Прокуратурата угаси пожара около Кинтекс
Показните акции на прокуратурата и на ДАНС рядко водят до съответен резултат. За страдание дейностите на правоохранителните органи у нас постоянно го потвърждават и то не с години, а с десетилетия.
Нагледна (но надали последна) илюстрация е фиаското, което претърпя шумно огласената инспекция на договорите на "Кинтекс " за 57 млн., които предходната година държавното обвиняване и ДАНС се заеха да проверяват с претекст " източване на държавния оръжеен търговец ". Оказва се, че още веднъж не са открити задоволително доказателства, с цел да бъдат упрекнати длъжностните лица, които са подписвали контракти за ходатайство сред частни оръжейни компании и страни от Третия свят.
Преди година беше оповестено, че съгласно събраните данни от схемата за източване на държавни средства са се възползвали две частни компании. Агенти на ДАНС и прокурори участваха във шумното изземване на документи от централата на "Кинтекс " в София, само че
резултатът още веднъж е... нула
По това време Министерството на стопанската система, чиято благосъстоятелност е държавната оръжейна компания, съобщи, че се прави инспекция, а отчетът по случая в едно със събраните при следствието документи са били предадени на държавното обвиняване, само че то не е разкрило нарушавания.
Журналисти от вестник "БАНКЕРЪ " обаче се добраха до този отчет. В него ясно и изрично са разказани, меко казано, странните решения, които предходното управление на сдружението и тогавашния му шеф Иван Досков са вземали при подписването на договорите с частните сдружения.
Един подобен образец са подписаните три договора ( един от 2013-а и два от 2015 година) с акционерното сдружение "Аркус " за направа на муниции за Индия и Алжир. Производителят им от Лясковец е позволил както некачествено осъществяване, по този начин и закъснение на доставките, което на собствен ред е довело до несъблюдение на уговорката на самото държавно сдружение "Кинтекс " по външнотърговските му контракти. Това излиза наяве както от кореспонденцията сред Държавната консолидационна компания и държавния оръжеен търговец, по този начин и от писмата, които "Кинтекс " си е разменяло с производителя. Всички тези документи (11 на брой), сред които и анексите към договорите, са били предоставени на държавното обвиняване дружно с разбора на специалистите от икономическото ведомство като доказателство за нарушавания. Те обаче не са оценени като задоволително безапелационни от прокурорите.
В заключенията на специалистите се показва, че при инспекцията на контрактите и съпътстващите ги документи, подписани сред държавното и частното сдружение, "прави усещане продължителното безучастие при предприемане на дейности " за премахване на зародилите проблеми от забавянето на продукцията и при осъществяването на външнотърговските контракти.
Далеч не е за подценяване още един и факт, който проверяващите са открили - че няма пояснение и опрощение за това, че държавното сдружение не е упорствало за банкова гаранция от страна на производителя в интерес на купувачите, посредством която да се подсигурява положителното осъществяване на поръчките. Това вместо производителите е сторило държавното дружество. В което не би имало нищо неприятно, в случай че държавното сдружение се е подсигурило с така наречен поръчителство на обезпечението, т.е. контрагаранция, която се задейства при положение на предявяване на заплащане по издадената по разпореждане на "Кинтекс " гаранция. Такава обаче липсва.
В разбора на специалистите, с който в. "БАНКЕРЪ " разполага, е очебийно, че от прегледа на документите не е проличало, че "Аркус " е било квалифицирано да обезпечи бъдещи вземания с такава гаранция. В клаузите на контракта сред държавното и частното сдружение на процедура е било обещано единствено заричане за вдишване на последствия от вероятно заплащане на "Кинтекс " към крайния консуматор на продукцията, настъпило обаче не по виновност на търговеца, а на производителя.
Най-смехотворното обаче е в някои от изискванията в контрактите - че в случай че това се случи, производителят "се съгласява " да обезщети търговеца посредством прихващане от бъдещи негови вземания. С други думи, частното сдружение "бетонира " уговорката да продължава да създава продукция за "Кинтекс " за неопределен срок, с цел да може вероятно да успее да се издължи поради неустойки, които държавният търговец вероятно ще заплати вместо него. Но какво става в случай че поръчалият стоката контрагент не пожелае да работи с този производител? Отговор на този въпрос няма.
И стигаме до обстоятелствата, които "струват " милиони. През май тази година - по контракта от 21 октомври 2015-а за доставка на продукция за Алжир на обща стойност 16 052 500 евро, е наложена наказателна клауза в размер на 845 497.88 евро поради забавена доставка.
