101 поети срещу войната в Украйна
" Поезия против войната " - по този начин се назовава антологията със стихове на 101 създатели, която излезе от щемпел на 16 юни. Всички доходи от продажбите ще бъдат дарени в интерес на потърпевшите от съветската инвазия в Украйна, написа " Сега "
Сред българските създатели, които са дали свои произведения за идеята, са Борис Христов, Георги Господинов, Цочо Бояджиев, Елин Рахнев, Петър Чухов, Рене Карабаш, Стефан Иванов, Румен Леонидов, Хайри Хамдан, Александър Секулов и други - общо над 80. Включват се и задгранични поети като Юрий Андрухович, Клаудиу Комартин и Маркиян Камиш, а има и няколко стихотворения по тематиката от създатели, които от дълго време не са сред живите: от вдъхновителя на книгата Фредерико Гарсия Лорка до Тарас Шевченко. Текстовете обгръщат тематиката за войната и мира в сегашния и в историческия подтекст, а създателите показват своята поддръжка за Украйна посредством силата на изкуството. Корицата е дело на художника и аниматор Теодор Ушев.
Инициатор на " Поезия против войната " е Георги Гаврилов, а негови съратници в начинанието са Райчо Ангелов, Стефани Дънева и Анна Лазарова. Гаврилов споделя, че концепцията му е хрумнала още при започване на войната и с нея той се надява да възроди първичната мощ на литературата, която в последно време се приема най-вече като " фешън аксесоар " или " попкултурен феномен ". Поетично четене в Министерството на културата на 21 март, където са поканени той и още 20 създатели, дефинитивно дооформя концепцията.
Група " Остава " са записали и специфична песен-саундтрак на сборника - " Помощ ". Soul Cinematic и Красимир Димитров снимат малко видео към нея. " Поезия против войната " се реализира с безвъзмездната финансова поддръжка на Христо Димитров и екипа на издателство Scribens, а цялостна информация за антологията и нейното разпространяване може да бъде открита тук(link is external).
Приходите от продажбите ще бъдат дарени на Фондация „ Юкрейн съпорт енд реноватион “, ЕИК 206865340, банкова сметка в лв.: BG49IABG70951001063401, със седалище и адрес на ръководство: гр.Пловдив, бул. „ Източен “ 59, представлявана от Наталия Еллис. Те ще послужат за възобновяване на болница, в която да се настаняват заболели или ранени бежанци от Украйна.
Минималната цена на книгата е 20 лв., а при предпочитание дарителската стойност може да бъде и по-голяма.
ОТКЪС
Поезия против войната - увод
Има една доста известна снимка от разстрела на Федерико Гарсия Лорка. Двама мъже с пушки, двама други, даващи заповеди, и един Лорка, вдигнал пестник високо в небето, рецитирайки любовна поема, секунди преди сърцето му да бъде пръснато от патрони. Ако не сте я виждали, потърсете я. Фотографът е незнаен, хората с пушките също, хората със заповедите – и те. Единственото могъщо на тази фотография е Лорка. Неговата лирика, неговият метод, неговата обич. Ако Бог се е възхищавал, без да се намесва, това е един от случаите. Ако Бог е бил на колене, без да смее да обели и дума, това е един от случаите. Поезията против парадокса. Поезията против войната. Поезията против гибелта.
Повече от 100 години по-късно ние се намираме в обстановка на слагане под подозрение на всички полезности, за които сме изгубили задоволително до момента. Ние рестартираме играта, която не е игра. Забравяме ожуленото и продължаваме. Забравяме, че киселата топла бликам кръв основава новата маркировка на пътищата ни. След 2 години, прекарани в боязън и бранене от вирус, който си предаваме посредством най-нужното – дишането – се озоваваме във война, недостойна за гибелта на тези преди нас.
След дълги години заспалост и преобразяване на поезията в аксесоар тя би трябвало да заеме своето място и да заиграе още веднъж своята роля в това, което ще назоваваме история, само че което в този момент се случва пред очите ни, пред сърцата ни и пред децата, родени да живеят в друга епоха.
И тъй като първоначално е било словото, а не оръжието, и тъй като най-после остават думите, а не едносричното пелтечене на картечницата, и тъй като никой живот не е основан с концепцията за самоизтребление, и тъй като любовта и изкуството са най-високо във опциите ни, би трябвало да се каже едно, и това едно да бъде индивидът. Защото всички ще бъдем модифицирани дружно от земята, по която в този момент се обичаме и ненавиждаме, вдишваме пролетните ухания и уханията на гниещата шума и по която слънцето не избира кого да стопли. Защото няма рецесия на света, която да не е измислена или породена от нас самите – апетит, война, неравностойност, дехуманизация. Защото границите, които сме отбелязали, са като границите на облаци.
