8 откъса от детски дневници, писани по време на Втората световна война
По случай годишнината от Деня на успеха aif.ru разгласява неповторимата „ Детската книга за войната “, посредством която можем да се докоснем до 35 дневника, написани от деца в интервала 1941 – 1945 година Половината от тях са оповестени за първи път.
Това е историята на дребните жертви на една огромна покруса – тези от периферията, от окупираните територии, от гетата и концентрационните лагери, от блокадата на Ленинград. Гласът на 35 деца, всяко едно от които приказва намерено за войната.
„ Детската книга за войната “ може да бъде прочетена свободно и онлайн. Ние обаче ви предоставяме няколко фрагмента от нея. Сигурни сме, че е належащо да се знае за съществуването на сходни произведения.
„ Да избягам от прегръдката на този колосален апетит. Да избягам от безконечния боязън за живота си. Да стартира нов живот, някъде, в някое малко селце, измежду природата. Да не помни за претърпените премеждия. Това е моята фантазия през днешния ден. “
„ Безизходица, не мога повече да не преставам да пребивавам по този начин. Глад. Страшен апетит. С мене са мама и Ира. Не мога да им лишавам къшея самун. Не мога, тъй като знам, че в този момент даже една трохичка... Днес, до момента в който се връщах от хлебарницата, взех, лиших от мама и Ира 25 грама самун - късче, едвам се добави дажбата - и го изядох скритом... Нямам капка съвест, рухнах в бездната на цялостната безнравственост... Такава тъга, гузно ми е, мъчително ми е като виждам Ира... Да хапвам! Храна!
Из дневника на Юлий Рябинкин, 1941 година, обсадата на Ленинград
„ Изядохме втора котка, без капчица омерзение. Доволни сме, че хапнахме нещо засищащо. Впоследствие обаче настанаха в действителност гладни дни. В магазините – нищо. Вкъщи – също съвсем нищо. Котките явно също не са яли от от дълго време. Сега по улиците не може да бъде забелязана нито една, даже хърбавите ги няма… “
Из дневника на Лери Игошевой, 1942 година, обсадата на Ленинград
„ Надзирателката избра осем души всред нас (включително мен самия) и сподели, че ние ще отговаряме за погребенията. Досега цареше същинска неразбория. Умрелите лежаха с дни в бараката. Сега ние би трябвало да ги разсъблечем на мига, да им свалим златните зъби и да ги заровим в двора отпред… “
Из дневника на Маши Рольникайте, 1942 година, концлагер Щутхоф
“Гестапо прибра цялата еврейска интелигенция. После пуснах част от тях, други бяха разстреляни. Само през вчерашния ден бяха разстреляни 5 хиляди души. “
„ Днес взеха за разстрел Ф… Тъжно. За хората, които гледат с безраличие на това… С какво Ф. е по-лоша от вас? Тя бе положително и самоуверено момиче. Тя вървеше с високо вдигната глава. Сигурен съм, че не е свела глава и пред лицето на гибелта. Ф., помни, няма да те не помни. Няма да простя и един ден ще отмъстя. “
Из дневника на Роми Кравченко, 1942 година, Кременец
„ Мислех си, че при всичкия огън, сълзи, безкрайна горест и мраз, в мен в никакъв случай няма да се появи още веднъж желанието да пиша. Днес обаче се случи нещо, което още веднъж ме накара да застана пред листа хартия… Както нормално всяка заран, баща се канеше да наклади огън, с цел да подготви грис. Отвори клопката на изкопа и се провикна към съседа. „ Алекс, излез, ти си жив… “ И с тези недоизказани думи неговият живот завърши. Чу се изстрел и баща се свлече на стълбите на изкопа… “
„ Да живее слънцето, да се скрие мрака. Да живее моята татковина, да живее свободата. Вече няма германци. Скъпите герои освободиха Пушкин. “
Из дневника на Жени Воребьевой, 1944 година, Пушкин
