По случай 24 май министърът на културата отличава над 70 творци
По случай 24 май - Денят на българската култура и просвета и на славянската книжовност - министърът на културата Боил Банов поздрави създателите и културните дейци, учителите и учениците в учебните заведения по изкуствата и културата.
В приветствения му адрес написа:
„ Днес, където и да се намираме по света, усещаме духа на обединяването посредством словото. Виждаме светлината на това слово, огряла пътя ни на горди от постигнатото европейци .
През вековете на предишното народът ни се е срещнал с не едно тестване . Но вярата и словото постоянно са го опазвали в неговата непокътнатост . Вярата, че дружно сме по-силни, по-знаещи и по-можещи. И словото, което Светите братя Кирил и Методий сътвориха за нас и дружно с учениците си споделиха и с останалите славянски нации.
Всички ние продължаваме да сме възпитаници в огромното учебно заведение на Живота . Заредени с духа и с полезностите на работещите в читалищата и библиотеките, в музеите и в галериите, в театралните институти, в просветителните институции, в необятните полета на българската просвета, се усещаме призвани да дадем своя принос в опазването на националната еднаквост . Защото тя е характерността, която ни отличава, тя е скъпото, с което се заявяваме пред света и отново тя е духовната заварка, която ни събира дружно в дни като днешния, с цел да предадем традицията на идните генерации.
Българската просвета постоянно е показвала своето високо наличие и е била дипломат на народа ни на всички места по света. И ето, че през днешния ден отново тя е, която ни вдъхва религия в личните сили, обръща ни още веднъж към възрожденските идеали и добродетели на народа ни, чертае ни вероятности оттатък сегашното, дава ни хоризонти.
От сърце искам на всички създатели и дейци на българската просвета, на децата, на учителите ни, които приготвят и градят бъдещото потомство основатели и пазители на културни полезности, доста нови осъществени хрумвания . Вярвам, че дружно ще съумеем да запазим и пренесем в годините напред упоритостта на българския дух и волята ни да творим .”
По мотив празника от Министерството на културата отличават седемдесет и две изявени персони за извънреден принос в развиването и одобряването на българската национална еднаквост. Заради въведените противоепидемични ограничения, свързани с пандемията от Covid-19, формалната гала по връчването на премиите „ Златен век “ ще бъде отсрочена за есента. Но имената на наградените са към този момент известни.
Почетното отличие на Министерството на културата „ Златен век “ (в другите му – четири съществени категории) обичайно се присъжда за принос в поддържането и разпространяването на българските обичаи и нематериалност у нас и по света.
Тази година със „ Златен век “ – огърлие, грамота и парична премия са отличени: оперната певица Александрина Пендачанска , пианистът и музикален възпитател проф. Милена Моллова , виртуозният цигулар проф. Минчо Минчев , поп изпълнителят Васил Найденов , диригентът Йордан Дафов .
„ Златен век “ – звезда, грамота и парична премия се връчва на хореографа на балет „ Арабеск “ Мила Искренова , на писателя Трендафил Василев , на певицата Мими (Марийка) Николова , на шефа на Националния музей „ Васил Левски” в Карлово Дора Чаушева, на телевизионния водещ и артист Петър Вучков , на музикантите проф. Анастас Георгиев Славчев и Недко Трошанов , на композитора и пианиста Любомир Денев , на изпълнителния шеф на фондация „ Аполония “ Маргарита Димитрова , на композиторите проф. Христо Йоцов и проф. Йордан Гошев .
„ Златен век “ – „ Печат на Цар Симеон Велики “, златен, грамота и парична премия получават актрисата Станка Калчева , шефът на Регионалния исторически музей в Ямбол - доктор Стефан Бакърджиев, Тони Димитрова от Музея на текстилната промишленост, кинорежисьорът и сценаристът Галина Кралева , шефът на Националния музей „ Христо Ботев “ в Калофер Ася Маринова Николова , ръководителят на читалището „ Славянска сказка - 1880 “ в София - Петър Райжеков , ръководителят на групировка „ Бон-Бон “ Розина Караславова , писателите Илко Минев и Георги Ангелов , хореографите Йордан Станимиров и Светлин Ивелинов , музикантът Емануил Иванов , скулпторът Димитър Илиев , поетът и художникът Димитър Пейчев , музикалният и клавирен възпитател Антоанета Воденичарова и читалищните дейци от Благоевград и Кюстендил - Михаил Цонев и Иван Андонов .