Сартр споделя, че след края на Втората международна война стартира една по-голяма и дълга война – тази на Мира. Нека водим войната на Мира, която е по-трудна и по тази причина – по-смислена. Защото в нея ще се борим със личните си проблеми и разлики, не с техните притежатели. Защото това е достойната война, единствената почтена война, която не унижава, а сближава; която не сее гибел, а опция за нещо ново; която не разпределя, а споделя. И думите са нейните единствени воини и нейните боеприпаси – думите, с които водим живота си от раждането до последния си мирис. Думите, с които се молим; с които се обясняваме в любов; с които разтопяваме и разрушаваме сърцата си; с които споделяме имената си, адресите си, историята си.
Вижте още веднъж погледа на Лорка – в него се отразяват ликовете на божествата, нямащи храброст да умрат вместо него. Или да кажат това, което споделя той.
Има моменти, в които никой не трябва да мълчи. Настоящият е подобен. Защото, в случай че сме вярвали в нещо, то се обезсмисля от протичащото се в този момент, и в случай че сме се гордеели с нещо, то е застрашено от изтриване, и в случай че сме били на крачка от това, към което всеки, раждал се в миналото, да ни е приближавал, в този момент дистанцията нараства. И ще продължи да нарства, в случай че не приемем осъвременените метрики, а те не могат да ни оставят безучастни, не могат да ни оставят да предадем построеното дотук, не могат да погребат юмрука на Лорка и на всички други, които са се сгромолясали върху личната си плът, с цел да защитят това, към което, в случай че не разберем в този момент, че принадлежим, няма да имаме друга опция.
Причината тази книга да се роди е ужасна. Причината е безспорното пристъпване на човешки права и обезобразяването на една страна, бруталното осакатяване на животи, градове и бъдеще, провокирано от болните и умопомрачени, обездушени упоритости на един неодиктатор, тласкащ и личната си страна към разгром. На 24-и февруари Русия стартира война с Украйна, каквато Европа смяташе, че няма да види още веднъж. Тази книга се афишира с всички свои литературни гласове изрично срещу зверствата на съветската войска, осъществени на територията на Украйна и заплашващи да се разпространят и в други суверенни страни. Тази книга застава зад украинските жители, храбрите и непримирими бранители на Украйна, украинските майки, деца и бежанци. Тази книга не се опасява да съобщи позицията си, тъй като поезията би трябвало да изрича истината и да я брани, а истината – със своето най-жестоко лице – е такава.
„ Поезия против войната “ за Украйна.
Сред българските създатели, които са дали свои произведения за идеята, са Борис Христов, Георги Господинов, Цочо Бояджиев, Елин Рахнев, Петър Чухов, Рене Карабаш, Стефан Иванов, Румен Леонидов, Хайри Хамдан, Александър Секулов и други - общо над 80. Включват се и задгранични поети като Юрий Андрухович, Клаудиу Комартин и Маркиян Камиш, а има и няколко стихотворения по тематиката от създатели, които от дълго време не са сред живите: от вдъхновителя на книгата Фредерико Гарсия Лорка до Тарас Шевченко. Текстовете обгръщат тематиката за войната и мира в сегашния и в историческия подтекст, а създателите показват своята поддръжка за Украйна посредством силата на изкуството. Корицата е дело на художника и аниматор Теодор Ушев.
Инициатор на " Поезия против войната " е Георги Гаврилов, а негови съратници в начинанието са Райчо Ангелов, Стефани Дънева и Анна Лазарова. Гаврилов споделя, че концепцията му е хрумнала още при започване на войната и с нея той се надява да възроди първичната мощ на литературата, която в последно време се приема най-вече като " фешън аксесоар " или " попкултурен феномен ". Поетично четене в Министерството на културата на 21 март, където са поканени той и още 20 създатели, дефинитивно дооформя концепцията.
Група " Остава " са записали и специфична песен-саундтрак на сборника - " Помощ ". Soul Cinematic и Красимир Димитров снимат малко видео към нея. " Поезия против войната " се реализира с безвъзмездната финансова поддръжка на Христо Димитров и екипа на издателство Scribens, а цялостна информация за антологията и нейното разпространяване може да бъде открита тук(link is external).
Приходите от продажбите ще бъдат дарени на Фондация „ Юкрейн съпорт енд реноватион “, ЕИК 206865340, банкова сметка в лв.: BG49IABG70951001063401, със седалище и адрес на ръководство: гр.Пловдив, бул. „ Източен “ 59, представлявана от Наталия Еллис. Те ще послужат за възобновяване на болница, в която да се настаняват заболели или ранени бежанци от Украйна.
Минималната цена на книгата е 20 лв., а при предпочитание дарителската стойност може да бъде и по-голяма.
