Подписва примирието в Одрин, с което слага край на войнатаНаред

Подписва примирието в Одрин, с което поставя завършек на войната
Наред със Скобелев и Столетов най-популярното име от Освободителната война е това на Йосиф Гурко. Той е роден през 1828 година в Новгород, Русия, в фамилията на потомствен дворянин от белоруски генезис. И напълно естествено се ориентира към военна кариера. Завършва Императорския Пажески корпус (1846) и постъпва на работа като корнет в Гвардейския хусарски полк. Участва в боевете при Белбек по време на Кримската война и през през 1857 година към този момент е капитан, а откакто приключва курсовете на Генералния щаб, става адютант на император Александър II през 1860 година и през 1861 година е полковник.

За по-нататъшното напредване в служебната подчиненост обаче е нужно да служиш и в строя. Йосиф Владимирович поема командването на IV хусарски Мариуполски полк, след което е нараснал в звание генерал-майор и става член на императорската свита през 1870. А от 1873 година е пълководец и на бригада от II Гвардейска Кавалерийска дивизия. Следва званието генерал-лейтенант и назначението за шеф на II Гвардейска Кавалерийска дивизия през 1876.

Голямата си войнска популярност обаче Йосиф Гурко получава точно по време на Руско-турската война от 1877-1878 година Той е назначен за пълководец на Предния отряд на Руската войска на Балканите, в чийто състав е и Българското опълчение. Още в първите дни на войната силите на Гурко завладяват Търново и откриват надзор над проходите в междинната част на Стара планина във взаимоотношение с Габровския отряд под командата на генерал-майор Валериан Дерожински. Предните отряди на Гурко минават Шипченския проход и стигат до Стара Загора, предизвиквайки суматоха в Цариград. След прехвърлянето на корпуса на Сюлейман паша и последвалите боеве при Нова Загора, Джуранлии (днес Калитиново) и Стара Загора, съветските елементи и българското опълчение отстъпват на Шипченския проход в Стара планина, където остават под командата на военачалник Столетов.

Гурко е изтеглен в щаба на императора край Плевен, където през октомври 1877 година е назначен за пълководец на Кавалерийския корпус. Като негов командващ той завладява Горни Дъбник и Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в Плевен войска на Осман паша и по този начин затваря блокадния пръстен.

След рухването на Плевен Гурко поема командването на Западния Руски отряд. През зимата на 1877-1878 година той минава Стара планина, изненадвайки турските сили, и на 4 януари 1878 година триумфално влиза в София. Следват успехите при Пазарджик, Кричим и Пловдив и най-после - подписаното и от него в Одрин помирение, с което на практика е комплициран завършек на войната.

След Руско-турската война Йосиф Гурко е провъзгласен за граф и получава голям брой оценки. През 1879-1880 година е губернатор на Санкт Петербург. Временен губернатор е и на Одеса и командващ войските на Одеския боен окръг през 1882-1883 година От 1883 до 1894 година е генерал-губернатор на Варшава. През 1884 г става генерал-адютант, а през 1894 година е нараснал в най-висшето военно звание - генерал-фелдмаршал. Той ще бъде последният, който го получава по време на Руската империя.

Умира в фамилното си имение Сахарово, през днешния ден предградие на Твер. Погребан е в фамилната гробница в църквата " Свети Серафим Волоцки ". В града има  музей в негова чест.