„ Златен век “ – „ Печат на Цар Симеон Велики “, сребърен, грамота и парична премия се връчва на учителите от Националния образователен комплекс по културата (известен като Италианския лицей) Мариана Павлова и Илонка Цонева , както и на актьора Кирил Аспарухов , на създателите на хасковския спектакъл „ Дани и Деси” – Таня Евтимова и Атанас Евтимов , на читалищните дейци - Невена Димитрова от ямболското читалище „ Зора - 1945 “ и Росен Богданов – ръководител на читалището „ Саморазвитие - 1902 “ в град Завет, на Светлан Иванов – помощник-реставратор в Регионалния исторически музей в Бургас; на Стоян Иванов – шеф на Историческия музей в Клисура; на Юлия Нинова – шеф на Специализирания музей за резбарство и зографско изкуство в Трявна; на Петър Бойчев – шеф на Историческия музей в Тутракан; на Венцеслав Петков – уредник-биолог в отдела „ Природа “ на Регионалния исторически музей в Русе; на Грозделина Георгиева – организатор в Регионалния етнографски музей в Пловдив; на Христина Манова – шеф на Историческия музей в Разлог.
С грамоти за принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост са отличени и Силвена Байракова – ръководител на читалище „ Отец Паисий - 1883 “ във Велинград; Ани Парапунова – секретар на читалище „ Димитър Благоев - 1925 “ в Добринище; Геновева Танчовска – секретар на първото българско читалище „ Еленка и Кирил Д. Аврамови “ в Свищов; Минко Стефанов – ръководител на читалище „ Зора - 1860 “ в Сливен; Данаил Петков – ръководител на читалище „ Развитие - 1870 “ в Севлиево; Любомир Илиев – секретар на читалище „ Цвят - 1870 “ във Видин; Мая Падарева – секретар на читалище „ Георги Тодоров - 1885 “ в Белица; Ценцерушка Андреева – секретар на читалище „ Георги С. Раковски - 1925 “ в София; Кирилка Спасова – секретар на читалище „ Никола Й. Вапцаров - 1922 “ в София; Анета Мутафчиева – ръководител на читалище „ Тодор Петков - 1963 “ в Шумен; Васил Василев и Ваня Стефанова от читалище „ Просвета - 1870 “ в Свиленград; актьорите Елена Димитрова и Явор Вълканов, както и сценографът Борис Далчев .
Отличени са и няколко културни институции – читалището „ Св. Климент Охридски - 1969 “ в Хасково и районната библиотека „ Сава Доброплодни “ в Сливен.
Не са забравени и популяризаторите на българската просвета по света.
С грамота са отличени творящите в Германия - писателка, поетеса и преводачка Цвета Софрониева , както и джаз-музикантът и саксофонист Владимир Кърпаров . Намиращите се в Австрия - художник Красимир Колев и оперна певица Светлина Стоянова . Работещите за културата ни в Руската федерация – преподавателят Анастасия Георгиевна Гачева, славистът Никита Сергеевич Гусев и българистът Мария Николаевна Белова .
В приветствения му адрес написа:
„ Днес, където и да се намираме по света, усещаме духа на обединяването посредством словото. Виждаме светлината на това слово, огряла пътя ни на горди от постигнатото европейци .
През вековете на предишното народът ни се е срещнал с не едно тестване . Но вярата и словото постоянно са го опазвали в неговата непокътнатост . Вярата, че дружно сме по-силни, по-знаещи и по-можещи. И словото, което Светите братя Кирил и Методий сътвориха за нас и дружно с учениците си споделиха и с останалите славянски нации.
Всички ние продължаваме да сме възпитаници в огромното учебно заведение на Живота . Заредени с духа и с полезностите на работещите в читалищата и библиотеките, в музеите и в галериите, в театралните институти, в просветителните институции, в необятните полета на българската просвета, се усещаме призвани да дадем своя принос в опазването на националната еднаквост . Защото тя е характерността, която ни отличава, тя е скъпото, с което се заявяваме пред света и отново тя е духовната заварка, която ни събира дружно в дни като днешния, с цел да предадем традицията на идните генерации.
Българската просвета постоянно е показвала своето високо наличие и е била дипломат на народа ни на всички места по света. И ето, че през днешния ден отново тя е, която ни вдъхва религия в личните сили, обръща ни още веднъж към възрожденските идеали и добродетели на народа ни, чертае ни вероятности оттатък сегашното, дава ни хоризонти.
От сърце искам на всички създатели и дейци на българската просвета, на децата, на учителите ни, които приготвят и градят бъдещото потомство основатели и пазители на културни полезности, доста нови осъществени хрумвания . Вярвам, че дружно ще съумеем да запазим и пренесем в годините напред упоритостта на българския дух и волята ни да творим .”
По мотив празника от Министерството на културата отличават седемдесет и две изявени персони за извънреден принос в развиването и одобряването на българската национална еднаквост. Заради въведените противоепидемични ограничения, свързани с пандемията от Covid-19, формалната гала по връчването на премиите „ Златен век “ ще бъде отсрочена за есента. Но имената на наградените са към този момент известни.
Почетното отличие на Министерството на културата „ Златен век “ (в другите му – четири съществени категории) обичайно се присъжда за принос в поддържането и разпространяването на българските обичаи и нематериалност у нас и по света.
