Поемането на отговорност предполага отказ от външни проекции и възприемане

„ Поемането на отговорност допуска отвод от външни проекции и разбиране на самотата. Депресивната персона се опасява от това, ето за какво се нуждае от хора, в които да се вкопчи. “

~ „ Болестта като път “, Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке

(Melancholy, 1874 by Edgar Degas)

Болестните картини и тяхното значение

Психозата прави хората почтени, тъй като наваксва всичко пропуснато с активност и абсолютност, всяващи боязън у близките. Това е обезверен опит да се приведе изживяваната до тогава едност­ранчивост още веднъж в равновесие - опит, който рис­кува да не може повече да се освободи от постоян­ната промяна на крайностите. Трудността да се от­крие средата и равновесието се демонстрира изключително ясно при маниакално-депресивния синдром. В психо­зата човек изживява своята сянка. Открай време лудостта поражда смут и беззащитност у околни­те, тъй като им припомня за тяхната лична сян­ка. Лудият ни отваря врата към пъкъла на съзнанието, който съществува у всички нас. Породените от страха гневна опозиция и угнетяване на тези симп­томи са разбираеми, само че те не оказват помощ за решение на казуса. Тъкмо правилото за угнетяване на сян­ката води до най-мощната й детонация и потискането й отначало единствено отсрочва казуса, без да го ре­шава.

Първата нужна стъпка в друга от об­щоприетата посока и тук е разбирането, че симп­томът, в цялостна степен, има смисъл и съображение. Опирайки се на това схващане, може да се разсъждава по какъв начин да се поддържа сполучливо целебната целеустременост на признака.

Депресия

Депресия е събирателно разбиране за една симптоматична картина, която обхбаща диапазона сред възприятието за подтиснатост и безинициативност и така наречен ендогенна меланхолия, съпроводена от цялостна незаинтересованост. Наред с цялостната липса на интензивност и унилото въодушевление, при депресията са налице, пре­ди всичко, голям брой съпровождащи телесни сим­птоми като отмалялост, бодърствуване, безапетитие, запек, главоболие, сърцетуптене, болки в кръста, разстройства в менструацията при дамите и намален физически тонус. Депресивният пациент се изтезава от остро възприятие за виновност, той се самоупреква и непрекъснато се старае да заглади нещата. Думата меланхолия произ­лиза от латинския глагол дерпто, който значи „ подтискам “. Това навежда на въпроса от какво всъщ­ност е подтиснат депресивният пациент или какво самият той се стреми да потисне. Отговорът се съдържа в три тематични области:

1. Агресивност. Вече споменахме, че ориентираната във вътрешността настъпателност се трансформира в телесна болежка. Към тази констатация би могло да се добави, че в психическата сфера потиснатата настъпателност води до меланхолия. Блокираната демонстрация на настъпателност се насочва във вътрешността и трансформира източника си в пострадал. Резултат на потиснатата настъпателност е освен чувст­вото за виновност, само че и многочислените соматични, съпътстващи признаци с разпръснатите из цялото тяло болки. На друго място към този момент казах­ме, че експанзията е единствено особена форма на жиз­нена сила и интензивност. Психиатрията рев­ностно се старае да увлече депресивния паци­ент още веднъж в някаква активност, само че той възпри­ема това като опасност. Нарочно заобикаля всичко, което не би получило обществено утвърждение, и се пробва, посредством безупречен живот, да тушира своите нападателни и деструктивни импулси. На­сочената набътре настъпателност намира най-явен израз в склонността към самоубийство. При опити за самоубийство би трябвало вина­ги да се изследва въпросът коя е била действи­телната цел.

2.  Отговорност. Депресията е - в случай че се абстрахи­раме от самоубийството - най-екстремната форма на отменяне на отговорност. Депре­сивният пациент към този момент не води деен живот, той вегетира, повече е мъртъв, в сравнение с жив. Но при цялата му опозиция още веднъж да стартира да се сблъсква интензивно с живота, през задната врата на възприятието за виновност депресив­ният пациент продължава да се конфронтира с тематиката „ отговорност “. Страхът от вдишване на отговорност изпъква на напред във времето при всички депресии, които настъпват тъкмо то­гава, когато пациентът би трябвало да премине в нова фаза от живота си (показателна е след-родилната депресия).

3.  Резигнация - самотност - напреднала възраст - гибел. Тези четири тясно свързани понятия обгръщат пос­ледната и съгласно нас най-важна тематична об­ласт. При депресията пациентът е заставен принудително да се сблъсква с противоположния на жи­вота полюс - гибелта.  Всичко живо, като придвижване, смяна, другарство му е отнето и се демонстрира противоположният им полюс: апа­тия, застиналост, самотност, мисли за гибелта. Смъртната сфера на живота, която се постанова по този начин внушително при депресията, е сянката на този пациент. Конфликтът се състои в еднообразно огромния боязън както от живота, по този начин и от гибелта. Активният живот носи със себе си виновност и отговорност - стремежът обаче е да се избягнат таман те. Поемането на отговорност допуска отвод от външни проекции и разбиране на самотата. Депресивната персона се опасява от това, ето за какво се нуждае от хора, в които да се вкопчи. Раздялата или гибелта на такива хора постоянно може да отключи меланхолия. Човекът остава самичък - а да живее самичък и да носи отговорност той не желае. Бои се от смърт­та и по тази причина не схваща изискванията на живота. Деп­ресията прави хората откровени и почтени. Благода­рение на нея, неспособността да се живее и да се умира става ясно.

Из: „ Болестта като път “, Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, превод Евелина Банева, Цветана Ташкова, изд. „ Кибеа “
Картина: Melancholy, 1874 by Edgar Degas; chinaoilpaintinggallery