Човешкото въздействие и климатичните промени излагат черноморските видове на риск
По случай интернационалния ден на Черно море, който обичайно се отбелязва на 31-ви октомври, природозащитната организация WWF сигнализира, че неустойчивият индустриален лов на риба, в композиция с климатичните промени, оказва отрицателно въздействие върху черноморските рибни ресурси.
Природозащитниците оповестяват, че по данни от отчета „ Българският лов на риба и аквакултури в Черно море – икономическо значение, екологично влияние и естествени фактори на въздействие “, направен за WWF, оценката на експлоатираните типове риби през 2017 година демонстрира, че нито един от тях не е в „ положително положение “.
Гл. ас. доктор Радослава Бекова от института по океанология към Българска академия на науките и създател на изследването
показва, че „ Черно море е покрай така наречен „ алена линия “, зад която процесите на утежняване на екосистемата могат да станат необратими. Най-голямо въздействие оказва промишленият лов на риба, защото непосредствено унищожава забележителна част от популациите на избрани типове. Намаляването на уловите от икономически скъпи типове риба се дължи на влошеното положение на популациите и загубата на местообитания, което е наклонност в международен мащаб. Тези отрицателни промени са резултат главно на климатичната рецесия, антропогенния напън и свръхексплоатацията на типовете. “
В интервала сред 70-те и 80-те години на ХХ в. заради интензивното земеделие, свръхулов и промишленост е регистриран крах на екосистемите в Черно море и загуба на биоразнообразие. Данните сочат, че общо над 50 % от площта на морското дъно до 100 m дълбочина е подложена на важен напън от абразия в резултат на деен лов на риба. От типовете растения и животни, които населяват Средиземноморския басейн, у нас се срещат по-малко от 10 %. Съгласно Червената книга на България изчезнало е дългоопашатото попче, а скумрията е сериозно застрашена. Застрашени са всички типове есетри и карагьозът. Сред бозайниците липсващ е тюленът духовник, афалата се среща рядко, а елементарният делфин е измежду уязвимите типове.
„ Един от главните проблеми е противозаконният, недокладван и нерегулиран риболов), който понижава рибните ресурси, унищожава морските местообитания, нарушава конкуренцията, слага добросъвестните риболовци в неравностойно състояние и отслабва крайбрежните общности “, сподели гл. ас. доктор Бекова. „ Освен това измененията в климата през последните 14 години са довели до стопляне с 0,7°C на пласта междинни води, който разделя богатите на О2 повърхностни води от безкислородните дълбоки водни маси. В дълготраен проект евентуално размиване на пластовете може да има незнайни последици за морската екосистема, включително и повишаване броят на инвазивните типове “, оповестяват още природозащитниците
Днес в Черно море са известни към 130 типа риба, дребна част от които имат стопанско значение за българския лов на риба. Това са калкан, трицона, сафрид, хамсия, карагьоз, барбуня, кефалови риби, меджид, атерина, акула, паламуд, а типове като зарган, писия, морска лисица, морски език, лефер и лаврак се явяват второстепенни. По данни на Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури (ИАРА), през 2018 година общият улов на риба и други водни организми от икономически лов на риба у нас възлиза на 8 602,4 тона, от които 8 546,7 тона в Черно море и 53,7 тона – в река Дунав.
Природозащитниците оповестяват, че по данни от отчета „ Българският лов на риба и аквакултури в Черно море – икономическо значение, екологично влияние и естествени фактори на въздействие “, направен за WWF, оценката на експлоатираните типове риби през 2017 година демонстрира, че нито един от тях не е в „ положително положение “.
Гл. ас. доктор Радослава Бекова от института по океанология към Българска академия на науките и създател на изследването
показва, че „ Черно море е покрай така наречен „ алена линия “, зад която процесите на утежняване на екосистемата могат да станат необратими. Най-голямо въздействие оказва промишленият лов на риба, защото непосредствено унищожава забележителна част от популациите на избрани типове. Намаляването на уловите от икономически скъпи типове риба се дължи на влошеното положение на популациите и загубата на местообитания, което е наклонност в международен мащаб. Тези отрицателни промени са резултат главно на климатичната рецесия, антропогенния напън и свръхексплоатацията на типовете. “
В интервала сред 70-те и 80-те години на ХХ в. заради интензивното земеделие, свръхулов и промишленост е регистриран крах на екосистемите в Черно море и загуба на биоразнообразие. Данните сочат, че общо над 50 % от площта на морското дъно до 100 m дълбочина е подложена на важен напън от абразия в резултат на деен лов на риба. От типовете растения и животни, които населяват Средиземноморския басейн, у нас се срещат по-малко от 10 %. Съгласно Червената книга на България изчезнало е дългоопашатото попче, а скумрията е сериозно застрашена. Застрашени са всички типове есетри и карагьозът. Сред бозайниците липсващ е тюленът духовник, афалата се среща рядко, а елементарният делфин е измежду уязвимите типове.
„ Един от главните проблеми е противозаконният, недокладван и нерегулиран риболов), който понижава рибните ресурси, унищожава морските местообитания, нарушава конкуренцията, слага добросъвестните риболовци в неравностойно състояние и отслабва крайбрежните общности “, сподели гл. ас. доктор Бекова. „ Освен това измененията в климата през последните 14 години са довели до стопляне с 0,7°C на пласта междинни води, който разделя богатите на О2 повърхностни води от безкислородните дълбоки водни маси. В дълготраен проект евентуално размиване на пластовете може да има незнайни последици за морската екосистема, включително и повишаване броят на инвазивните типове “, оповестяват още природозащитниците
Днес в Черно море са известни към 130 типа риба, дребна част от които имат стопанско значение за българския лов на риба. Това са калкан, трицона, сафрид, хамсия, карагьоз, барбуня, кефалови риби, меджид, атерина, акула, паламуд, а типове като зарган, писия, морска лисица, морски език, лефер и лаврак се явяват второстепенни. По данни на Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури (ИАРА), през 2018 година общият улов на риба и други водни организми от икономически лов на риба у нас възлиза на 8 602,4 тона, от които 8 546,7 тона в Черно море и 53,7 тона – в река Дунав.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