Тази година със „ Златен век “ – огърлие, грамота и парична премия са отличени: оперната певица Александрина Пендачанска , пианистът и музикален възпитател проф. Милена Моллова , виртуозният цигулар проф. Минчо Минчев , поп изпълнителят Васил Найденов , диригентът Йордан Дафов .
„ Златен век “ – звезда, грамота и парична премия се връчва на хореографа на балет „ Арабеск “ Мила Искренова , на писателя Трендафил Василев , на певицата Мими (Марийка) Николова , на шефа на Националния музей „ Васил Левски” в Карлово Дора Чаушева, на телевизионния водещ и артист Петър Вучков , на музикантите проф. Анастас Георгиев Славчев и Недко Трошанов , на композитора и пианиста Любомир Денев , на изпълнителния шеф на фондация „ Аполония “ Маргарита Димитрова , на композиторите проф. Христо Йоцов и проф. Йордан Гошев .
„ Златен век “ – „ Печат на Цар Симеон Велики “, златен, грамота и парична премия получават актрисата Станка Калчева , шефът на Регионалния исторически музей в Ямбол - доктор Стефан Бакърджиев, Тони Димитрова от Музея на текстилната промишленост, кинорежисьорът и сценаристът Галина Кралева , шефът на Националния музей „ Христо Ботев “ в Калофер Ася Маринова Николова , ръководителят на читалището „ Славянска сказка - 1880 “ в София - Петър Райжеков , ръководителят на групировка „ Бон-Бон “ Розина Караславова , писателите Илко Минев и Георги Ангелов , хореографите Йордан Станимиров и Светлин Ивелинов , музикантът Емануил Иванов , скулпторът Димитър Илиев , поетът и художникът Димитър Пейчев , музикалният и клавирен възпитател Антоанета Воденичарова и читалищните дейци от Благоевград и Кюстендил - Михаил Цонев и Иван Андонов .
„ Златен век “ – „ Печат на Цар Симеон Велики “, сребърен, грамота и парична премия се връчва на учителите от Националния образователен комплекс по културата (известен като Италианския лицей) Мариана Павлова и Илонка Цонева , както и на актьора Кирил Аспарухов , на създателите на хасковския спектакъл „ Дани и Деси” – Таня Евтимова и Атанас Евтимов , на читалищните дейци - Невена Димитрова от ямболското читалище „ Зора - 1945 “ и Росен Богданов – ръководител на читалището „ Саморазвитие - 1902 “ в град Завет, на Светлан Иванов – помощник-реставратор в Регионалния исторически музей в Бургас; на Стоян Иванов – шеф на Историческия музей в Клисура; на Юлия Нинова – шеф на Специализирания музей за резбарство и зографско изкуство в Трявна; на Петър Бойчев – шеф на Историческия музей в Тутракан; на Венцеслав Петков – уредник-биолог в отдела „ Природа “ на Регионалния исторически музей в Русе; на Грозделина Георгиева – организатор в Регионалния етнографски музей в Пловдив; на Христина Манова – шеф на Историческия музей в Разлог.
С грамоти за принос в развиването и одобряването на българската просвета и национална еднаквост са отличени и Силвена Байракова – ръководител на читалище „ Отец Паисий - 1883 “ във Велинград; Ани Парапунова – секретар на читалище „ Димитър Благоев - 1925 “ в Добринище; Геновева Танчовска – секретар на първото българско читалище „ Еленка и Кирил Д. Аврамови “ в Свищов; Минко Стефанов – ръководител на читалище „ Зора - 1860 “ в Сливен; Данаил Петков – ръководител на читалище „ Развитие - 1870 “ в Севлиево; Любомир Илиев – секретар на читалище „ Цвят - 1870 “ във Видин; Мая Падарева – секретар на читалище „ Георги Тодоров - 1885 “ в Белица; Ценцерушка Андреева – секретар на читалище „ Георги С. Раковски - 1925 “ в София; Кирилка Спасова – секретар на читалище „ Никола Й. Вапцаров - 1922 “ в София; Анета Мутафчиева – ръководител на читалище „ Тодор Петков - 1963 “ в Шумен; Васил Василев и Ваня Стефанова от читалище „ Просвета - 1870 “ в Свиленград; актьорите Елена Димитрова и Явор Вълканов, както и сценографът Борис Далчев .
Отличени са и няколко културни институции – читалището „ Св. Климент Охридски - 1969 “ в Хасково и районната библиотека „ Сава Доброплодни “ в Сливен.
Не са забравени и популяризаторите на българската просвета по света.
С грамота са отличени творящите в Германия - писателка, поетеса и преводачка Цвета Софрониева , както и джаз-музикантът и саксофонист Владимир Кърпаров . Намиращите се в Австрия - художник Красимир Колев и оперна певица Светлина Стоянова . Работещите за културата ни в Руската федерация – преподавателят Анастасия Георгиевна Гачева, славистът Никита Сергеевич Гусев и българистът Мария Николаевна Белова .
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