Подобряването на общуването с децата ни е особено важно точно

Подобряването на общуването с децата ни е изключително значимо тъкмо в този момент, в XXI век, когато те споделят непрестанно и с доста хора.

Това е по този начин, тъй като децата ни доста постоянно се затварят за нещата, които ги тревожат, или за това, което се случва в по този начин нареченото им „ второ семейство “ – съученици, интернет и така нататък

Далеч по-важно е да познавате драмите и паниките от детската градина до гимназията, в сравнение с да сте непоколебим родител, който натъртва на университетските триумфи на детето си. Да не забравяме, че информацията е мощ, а умеенето да приказваме естествено и доброволно с детето си води до, както показа едно познато момче, „ усещам, че в действителност ти пука за мен “.

1.   Разговори апропо.

Какво правихте последния път, когато имахте добър диалог с детето си? Знам отговора: вървяхте или шофирахте към учебно заведение, правихте салата дружно, къпахте го или се приспивахте. Точно това са дейностите и времето, в които родителят и детето беседват най-свободно, тъй като, внимание, са застанали редом, един до различен. Повечето от нас считат, че с цел да е логичен, диалогът би трябвало да бъде съществено признат и извършен, очи в очи, само че в действителност доста постоянно децата се отварят тъкмо в такива „ незначителни “ житейски моменти.

2. Създайте си „ ритуали за бърборене “.

Наблюдавайте стила на диалог на детето си. Чували сте за стилове на учене и на слушане, само че всяко дете си има съответен жанр на водене на диалог, който не се трансформира доста с годините. Някои са по-жизнени и разговорливи заран, до момента в който други единствено мучат и едвам се придвижват до учебно заведение, само че пък са цялостни с сила след учебно заведение. Едното ви дете може да обича да скача от тематика на тематика, до момента в който другото избира да се концентрира върху един въпрос, а третото въобще не понася въпроси. Ключът тук е не да променяте това, което евентуално е вродено, а да се преценявате с него и да почитате разликите. Изградете си „ ритуали за бърборене “ към спецификите на детето: до момента в който го карате към учебно заведение или пък когато го вземате от спорт – това може да бъде изцяло задоволително, с цел да установите връзката.

3. Покажете, че сте човек.

Отвръщайте на детето си с същинска страст. Не прекалявайте с реакциите си, само че и не бъдете прекомерно дистанциран и овладян. Клатете глава одобрително или неблагоприятно, назовавайте страстите, съчувствайте – това прави страхотна работа, когато децата са напълно дребни или доста обезпокоени и уплашени. Но с цел да постигнете постоянна, ежедневна вербална връзка, вие би трябвало да сте наясно с живота им и по тази причина би трябвало да сте същински. „ Сериозно ли Мишо е споделил това на Ели? “ ; „ Много добре си го споделил на Дора, отлично на теб! “ Та нали вие самите сте по-склонни да споделяте на хора, които са откровени и открити с вас.

4. Окуражавайте прочувствената просветеност.

Помогнете на децата си да опишат историята. Родителите нормално се концентрират на университетските познания, само че би трябвало да покачваме и прочувствената просветеност на децата. Те би трябвало да могат да опишат една история от началото до края. Проблемите се вземат решение по-лесно, когато може ясно да ги изложим пред други хора и дружно да открием решение. Знам, че на децата им лишава ужасно дълго време да опишат нещо обикновено, а ние сме непрестанно забързани, само че е значимо да се спрем за няколко минути и да зададем въпроси: „ Кой беше там? Какво споделиха? Какво се случи по-късно? “. Това оказва помощ на детето да усети, че е слушано и че вие се интересувате от това, което има да ви каже. Както един път едно 6-годишно момиченце ми сподели: „ Искам мама да слуша единствено мен “. –  „ Какво имаш поради – да не обръща внимание на братчето ти ли? “ „ Не – отвърна ми тя, – да не мисли за хиляда други неща. “

5. Подробностите имат значение.

Обръщайте внимание на дреболиите. „ Изтървал си монета под вендинг машината? Колко стотинки бяха? “ Това постоянно води до още информация. „ Бях покрай машината, тъй като никой не си говореше с мен. “ “ Обикновеното ” е мястото, където живеят децата ни, те се плашат, когато им зададем прекомерно съществени въпроси като: „ Как се почувства тогава? “. Така че придържайте се към детайлностите – доста постоянно тъкмо те ще ви заведат до главния проблем.

6. Вие също сте значими.

Това е от изключително значение в нашия свят, фокусиран върху децата. Говорете за себе си, в случай че желаете децата ви да приказват за тях самите. Следващия път на вечеря споделете 1–2 неща от миналия ден. Убедена съм, че няма да съумеете да довършите историята си, тъй като детето ви ще ви прекъсне и ще желае да опише нещо от своя ден. Ако кажете: „ Днес се скарах с един сътрудник на работа “, е доста евентуално вашето дете да отговори: „ Аз пък се сдърпах с Пепи по физическо “. И една значима забележка за взаимните вечери – задачата е да ядете храната си, а не детето си. Както ми показа един младеж неотдавна: „ Имам възприятието, че съм на разпит “.

7. Давайте препоръки.

Колкото и да е мъчно да се повярва, нашите толкоз съвременни и напредничави деца към момента се нуждаят от нашите препоръки. След като ви опишат нещо и вие реагирате, е добре дружно да обсъдите по какъв начин детето ви би могло да се оправи със обстановката по-добре идващия път. Попитайте го за хрумвания и не се тормозете да споделите своето мнение. Опитайте се да не изнасяте лекции и внимавайте за тези дребни сигнали, които споделят, че прекалявате. Бъдете къси и използвайте своя житейски опит. Започнете със „ Знам, че при теб нещата са много по-различни, в сравнение с бяха по мое време “, тъй като всяко дете има потребност да усеща, че е друго и затова – независимо. Съветът, който прави работа, е този, който осъзнава личните си ограничавания. Кажете своето мнение, без да го налагате. Когато дадете независимост на детето си, то ще се почувства по-спокойно да споделя с вас.

Ако следвате даже единствено едно от моите оферти, вие ще видите смяна. Сигурен съм, че обичате децата си тъкмо както аз обичам моите, по тази причина знам, че ще опитате.

Автор: Др. Рон Тафъл

Източник