В документа, с който разполагаме, се показва, че съгласно информация за осъществяването на договорите за доставка на имущество за Алжир сред "Кинтекс " “ и "Аркус ", към края на май тази година така наречен пеналии (бел. ред. - неустойки) които следва да получи държавното сдружение са на стойност 1 908 267.44 евро.
С други думи,
отговорността на "Кинтекс " надвишава с 1 млн. евро
идентичната отговорност на "Аркус ".
В предадения на прокуратурата отчет се показва още, че поради продължаващия спор, обвързван с рекламацията на алжирския контрагент към "Кинтекс " към момента остават неразрешени и други проблеми, произлизащи от този контракт. Така да вземем за пример държавното сдружение е било насила да открие със лични средства банкова гаранция за претендирания размер на неустойката (1 908 267.44 евро). Освобождаването на тези средства зависи от подписването на окончателния протокол за приемането на продукцията. А това може да стане едвам след като разногласията по рекламацията приключат. Но дали това ще стане? Междувременно натрупващата се "забава " води до нови неустойки, които могат да бъдат усвоени от същата тази банкова гаранция, написа в документа.
Подобни случаи на, меко казано, странни задължения, които е поемало държавното сдружение, съществуват и при други негови контракти със същия производител от 2013 година. Да не приказваме, че по това време "Аркус " е бил кредитиран от фалираната Корпоративна комерсиална банка и в този момент синдиците могат да изискат да насрочат даже наложително осъществяване и да приберат цялото имущество на предприятието поради отпуснатия му
заем в размер на близо 8 млн. евро
(според отчета парите са тъкмо 7 821 451.52 евро). А самата "Кинтекс " е взаимен дебитор по този заем.
От направените в отчета изводи излиза наяве, че държавният търговец освен е заплашен от несъблюдение на външнотърговските си контракти, само че не е ясно и по какъв начин би си прибрал вземанията от частното сдружение - те възлизат на 17 479 163 евро, а капиталът на компанията е 14 017 291.89 евро.
Тези и още доста въпроси към ръководството на държавния оръжеен търговец мъчно биха намерили съответен отговор. Но явно и никой не го търси.
Играчите
"Аркус "
Частната през днешния ден компания "Аркус " е учредена през 1965-а като машиностроителен цех за произвеждане на оръжие и съоръжение за армията. Централата и цеховете й се намират в Лясковец. Почти цялото й произвеждане (95%) е с военно предопределение и е основно за експорт.
Във втората половина на 90-те години компанията завоюва конкурс на Министерството на защитата за замяна на главния армейски револвер "Макаров " с нейната разработка "Аркус ". По незнайни аргументи обаче договорката не се случи.
През 1999-а сдружението е приватизирано. Наследникът на някогашното държавно дружество става частна благосъстоятелност по схемата на придобиване посредством работническо- мениджърското сдружение "РМД Аркус ". То купи 55% от акциите против 12 млн. $. Към днешна дата негов главен акционер е Банко Банков. Фирмата е сертифицирана за произвеждане на оръжие по стандартите на НАТО. Предприятието създава главно муниции за приблизително и малокалибрено огнестрелно оръжие (85% от продажбите за 2016 г.), взриватели (15% от продажбите) и по-малко бройки стрелково оръжие (под 1% от продажбите). Почти цялата продукция се изнася главно за Азия (65%), Европа (15%), Африка и Близкия изток (15%).
През 2011-а Банков стана най-големият акционер в Тексимбанк. Сделката по придобиването на 33% от капитала й бе утвърдена от Българска народна банка. По времето на социализма "Тексим " беше една от най-големите външнотърговски компании. Тя беше притежател на част от корабите на морския ни флот и основа първия цех за бутилиране на кока-кола в някогашния социалистически лагер. "Тексим " беше и един от главните медиатори в оръжейните покупко-продажби на тогавашната власт и евентуално още от този момент са завързани доста от контактите в сектора. В края на 60-те години комунистическата партия разруши групата, а създателят на "Тексим " Георги Найденов беше даден на съд. През 1992-а той се върна в България и на процедура сътвори Тексимбанк.
"Кинтекс "
"Кинтекс " е учредена през 1966 година като профилирано дружество за търговия с военна продукция. През 1992 година тя е преобразувана в еднолично акционерно сдружение - благосъстоятелност на страната. Занимава се с експорт и импорт на оръжие, на муниции, бойна и специфична техника за потребностите основно на Министерството на защитата и Министерство на вътрешните работи, както и на сродни държавни институции. Посредничеството и в полза на частни български компании се практикува относително неотдавна по концепция на някогашния стопански министър Божидар Лукарски.
