А кои са вашите герои?
По време на злощастното посещаване на премиера Кирил Петков в Битоля, където той откри клуба на Културен център " Иван Михайлов ", посрещналите го протестиращи освен скандираха против последния огромен водач на Вътрешна македонска революционна организация, наричайки го фашист и терорист (какъвто прочее е и формалният разказ на РСМ), а намесиха и името на цар Борис III, поставяйки го на една повърхност с Адолф Хитлер и Бенито Мусолини.
И в случай че ръководещите ни избраха да си замълчат пред стачкуващите от крайнолявата партия, които поругаха името на Михайлов, още по-голямо неразбиране буди свеждането им на глави пред плакатите, които се развяваха тъкмо пред физиономиите им: „ Гробищата са цялостни от българското другарство “; „ Гоце = Македония “ „ Македонско малцинство в Европейски Съюз “; „ Регистрирайте ОМО Илинден в България “; „ Имате окървавени ръце “; и други
Оплюването пък на една от най-светлите персони в новата българска история, какъвто несъмнено е цар Борис III, станало под погледите на кохортата политици, отпред с министър ръководителя ни, по никакъв метод не се връзва с думите на въпросния, изречени по същото време, а точно, че: „ България трябвало да покаже, че не може да се играе " междупартийно, а национално " в разногласието със Северна Македония. ”
Е, хайде, дано покажем национална игра, господин Петков!
Каквото и да напишем по тематиката за Македония, по тематиката за участието на РСМ в Европейски Съюз, в никакъв случай няма да е задоволително. Но около нея се обостриха от дълго време загноясали циреи, които рано или късно би трябвало да бъдат отстранени, тъй като колкото по-големи стават, толкоз са по-болезнени и засягащи хубавичко плът към тях.
В последно време крайният народен нихилизъм не просто избуюява, той се е трансформирал в наклонност, подклаждана от публицисти, медии, общественици. Споменавайки цар Борис III, не можем да пропуснем непрестанните опити да бъде принизена личността му и делото му. Че крайнолява македонска партия го поставя ведно до Адолф Хитлер, можем да си го разбираем – близо 80 години жителите на РСМ бяха подложени на брутално облъчване, което неизбежно е увредило най-малко две генерации, захранвайки ги в ненавист към България. Но белким би трябвало да си мълчим, когато родни мекерета сеят ненавист.
Цар Борис III не бил техен воин, никакъв воин не бил – фашист бил, по този начин уверено настояват всякакви клетници. Не пропуснат да издигнат тематиката за ориста на ориста на тракийските и македонските евреи, която е от дълго време изяснена, тъй като България, в частност Цар Борис ІІІ не носят никаква виновност и отговорност за тяхната орис, защото обещаните на България земи, са щели да бъдат част от страната ни след края на Втората международна война. Евреите по македонските и тракийски земи в никакъв случай не са били считани за български жители. Районът не е бил административно български, а въпреки да сме имали армия на македонска територия, тя е била под немско командване.
А кои са техните герои в действителност? Защото не са български – Михайлов бил противоречив, цар Борис III бил противоречив. И Димитър Пешев бил противоречив – това пък прочетох в Деня за респект на жертвите на комунистическия режим, когато сме длъжни, в случай че не друго, най-малко да замълчим. Този разказ в действителност оправдава комунистическата трактовка, съгласно която някои от посочените (както и редица други наши герои), са си колаборационирали с нацисти, фашисти, хитлеристи – както ви е угодно ги наречете.
Между другото, едва прочут факт е, че една от най-първите и съществени рецензии против сталинистката доктрина по националния въпрос е точно от Иван Михайлов, изказана в книгата му “Сталин и македонския въпрос ”. В нея Михайлов разгромява всички хрумвания, които Сталин „ прегръща ” през 1913 година в брошурата си “Марксизмът и националния въпрос ”.
Не по-малко значима е публикацията му “Предателството на Българската комунистическа партия към българщината ”, в която той написа: „ Опартизанени до мозъка на костите си, те стремеглаво действуваха да разложат македонското общество и да го създадат инструмент за болшевишки цели на Балканите. Знаеха какъв брой динамичност бе потвърдило то в борбите; вярно преценяваха, че може в чужбина да се прави добра нечиста сделка с неговите високи цели; разбираха, че ще може да се извлече изгода, като се манипулира и измежду българската нация с моралния капитал на македонската освободителна концепция. И потрошиха грамадни средства, несметно доставени от Москва, с цел да разрушават македонските организации. Борбата с комунистите е коствала на македонското придвижване скъпи жертви, само че то сполучливо се бранеше от нападенията им ”.
