БНБ очаква запазване на ниските лихви още дълго
Подуправителят на Българска народна банка Калин Христов предвижда, че лихвите ще се запазят ниски за несигурно дълго време. В рамките на конгрес, отдаден на банковия бизнес, Христов направи повсеместен разбор на икономическото положение на еврозоната и на България.
В стопанските системи на страните от еврозоната и на България има дълбоки структурни проблеми, да вземем за пример, застаряващото население и все по-малкото работна ръка, съобщи Христов.
„ У нас работната мощ се свива с 90 000 всяка година. При квалификационната конструкция също има проблем “, сподели той.
И като прибавим емиграцията положението на пазара на труда става извънреден проблем, от което следва още нещо - хората би трябвало да икономисват повече, с цел да си обезпечат пари за старините, тъй като няма да има кой да цялостни пенсионната и здравната система след време, с задоволително средства. Или казано по различен метод, спестяванията в банките порастват, промени липсват, а лихвите са ниски. Тогава изкушението да се отпускат заеми става все по-голямо, с което и рискът за последващото им необслужване, безапелационен е Христов.
„ Ниските лихвени проценти, действителни, за дълго време размиват – във връзка с оценка на кредитния риск, какво е стабилно и какво не. При близки до нулата лихви всичко е стабилно “, изясни подуправителят на Българска народна банка.
При първа и прочувствена оценка, само че действително не. Освен това ниската продуктивност на труда и напредък на стопанската система, генериран главно от ползване, не дават резистентен модел.
И още нещо значимо, в което Калин Христов е безапелационен: „ Ако някой счита, че с парична политика може да реши такива неща, доста бърка “.
С което обръщаме взор към политиката на Европейската централна банка, която с изключение на поддържането на доста ниски лихви, подтиква стопанската система посредством изкупуване на дългови бумаги и посредством евтини заеми за банките. Това са принадлежности, които ще поддържат настоящето равнище, само че няма да решат проблемите, безапелационен е Христов.
Особено когато няма никаква политическа воля за структурни промени в страни като Италия и Франция, да вземем за пример. И въпреки всичко България се е запътила към еврозоната, въпреки и още даже да не сме във валутния механизъм, който я предхожда, а и стопанската система ни да не е толкоз развита, което има и своите позитивни страни, съгласно ръководителя на Асоциацията на комерсиалните банки Петър Андронов:
„ Структурните несъответствия на Европа и на еврозоната имат и някакви благоприятни условия за нас като страна. Намираме се в специфичен миг, в който е реалност, че нашите заплати не са конвергирали с тези в еврозоната. /…/ Много от огромните западни инфраструктури, корпорации, банките, други пазарни участници, са изправени пред алтернативи по какъв начин да продължат напред, ясно е, че лихвите няма да са решение “.
А по-скоро окрупняването на бизнеса и въвеждането на новите технологии. Държавите обаче не са корпорации, по тази причина - топката е в полето на тези, които могат да проведат структурните промени, безапелационни са банкерите.
В стопанските системи на страните от еврозоната и на България има дълбоки структурни проблеми, да вземем за пример, застаряващото население и все по-малкото работна ръка, съобщи Христов.
„ У нас работната мощ се свива с 90 000 всяка година. При квалификационната конструкция също има проблем “, сподели той.
И като прибавим емиграцията положението на пазара на труда става извънреден проблем, от което следва още нещо - хората би трябвало да икономисват повече, с цел да си обезпечат пари за старините, тъй като няма да има кой да цялостни пенсионната и здравната система след време, с задоволително средства. Или казано по различен метод, спестяванията в банките порастват, промени липсват, а лихвите са ниски. Тогава изкушението да се отпускат заеми става все по-голямо, с което и рискът за последващото им необслужване, безапелационен е Христов.
„ Ниските лихвени проценти, действителни, за дълго време размиват – във връзка с оценка на кредитния риск, какво е стабилно и какво не. При близки до нулата лихви всичко е стабилно “, изясни подуправителят на Българска народна банка.
При първа и прочувствена оценка, само че действително не. Освен това ниската продуктивност на труда и напредък на стопанската система, генериран главно от ползване, не дават резистентен модел.
И още нещо значимо, в което Калин Христов е безапелационен: „ Ако някой счита, че с парична политика може да реши такива неща, доста бърка “.
С което обръщаме взор към политиката на Европейската централна банка, която с изключение на поддържането на доста ниски лихви, подтиква стопанската система посредством изкупуване на дългови бумаги и посредством евтини заеми за банките. Това са принадлежности, които ще поддържат настоящето равнище, само че няма да решат проблемите, безапелационен е Христов.
Особено когато няма никаква политическа воля за структурни промени в страни като Италия и Франция, да вземем за пример. И въпреки всичко България се е запътила към еврозоната, въпреки и още даже да не сме във валутния механизъм, който я предхожда, а и стопанската система ни да не е толкоз развита, което има и своите позитивни страни, съгласно ръководителя на Асоциацията на комерсиалните банки Петър Андронов:
„ Структурните несъответствия на Европа и на еврозоната имат и някакви благоприятни условия за нас като страна. Намираме се в специфичен миг, в който е реалност, че нашите заплати не са конвергирали с тези в еврозоната. /…/ Много от огромните западни инфраструктури, корпорации, банките, други пазарни участници, са изправени пред алтернативи по какъв начин да продължат напред, ясно е, че лихвите няма да са решение “.
А по-скоро окрупняването на бизнеса и въвеждането на новите технологии. Държавите обаче не са корпорации, по тази причина - топката е в полето на тези, които могат да проведат структурните промени, безапелационни са банкерите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