Пол Блум е роден на 24 декември 1963 г. и

Пол Блум е роден на 24 декември 1963 година и е канадско-американски психолог. Той е професор по логика на психиката и когнитивна просвета в университета „ Йейл “. Изследванията му имат за цел да схванат по какъв начин децата и възрастните схващат физическия и публичния свят, със специфичен акцент върху езика, морала, религията, фантастиката и изкуството. Автор е на няколко книги, а тази, на която обръщаме внимание е „ Механизмите на удоволствието. Защо харесваме нещата, които харесваме “, изд. Инфодар.

От еволюционна позиция удоволствието е моркова, които ни води към репродуктивно потребни действия. Ако не харесвахме храната, нямаше да ядем; в случай че не харесвахме секса, нямаше да се развъждаме.

Но удоволствието отива надалеч оттатък потребността ни за оцеляване. Въпреки че споделяме тези две първоначални биологични функционалности с животните, ние ги интерпретираме по друг метод. Ние сме единственият тип, който се въздейства от познанието си за храната: Откъде е пристигнала? От какво е направена? Как е добита? Сексът за нас е освен въпрос на възпроизвеждане, само че и интимна физическа връзка сред двама души, предопределена да обезпечи взаимно задоволство. Удоволствието има по-дълбоко значение за хората.

Това, което ни харесва, не зависи единствено от нашите сетива, само че и от нашите убеждения. Например, в случай че сте уверени, че виното, което пиете, е скъпо, ще се насладите повече. Или в случай че откриете, че вашето обичано ядене в действителност е приготвено от някой, който не харесвате, то евентуално няма да ви е толкоз вкусно. Що се отнася до изкуството, ние се интересуваме от неговия генезис: кой е художникът? каква е историята зад творбата? какво мислят другите за това? Ето за какво за някои хора е толкоз значимо да имат оригинала, а не просто копие.

Историята за Херман Гьоринг е съвършен образец: Гьоринг, като се изключи че е нацистки офицер и колосален човек, също е и огромен познавач на изкуството. По време на Втората международна война той съумява да получи посредством изнудване, кражба и противозаконна покупка над 100 скъпи картини. Любимото му и най-скъпо произведение на изкуството е оригиналът " Jesus and the the Adultress " на Йоханес Вермеер, което Гьоринг купува от холандския художник Хан ван Мейгрен. След войната, когато Гьоринг е в пандиза и чака изтезанието си, тайната му частна сбирка била открита и ван Мейгрен задържан за машинация. Шест седмици след присъдата му, колекционерът признава, че творбата, което е продал на Гьоринг, не е оригинал, а единствено копие, което декор Мейгрен е нарисувал. Когато нацисткият офицер бива осведомен, че обичаната му живопис е в действителност имитация, съгласно неговия биограф: " изглеждаше, че за пръв път е разкрил, че в света има зло ". Това може да е противоречив образец, само че демонстрира, че удоволствието, което извличаме от изкуството, постоянно зависи от основателя му и че в случай че нашата увереност за произхода му се окаже погрешна, насладата ни отслабва.

И противоположното, осъзнаването, че някое от нашите притежания е по-ценно, в сравнение с си мислим, усилва удовлетворението ни и ни прави по-щастливи.

Същият механизъм важи и за обектите със сантиментална стойност. Например имам няколко " шедьоври ", основани от синовете ми, когато бяха деца. Никой няма да ми заплати половин пени за тях, само че за мен те са скъпи и загубата им доста ще ме разстрои.

Според есенциализма, най-важното не е обектът, който се възприема от нашите сетива, а това, което се крие под главните му свойства, това, което имаме вяра, че е. Това има огромно въздействие върху нашето чувство за наслаждение. Тази скрита " същина " може да се отнася до историята на обекта, неговия основател, първия притежател, даже до човек, който го е употребявал или е пристигнал просто да го допре.

В един от нашите опити в Университета в Йейл, попитахме хората какъв брой ще платят за пуловер на Джордж Клуни. Както се оказа - много. Тогава променихме разпоредбите и им казахме, че преди пуловерът да стигне до тях, той ще бъде изпран. Стойността на офертите спадна с 30%. Никой не искаше изпрания пуловер. Сякаш дребна част от Джордж Клуни е останала във влакната на този пуловер. Наистина очарователно! Още по-интересното е, че когато попитахме хората за какво това е толкоз значимо, те не можаха да отговорят. Те не знаеха.

Във всяка част на света хората правят оценка храната, музиката или изкуството - това е универсално. Но културата дефинира каква кухня или произведение на изкуството намираме вкусна или скъпа и красива. Ето за какво някои от нас харесват сьомга, до момента в който други не могат да живеят без говежда пържола.

