Вкаменени отпечатъци в Саудитска Арабия показват човешка миграция преди 115 000 години
Подобно на въглеродното датиране, учените употребяват изотопи и контекстни улики за пресмятане на приблизителната възраст на вкаменелостите.
Уникално непокътната праисторическа кал съдържа най-старите човешки отпечатъци на Арабския полуостров, споделят учени. Смята се, че седемте отпечатъка, открити измежду скупчването на стотици праисторически скотски отпечатъци, са на възраст 115 000 години.
Много от вкаменелостите и артефактите са пристигнали от езеро в Северна Саудитска Арабия. Археолози откриват мястото, надълбоко в пустинята Нефуд, през 2017 година, откакто времето изтрива лежащата от горната страна наслойка. Лесно е да си представим, че калното езеро е било зона с огромен трафик на Арабския полуостров преди повече от 100 000 години.
Когато популациите продължат напред, тези отпечатъци остават, до момента в който не бъдат покрити. Така някои от най-старите организми, откривани в миналото, са били непокътнати непокътнати, защото те евентуално са попаднали в калта и са били убити мигновено. Цял брониран нодозавър е открит в невиждано добра форма, тъй като е обгърнат в тиня и е стоял в студа на дъното. В новото си проучване, учените в действителност демонстрират за какво въобще тази антична тиня е била толкоз специфична:
„ Експериментално изследване на модерни човешки отпечатъци в кални площи открива, че фините елементи са изгубени в границите на 2 дни и отпечатъците са направени неразпознаваеми в границите на четири, а сходни наблюдения са направени и за други следи от бозайници, които не са хоминини. “
Това значи, че тяхната специфична, дребна партида непокътнати отпечатъци са направени в неповторими условия, които също образуват самобитен „ пръстов отпечатък “ за закрепване на всички към еднакъв интервал от време. Оттам учените стартират да преглеждат кой е направил отпечатъците. Хомо сапиенс не са били единственият изправен хуманоиден примат в играта, само че доказателствата, споделят учените, подсказват, че ние сме били тези, чиито следи се хващат през изсъхващото дъно на езерото:
„ Седем отпечатъка от хоминини бяха решително разпознати и като се има поради изкопаемите и археологическите доказателства за разпространяването на H. sapiens в Леванта и Арабия през [ерата преди 130 000 до 80 000 години] и отсъствието на Homo neanderthalensis от Леванта по това време, ние твърдим, че H. sapiens е виновен за следите в Алатар. Освен това размерът на отпечатъците на Алатар е по-съобразен с тези на ранните H. sapiens, в сравнение с H. neanderthalensis. „
Езерото, което през днешния ден образува Алатар, евентуално е било част от праисторическа автомагистрала, която е привлякла всички огромни животни в региона, образувайки кулоар, посипан от сладководни зони за отмора, по които живите същества могат да пътуват, до момента в който мигрират с времето или изменящият се климат. В този случай учените са разкрили доста малко от другите фактори, които съпътстват праисторическите човешки миграции, като ножове или следи от принадлежности върху костите на животни, показващи следи от лов.
„ Липсата на археологически доказателства допуска, че езерото Алатар е било посещавано единствено за малко от хора “, заключават учените. „ Тези открития демонстрират, че преходното потребление на брега на езерото от хората по време на изсъхнал интервал преди междуледниковия интервал, евентуално е обвързвано най-вече с потребността от питейна вода. “
Тези Homo sapiens може да са били последните по пътя им през умерения климат, тъй като идната ледникова ера към този момент е идвала. Това също би обяснило за какво следите им не са били закрити от тези на друга група, най-малко не преди да се натрупа цялостен нов пласт наслойка.