Нагледна (но надали последна) илюстрация е фиаското, което претърпя шумно огласената инспекция на договорите на "Кинтекс " за 57 млн., които предходната година държавното обвиняване и ДАНС се заеха да проверяват с претекст " източване на държавния оръжеен търговец ". Оказва се, че още веднъж не са открити задоволително доказателства, с цел да бъдат упрекнати длъжностните лица, които са подписвали контракти за ходатайство сред частни оръжейни компании и страни от Третия свят.
Преди година беше оповестено, че съгласно събраните данни от схемата за източване на държавни средства са се възползвали две частни компании. Агенти на ДАНС и прокурори участваха във шумното изземване на документи от централата на "Кинтекс " в София, само че
резултатът още веднъж е... нула
По това време Министерството на стопанската система, чиято благосъстоятелност е държавната оръжейна компания, съобщи, че се прави инспекция, а отчетът по случая в едно със събраните при следствието документи са били предадени на държавното обвиняване, само че то не е разкрило нарушавания.
Журналисти от вестник "БАНКЕРЪ " обаче се добраха до този отчет. В него ясно и изрично са разказани, меко казано, странните решения, които предходното управление на сдружението и тогавашния му шеф Иван Досков са вземали при подписването на договорите с частните сдружения.
Един подобен образец са подписаните три договора ( един от 2013-а и два от 2015 година) с акционерното сдружение "Аркус " за направа на муниции за Индия и Алжир. Производителят им от Лясковец е позволил както некачествено осъществяване, по този начин и закъснение на доставките, което на собствен ред е довело до несъблюдение на уговорката на самото държавно сдружение "Кинтекс " по външнотърговските му контракти. Това излиза наяве както от кореспонденцията сред Държавната консолидационна компания и държавния оръжеен търговец, по този начин и от писмата, които "Кинтекс " си е разменяло с производителя. Всички тези документи (11 на брой), сред които и анексите към договорите, са били предоставени на държавното обвиняване дружно с разбора на специалистите от икономическото ведомство като доказателство за нарушавания. Те обаче не са оценени като задоволително безапелационни от прокурорите.
В заключенията на специалистите се показва, че при инспекцията на контрактите и съпътстващите ги документи, подписани сред държавното и частното сдружение, "прави усещане продължителното безучастие при предприемане на дейности " за премахване на зародилите проблеми от забавянето на продукцията и при осъществяването на външнотърговските контракти.
Далеч не е за подценяване още един и факт, който проверяващите са открили - че няма пояснение и опрощение за това, че държавното сдружение не е упорствало за банкова гаранция от страна на производителя в интерес на купувачите, посредством която да се подсигурява положителното осъществяване на поръчките. Това вместо производителите е сторило държавното дружество. В което не би имало нищо неприятно, в случай че държавното сдружение се е подсигурило с така наречен поръчителство на обезпечението, т.е. контрагаранция, която се задейства при положение на предявяване на заплащане по издадената по разпореждане на "Кинтекс " гаранция. Такава обаче липсва.
В разбора на специалистите, с който в. "БАНКЕРЪ " разполага, е очебийно, че от прегледа на документите не е проличало, че "Аркус " е било квалифицирано да обезпечи бъдещи вземания с такава гаранция. В клаузите на контракта сред държавното и частното сдружение на процедура е било обещано единствено заричане за вдишване на последствия от вероятно заплащане на "Кинтекс " към крайния консуматор на продукцията, настъпило обаче не по виновност на търговеца, а на производителя.
Най-смехотворното обаче е в някои от изискванията в контрактите - че в случай че това се случи, производителят "се съгласява " да обезщети търговеца посредством прихващане от бъдещи негови вземания. С други думи, частното сдружение "бетонира " уговорката да продължава да създава продукция за "Кинтекс " за неопределен срок, с цел да може вероятно да успее да се издължи поради неустойки, които държавният търговец вероятно ще заплати вместо него. Но какво става в случай че поръчалият стоката контрагент не пожелае да работи с този производител? Отговор на този въпрос няма.
И стигаме до обстоятелствата, които "струват " милиони. През май тази година - по контракта от 21 октомври 2015-а за доставка на продукция за Алжир на обща стойност 16 052 500 евро, е наложена наказателна клауза в размер на 845 497.88 евро поради забавена доставка.