Вероятно Михайлов по тази причина е толкоз ненавиждан и на родните неолиберали, които са попили концепциите си от марксизма. За тях е обидно да пазят, било то и с думи, страната си, а изразът национални полезности им е или комичен, или неясен за някои даже – афектиран.
Въпросните обаче не опазиха Скопие, когато Гърция блокира повече от четвърт век участието на Македония в НАТО (респективно в ЕС), нито разясниха настояванията им, касаещи смяна на конституцията и името на страната. Тези хора даже не са неолиберали или комунисти – те са просто предатели.
Срамно е, че наши сънародници отхвърлят генезиса на РСМ, а още преди близо век, чужденци (например френският публицист и посланик Анри Пози, който през 1933г. написа в книгата си " Войната се завръща “: " Именно на великосръбската концепция се дължи след Берлинския кротичък контракт двояката и прекомерно отчетлива устременост на териториалните упоритости на Белград, от една страна, към Адриатическата област, от друга – към българска Македония и Егейско море. Белград в никакъв случай не е изпускал от погледа си Адриатика – висша цел на хилядолетното нахлуване на славянството на юг ”) са свидетелствали за принадлежността на популацията, живеещо в Македония. Срамно е, че същите предатели пригласят на РСМ, които желаят да оставим историята на историците и да замразим работата на историческата комисия.
Трябва да сме реалисти – евентуално в никакъв случай няма да се осъществен словата на цар Борис III, който при визитата си в Скопие през 1942 година произнася тирада, в която се обръща към жителите с думите: „ Граждани на Скопие, рожби на една от крепостите на българщината... Дано пребъде во веки веков щастлива и благоденстваща Македония в обединена и уголемена България! " Но това, че македонската теория, крепяща се на антибългаризма, е по този начин долюбвана и подхранвана в България, е виновност и на медиите ни, които услужливо дават естрада на македонисти и българофоби, които неуморно заработват надниците си, заливайки ни с лъжи и внушения, които повторени хиляда пъти, рано или късно реализират главната си цел – давност. Забрава на истината, давност на родовата памет, давност на героите.
Виктория Георгиева, коментар за
***
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании
И в случай че ръководещите ни избраха да си замълчат пред стачкуващите от крайнолявата партия, които поругаха името на Михайлов, още по-голямо неразбиране буди свеждането им на глави пред плакатите, които се развяваха тъкмо пред физиономиите им: „ Гробищата са цялостни от българското другарство “; „ Гоце = Македония “ „ Македонско малцинство в Европейски Съюз “; „ Регистрирайте ОМО Илинден в България “; „ Имате окървавени ръце “; и други
Оплюването пък на една от най-светлите персони в новата българска история, какъвто несъмнено е цар Борис III, станало под погледите на кохортата политици, отпред с министър ръководителя ни, по никакъв метод не се връзва с думите на въпросния, изречени по същото време, а точно, че: „ България трябвало да покаже, че не може да се играе " междупартийно, а национално " в разногласието със Северна Македония. ”
Е, хайде, дано покажем национална игра, господин Петков!
Каквото и да напишем по тематиката за Македония, по тематиката за участието на РСМ в Европейски Съюз, в никакъв случай няма да е задоволително. Но около нея се обостриха от дълго време загноясали циреи, които рано или късно би трябвало да бъдат отстранени, тъй като колкото по-големи стават, толкоз са по-болезнени и засягащи хубавичко плът към тях.
В последно време крайният народен нихилизъм не просто избуюява, той се е трансформирал в наклонност, подклаждана от публицисти, медии, общественици. Споменавайки цар Борис III, не можем да пропуснем непрестанните опити да бъде принизена личността му и делото му. Че крайнолява македонска партия го поставя ведно до Адолф Хитлер, можем да си го разбираем – близо 80 години жителите на РСМ бяха подложени на брутално облъчване, което неизбежно е увредило най-малко две генерации, захранвайки ги в ненавист към България. Но белким би трябвало да си мълчим, когато родни мекерета сеят ненавист.
Цар Борис III не бил техен воин, никакъв воин не бил – фашист бил, по този начин уверено настояват всякакви клетници. Не пропуснат да издигнат тематиката за ориста на ориста на тракийските и македонските евреи, която е от дълго време изяснена, тъй като България, в частност Цар Борис ІІІ не носят никаква виновност и отговорност за тяхната орис, защото обещаните на България земи, са щели да бъдат част от страната ни след края на Втората международна война. Евреите по македонските и тракийски земи в никакъв случай не са били считани за български жители. Районът не е бил административно български, а въпреки да сме имали армия на македонска територия, тя е била под немско командване.
