Разрешиха официално мистерията със затъмняването на Бетелгейзе
Подобно на злокобно предсказание, в края на 2019-та и началото на 2020-та яркостта на Бетелгейзе понижа с почти 2/3. Въпреки че астрономите бяха уверени, че това не значи, че звездата е на ръба на гибелта и следва да избухне в свръхнова, те не бяха напълно сигурни какво тъкмо е провокирало потъмняването. Сега ново научно проучване, оповестено в Nature, приписва повода на поредност от свързани между тях явления, които в края на краищата са кулминирали в облак прахуляк, който е затъмнил гледката ни към Бетелгейзе.
Астрофизикът Д-р Мигел Монтарже от Парижкия университет е употребявал Много огромния телескоп (VLT) на Европейската галактическа организация, с цел да снима повърхността на Бетелгейзе по време на цялата тази „ драма “. Те ясно демонстрират измененията в яркостта на звездата. Благодарение на тези данни излиза наяве, че Бетелгейзе е изхвърлила газ, който в края на краищата се е кондензирал в прахуляк заради обстоятелството, че повърхността се охлажда извънредно бързо.
Всичко това би могло да ни помогне да си разбираем процесите, които от край време озадачават астрономите – по какъв начин солидните звезди изхвърлят своята маса, преди да настъпи моментът на свръхнова, и „ засаждат “ Вселената с тежки детайли.
„ Наблюдавахме директно образуването на така наречен звезден прахуляк “, споделя доктор Монтарже.
Когато астрономите са следили така наречен Голямо затъмняване, те са предполагали, че евентуалните аргументи са две – звездно незадълбочено изстудяване или облак прахуляк, изхвърлен от звездата, която лека-полека губи своята маса.
Червените колоси като Бетелгейзе са нестабилни. В края на своя живот те са извънредно обемни – с маса сред 8 и 35 пъти по-голяма от слънчевата. Тези звезди са извънредно горещи и имат релативно къс живот. Смята се, че Бетелгейзе е едвам на 8 – 8,5 млн. години и че дните ѝ в така наречен основна поредност са завършили преди към 1 млн. години (за информация - Слънцето е на 4,6 милиарда години и е преполовило своя живот).
Бетелгейзе се е трансформирала в червен свръхгигант преди към 40 000 години. Днес тя към този момент би трябвало да е изчерпала водорода в ядрото си и преобразува хелия във водород и О2. Освен това ядрото ѝ се е е свило, което вкарва спомагателни количества водород в района директно към него – на процедура образува атомна обвивка. Тази атомна обвивка се синтезира в хелий, който пък се изхвърля в ядрото, с цел да зареди синтеза на хелий.
Рано или късно звездата ще доближи миг от своя живот, в който ядрото към този момент не разполага с задоволително топлота и налягане, с цел да продължи синтеза на детайли. И тогава тя ще избухне в свръхнова и ще се трансформира или в неутронна звезда, или в черна дупка. Това обаче няма да се случи изключително скоро.
Преди звездите да избухнат в свръхнова, те изхвърлят маса в обкръжаващото ги пространство и разпръскват всички тези тежки детайли, които са синтезирали в ядрото си. Учените знаят прекомерно малко за този развой.
„ Нямаме визия по какъв начин се задейства процеса по изхвърлянето на тяхната маса – това е една от главните мистерии, свързани с алените колоси – споделя Монтарже пред Science Alert. – Знаем, че това се случва, само че не разбираме механизмите, които разрешават на материала да на напуща фотосферата на звездата. В случая с Бетелгейзе най-вероятно сме следили един по-интензивен епизод на загуба на маса, може би даже той е изцяло общоприет. Всъщност тя може непрекъснато да губи своята маса точно по този метод – просто в други направления, които не са предизвиквали каквото и да било затъмняване. “
Предишен разбор на фотоси, направени от телескопа „ Хъбъл “, демонстрира също, че затъмняването най-вероятно е разследване от облак прахуляк. Сега фотосите от VLT удостоверяват това.
Източник: Science Alert