В документа, с който разполагаме, се показва, че съгласно информация за осъществяването на договорите за доставка на имущество за Алжир сред "Кинтекс " “ и "Аркус ", към края на май тази година така наречен пеналии (бел. ред. - неустойки) които следва да получи държавното сдружение са на стойност 1 908 267.44 евро.
С други думи,
отговорността на "Кинтекс " надвишава с 1 млн. евро
идентичната отговорност на "Аркус ".
В предадения на прокуратурата отчет се показва още, че поради продължаващия спор, обвързван с рекламацията на алжирския контрагент към "Кинтекс " към момента остават неразрешени и други проблеми, произлизащи от този контракт. Така да вземем за пример държавното сдружение е било насила да открие със лични средства банкова гаранция за претендирания размер на неустойката (1 908 267.44 евро). Освобождаването на тези средства зависи от подписването на окончателния протокол за приемането на продукцията. А това може да стане едвам след като разногласията по рекламацията приключат. Но дали това ще стане? Междувременно натрупващата се "забава " води до нови неустойки, които могат да бъдат усвоени от същата тази банкова гаранция, написа в документа.
Подобни случаи на, меко казано, странни задължения, които е поемало държавното сдружение, съществуват и при други негови контракти със същия производител от 2013 година. Да не приказваме, че по това време "Аркус " е бил кредитиран от фалираната Корпоративна комерсиална банка и в този момент синдиците могат да изискат да насрочат даже наложително осъществяване и да приберат цялото имущество на предприятието поради отпуснатия му
заем в размер на близо 8 млн. евро
(според отчета парите са тъкмо 7 821 451.52 евро). А самата "Кинтекс " е взаимен дебитор по този заем.
От направените в отчета изводи излиза наяве, че държавният търговец освен е заплашен от несъблюдение на външнотърговските си контракти, само че не е ясно и по какъв начин би си прибрал вземанията от частното сдружение - те възлизат на 17 479 163 евро, а капиталът на компанията е 14 017 291.89 евро.
Тези и още доста въпроси към ръководството на държавния оръжеен търговец мъчно биха намерили съответен отговор. Но явно и никой не го търси.
Играчите
"Аркус "
Частната през днешния ден компания "Аркус " е учредена през 1965-а като машиностроителен цех за произвеждане на оръжие и съоръжение за армията. Централата и цеховете й се намират в Лясковец. Почти цялото й произвеждане (95%) е с военно предопределение и е основно за експорт.
Във втората половина на 90-те години компанията завоюва конкурс на Министерството на защитата за замяна на главния армейски револвер "Макаров " с нейната разработка "Аркус ". По незнайни аргументи обаче договорката не се случи.
През 1999-а сдружението е приватизирано. Наследникът на някогашното държавно дружество става частна благосъстоятелност по схемата на придобиване посредством работническо- мениджърското сдружение "РМД Аркус ". То купи 55% от акциите против 12 млн. $. Към днешна дата негов главен акционер е Банко Банков. Фирмата е сертифицирана за произвеждане на оръжие по стандартите на НАТО. Предприятието създава главно муниции за приблизително и малокалибрено огнестрелно оръжие (85% от продажбите за 2016 г.), взриватели (15% от продажбите) и по-малко бройки стрелково оръжие (под 1% от продажбите). Почти цялата продукция се изнася главно за Азия (65%), Европа (15%), Африка и Близкия изток (15%).
През 2011-а Банков стана най-големият акционер в Тексимбанк. Сделката по придобиването на 33% от капитала й бе утвърдена от Българска народна банка. По времето на социализма "Тексим " беше една от най-големите външнотърговски компании. Тя беше притежател на част от корабите на морския ни флот и основа първия цех за бутилиране на кока-кола в някогашния социалистически лагер. "Тексим " беше и един от главните медиатори в оръжейните покупко-продажби на тогавашната власт и евентуално още от този момент са завързани доста от контактите в сектора. В края на 60-те години комунистическата партия разруши групата, а създателят на "Тексим " Георги Найденов беше даден на съд. През 1992-а той се върна в България и на процедура сътвори Тексимбанк.
"Кинтекс "
"Кинтекс " е учредена през 1966 година като профилирано дружество за търговия с военна продукция. През 1992 година тя е преобразувана в еднолично акционерно сдружение - благосъстоятелност на страната. Занимава се с експорт и импорт на оръжие, на муниции, бойна и специфична техника за потребностите основно на Министерството на защитата и Министерство на вътрешните работи, както и на сродни държавни институции. Посредничеството и в полза на частни български компании се практикува относително неотдавна по концепция на някогашния стопански министър Божидар Лукарски.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