А кои са техните герои в действителност? Защото не са български – Михайлов бил противоречив, цар Борис III бил противоречив. И Димитър Пешев бил противоречив – това пък прочетох в Деня за респект на жертвите на комунистическия режим, когато сме длъжни, в случай че не друго, най-малко да замълчим. Този разказ в действителност оправдава комунистическата трактовка, съгласно която някои от посочените (както и редица други наши герои), са си колаборационирали с нацисти, фашисти, хитлеристи – както ви е угодно ги наречете.
Между другото, едва прочут факт е, че една от най-първите и съществени рецензии против сталинистката доктрина по националния въпрос е точно от Иван Михайлов, изказана в книгата му “Сталин и македонския въпрос ”. В нея Михайлов разгромява всички хрумвания, които Сталин „ прегръща ” през 1913 година в брошурата си “Марксизмът и националния въпрос ”.
Не по-малко значима е публикацията му “Предателството на Българската комунистическа партия към българщината ”, в която той написа: „ Опартизанени до мозъка на костите си, те стремеглаво действуваха да разложат македонското общество и да го създадат инструмент за болшевишки цели на Балканите. Знаеха какъв брой динамичност бе потвърдило то в борбите; вярно преценяваха, че може в чужбина да се прави добра нечиста сделка с неговите високи цели; разбираха, че ще може да се извлече изгода, като се манипулира и измежду българската нация с моралния капитал на македонската освободителна концепция. И потрошиха грамадни средства, несметно доставени от Москва, с цел да разрушават македонските организации. Борбата с комунистите е коствала на македонското придвижване скъпи жертви, само че то сполучливо се бранеше от нападенията им ”.
Вероятно Михайлов по тази причина е толкоз ненавиждан и на родните неолиберали, които са попили концепциите си от марксизма. За тях е обидно да пазят, било то и с думи, страната си, а изразът национални полезности им е или комичен, или неясен за някои даже – афектиран.
Въпросните обаче не опазиха Скопие, когато Гърция блокира повече от четвърт век участието на Македония в НАТО (респективно в ЕС), нито разясниха настояванията им, касаещи смяна на конституцията и името на страната. Тези хора даже не са неолиберали или комунисти – те са просто предатели.
Срамно е, че наши сънародници отхвърлят генезиса на РСМ, а още преди близо век, чужденци (например френският публицист и посланик Анри Пози, който през 1933г. написа в книгата си " Войната се завръща “: " Именно на великосръбската концепция се дължи след Берлинския кротичък контракт двояката и прекомерно отчетлива устременост на териториалните упоритости на Белград, от една страна, към Адриатическата област, от друга – към българска Македония и Егейско море. Белград в никакъв случай не е изпускал от погледа си Адриатика – висша цел на хилядолетното нахлуване на славянството на юг ”) са свидетелствали за принадлежността на популацията, живеещо в Македония. Срамно е, че същите предатели пригласят на РСМ, които желаят да оставим историята на историците и да замразим работата на историческата комисия.
Трябва да сме реалисти – евентуално в никакъв случай няма да се осъществен словата на цар Борис III, който при визитата си в Скопие през 1942 година произнася тирада, в която се обръща към жителите с думите: „ Граждани на Скопие, рожби на една от крепостите на българщината... Дано пребъде во веки веков щастлива и благоденстваща Македония в обединена и уголемена България! " Но това, че македонската теория, крепяща се на антибългаризма, е по този начин долюбвана и подхранвана в България, е виновност и на медиите ни, които услужливо дават естрада на македонисти и българофоби, които неуморно заработват надниците си, заливайки ни с лъжи и внушения, които повторени хиляда пъти, рано или късно реализират главната си цел – давност. Забрава на истината, давност на родовата памет, давност на героите.
Виктория Георгиева, коментар за
***
Виктория Георгиева е приключила " Реализация и подготовка на ТВ излъчвания " към Софийския университет " Св. Климент Охридски ", както и " Религията в Европа ", направление " Ислям ", още веднъж в СУ. Изучавала е и логика на психиката. Заместник основен редактор в " Ах, тези медии! ", редактор и създател в " Консерваторъ ", създател във вестник " Труд ".
Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