ОТКЪС
Поезия против войната - увод
Има една доста известна снимка от разстрела на Федерико Гарсия Лорка. Двама мъже с пушки, двама други, даващи заповеди, и един Лорка, вдигнал пестник високо в небето, рецитирайки любовна поема, секунди преди сърцето му да бъде пръснато от патрони. Ако не сте я виждали, потърсете я. Фотографът е незнаен, хората с пушките също, хората със заповедите – и те. Единственото могъщо на тази фотография е Лорка. Неговата лирика, неговият метод, неговата обич. Ако Бог се е възхищавал, без да се намесва, това е един от случаите. Ако Бог е бил на колене, без да смее да обели и дума, това е един от случаите. Поезията против парадокса. Поезията против войната. Поезията против гибелта.
Повече от 100 години по-късно ние се намираме в обстановка на слагане под подозрение на всички полезности, за които сме изгубили задоволително до момента. Ние рестартираме играта, която не е игра. Забравяме ожуленото и продължаваме. Забравяме, че киселата топла бликам кръв основава новата маркировка на пътищата ни. След 2 години, прекарани в боязън и бранене от вирус, който си предаваме посредством най-нужното – дишането – се озоваваме във война, недостойна за гибелта на тези преди нас.
След дълги години заспалост и преобразяване на поезията в аксесоар тя би трябвало да заеме своето място и да заиграе още веднъж своята роля в това, което ще назоваваме история, само че което в този момент се случва пред очите ни, пред сърцата ни и пред децата, родени да живеят в друга епоха.
И тъй като първоначално е било словото, а не оръжието, и тъй като най-после остават думите, а не едносричното пелтечене на картечницата, и тъй като никой живот не е основан с концепцията за самоизтребление, и тъй като любовта и изкуството са най-високо във опциите ни, би трябвало да се каже едно, и това едно да бъде индивидът. Защото всички ще бъдем модифицирани дружно от земята, по която в този момент се обичаме и ненавиждаме, вдишваме пролетните ухания и уханията на гниещата шума и по която слънцето не избира кого да стопли. Защото няма рецесия на света, която да не е измислена или породена от нас самите – апетит, война, неравностойност, дехуманизация. Защото границите, които сме отбелязали, са като границите на облаци.
Сартр споделя, че след края на Втората международна война стартира една по-голяма и дълга война – тази на Мира. Нека водим войната на Мира, която е по-трудна и по тази причина – по-смислена. Защото в нея ще се борим със личните си проблеми и разлики, не с техните притежатели. Защото това е достойната война, единствената почтена война, която не унижава, а сближава; която не сее гибел, а опция за нещо ново; която не разпределя, а споделя. И думите са нейните единствени воини и нейните боеприпаси – думите, с които водим живота си от раждането до последния си мирис. Думите, с които се молим; с които се обясняваме в любов; с които разтопяваме и разрушаваме сърцата си; с които споделяме имената си, адресите си, историята си.
Вижте още веднъж погледа на Лорка – в него се отразяват ликовете на божествата, нямащи храброст да умрат вместо него. Или да кажат това, което споделя той.
Има моменти, в които никой не трябва да мълчи. Настоящият е подобен. Защото, в случай че сме вярвали в нещо, то се обезсмисля от протичащото се в този момент, и в случай че сме се гордеели с нещо, то е застрашено от изтриване, и в случай че сме били на крачка от това, към което всеки, раждал се в миналото, да ни е приближавал, в този момент дистанцията нараства. И ще продължи да нарства, в случай че не приемем осъвременените метрики, а те не могат да ни оставят безучастни, не могат да ни оставят да предадем построеното дотук, не могат да погребат юмрука на Лорка и на всички други, които са се сгромолясали върху личната си плът, с цел да защитят това, към което, в случай че не разберем в този момент, че принадлежим, няма да имаме друга опция.
Причината тази книга да се роди е ужасна. Причината е безспорното пристъпване на човешки права и обезобразяването на една страна, бруталното осакатяване на животи, градове и бъдеще, провокирано от болните и умопомрачени, обездушени упоритости на един неодиктатор, тласкащ и личната си страна към разгром. На 24-и февруари Русия стартира война с Украйна, каквато Европа смяташе, че няма да види още веднъж. Тази книга се афишира с всички свои литературни гласове изрично срещу зверствата на съветската войска, осъществени на територията на Украйна и заплашващи да се разпространят и в други суверенни страни. Тази книга застава зад украинските жители, храбрите и непримирими бранители на Украйна, украинските майки, деца и бежанци. Тази книга не се опасява да съобщи позицията си, тъй като поезията би трябвало да изрича истината и да я брани, а истината – със своето най-жестоко лице – е такава.
„ Поезия против войната “ за Украйна.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