Откъдето пристигам, високата цена на дадена стока автоматизирано усилва размера на удоволствието от това, че я притежаваш. В западния свят знанието за създателя на творбата е доста значимо. Но на други места материалите или методът на произвеждане имат доста по-голямо значение.

Погледнете актуалното изкуство - хората го възхваляват, разпознават се с художника и ценят гения, а това постоянно се отразява на голямата пазарна стойност на някои модерни творби. Днес всичко може да бъде шедьовър: елементарен бял плат или неоправено легло. Но в случай че покажем това " произведение на изкуството " на някой, който е живял през Ренесанса, той ще ни се изсмее. Вкусовете, желанията, даже културите се трансформират с течение на времето, само че нашата потребност от наслаждение в никакъв случай не стопира.

Защо някои от нас се любуват на живопис, други обичат да са измежду природата, до момента в който трети прекарват часове в игра на видео игри? Никой не знае. Предполагам, че отговорът е, че хората просто са разнообразни. Това е отчасти повлияно от културата, само че нашата персона, възраст и житейски опит също играят жизненоважна роля. Някои от нашите усети са открити в ранна детска възраст - в края на 20-те години - освен тъй като това е времето, когато мозъкът ни е доста схватлив, само че и тъй като използваме музиката, филмите и литературата, с цел да се свързваме с други хора, да се свързваме с избрана обществена група и да изградим личната си еднаквост – с цел да разберем кои сме. Сега съм на повече от петдесет години и има няколко млади групи, които считам за приятни, само че също по този начин би трябвало да призная, че нищо не бие Пинк Флойд и Лед Цепелин, които чувам от младеж.

Струва си да споменем, че хората разграничават " безвредните " праведни удоволствия от неразрешените. Да не приказваме за по-малко очевидните източници на наслаждение, като болката, тъгата или страха.

Според една доктрина, ние като тип сме се развили, с цел да изследваме и да изпробваме нови неща. И мисля, че една от аргументите, заради които хората се радват на филми на ужасите, е, че ни разрешават да изпитаме мощно рискови обстановки в безвредна атмосфера. Ние харесваме филмите за зомбита, не тъй като се приготвяме за нашествието на мъртвите (това е доста малко евентуално събитие), а тъй като желаеме да научим по какъв начин да се оправим с евентуалните нещастия, които могат да се случат по-късно в живота.

Има разнообразни способи да се подготвите за най-лошото. Някои хора се радват на филми за гибелта и скръбта, други избират сърдечни истории и има някои, които непрекъснато слушат депресиращи песни.

За някои от нас не е задоволително заместващо прекарване и вместо да гледат боксов мач, те поставят ръкавиците и се качват на боксовия кръг. Или отиват една крачка напред и се заемат с по-болезнени и унизителни дейности, като садомазохистични практики. Има един общ аспект на всички тези действия: надзор. Хората, които вземат решение да вземат участие в тях, постоянно са виновни за обстановката. Всеки садомазохистичен акт включва механизъм за сигурност, наименуван " безвредна дума ". Това е авансово съгласувана дума, позволяваща на индивида, който изпитва болежка, да спре взаимоотношението, когато болката стане нетърпима. Изглежда, даже и най-неприятните неща в живота могат да станат приятни, до момента в който са под наш надзор.

Има едно зрънце истина в общата догадка, че се любуваме на музиката, която чуваме най-често. Това се назовава резултат на " елементарното излагане " /когато хората развиват желание към нещата просто тъй като са изложени най-често на тях/. Единственият проблем е, че прекомерно познатото може да стане неприятно, когато свикнем с него и стане досадно. Като ария, която слушаме на драго сърце всякога, когато я пуснат по радиото, започваме да я слушаме всеки ден, досега в който ни втръсне и я намразим. Ако бях безсрамен, щях да кажа, че противоположният завой е скица, която постоянно важи за човешките взаимоотношения, само че това не е по този начин. Много по-често хората в щастливи бракове си фантазират, че сътрудниците им наподобяват доста по-добре, в сравнение с останалите хора мислят.

Има хора, които са неспособни да изпитват наслаждение. Например тези с клинична меланхолия. Те не виждат нищо пред себе си, нещата, които са им носили наслаждение, не ги радват повече, не им харесва нито храната, нито да вършат секс. Но в случай че оставим депресията настрани, ние всички сме разнообразни хора. Някои хора просто напълно естествено са способни да изпитват повече наслаждение от други.

Но макар че въпросът за удоволствието мощно ме интригува, не мисля, че това е повода за съществуването ни. Вкусната храна, изисканото вино и страхотният секс, макар че безспорно са приятни, са единствено къса и тривиална приятност. Истинската същина на живота е в смислените връзки с другите хора, като следваме нашите упоритости и блян да създадем света по-добро място. Понякога даже за сметка на удоволствието.

Източник: newsmavens.com
Снимка: ted.com