ДОКАЗАНО! Ето как вселената “чува” нашите мисли!
По принцип нашите думи и мисли се материализират при резонанса сред стоящите талази на основния мозък и тези на окръжаващото ни пространство. Именно този резонанс води до преобразяване на силата на думите и мислите ни в съответни събития.
Така човек може:
– да получи информация за бъдещето;
– да поправя вероятни отрицателни последици от събития, които още не са настъпили, само че могат да настъпят, и така нататък
Това, че мисълта и думите са материални, нееднократно е потвърждавано пробно. Опитите на японския академик Масару Емото, да вземем за пример, потвърдиха, че под действието на нашите мисли водата променя структурата си и има „ памет ”. В основата на мирозданието лежи единна вибрационна периодичност, способна да придвижва нашите страсти на окръжаващите предмети, включително и на водата. Явно думата не е просто звуково изражение на избран предмет на мисълта, а количество сила, с помощта на която се следи влияние.
Методът за влияние
Всичко почнало през 2000 година с една поръчка за основаване на аудио-файлове, спомагащи за отварянето на чакрите. Известно е, че на основния мозък на индивида са присъщи няколко типа интензивност, съответстващи на биологическото и психическо положение на организма.
Делта темп – високоамплитудни талази от порядъка на 500 мкВ, периодичност 1-4 Хц. Проявява се при бездънен сън.
Тета-ритъм – талази с периодичност 4-7 Хц с амплитуда 70-150 мкВ. Възниква при муден сън.
Алфа-ритъм – подхожда на честоти от 8 до 13 Хц, междинна амплитуда 30-70 мкВ. Наблюдава се при умерено бодърстване със затворени очи.
Бета-ритъм – диапазон от 14 до 30 Хц с амплитуда 5-30 мкВ. Съответства на положението на интензивно бодърстване.
Гама-ритъм – диапазон от 30 до 50 Хц. Амплитуда на вълните – под 10 мкВ. Този темп се следи при оптималната вглъбеност, паника, изблик на яд.
Ясно е, че с намаляването на честотата на вълните на основния мозък се усилва техният електрически капацитет с 10 мкВ в Гама-ритъма, до 500 мкВ и повече – в Делта-ритъма.
Файлът за медитация би трябвало да е с периодичност от 4 до 7 ХГц, съответстваща на муден сън, тъй като за реализиране на медитативно положение е нужно цялостно разпределяне на мускулите и премахване на страстите.
Но нашият слухов уред възприема акустичните съмнения, чиято долна граница е 16 Хц. Честотите под това равнище не се възприемат от ухото. Как посредством звуков файл може да се засилва мозъка по този начин, че в резонанс с възприемания тон да работи на периодичност, най-малко два пъти по-ниска от прага на чуваемостта?
Радиотехниката от дълго време е решила тази задача. С микрофон могат да се запишат звуци, възприемани от ухото – чрез мембрана, която прави колебателни придвижвания в такт със звуковите съмнения. А допустимо ли да се запишат на магнитофон съмненията на въздуха, които човешкото ухо не възприема? Да, само че благодарение на някои механически хитрости.
Записаният нискочестотен сигнал би трябвало да се възпроизведе със скорост, няколко пъти по-висока от нормалната. Свивайки сигнала във времето, ние усилваме неговата периодичност. Така той се оказва в диапазона на възприеманите от ухото честоти.
Как звучи слънчевото време или наближаващият дъжд?
В всекидневно положение нашето ухо не възприема съмненията на атмосферното налягане, които стават доста постепенно. Приборът, който въз основа на промените на атмосферното налягане „ чува ” времето, е барометърът. За задачата се употребява мембрана, реагираща на изменението на въздуха. За да се „ чуе ” идното време, би трябвало в края на тръбата на течностен барометър, която би трябвало да бъде запоена, да се инсталира сензитивен микрофон. В запоения завършек на тръбата промените на атмосферното налягане ще провокират съмнения в мембраната на микрофона. Ако няколко часов запис се възпроизведе със скорост, няколко пъти по-голяма от нормалната, съмненията на атмосферното налягане стават чуваеми звуци, които е мъчно да се нарекат хармонични.
Натрупана е цяла серия „ свити ” звуци под формата на цифрови файлове, съответстващи на другите положения на времето. В подобен „ сгънат ” тип те могат да се възпроизвеждат. Но в случай че ги върнем в изходно положение, не можем да ги възпроизвеждаме, доколкото на актуалната динамичност не са по силите съмнения под 10Хц. За възпроизвеждане на свръхниските честоти е нужно сигналът първо да се свие, по-късно по неговия силует пространството да се запълни със сигнали с висока периодичност и след това да бъде върнат в изходно положение.
В радиотехниката този сигнал за предаване на огромни дистанции се „ напълва ” с високочестотни съмнения с закрепена периодичност, а в тази ситуация са употребявани хармонични съмнения върху основата на „ розовия звук ”. Той се характеризира с това, че неговата спектрална компактност понижава с понижаване на честотата.
Такъв звуков сигнал е хармонична поредност от приятни за слуха звуци. Установено било, че модулираният тон оказва въздействие върху окръжаващата природа и че при избрани условия е допустимо да се получи резонанс сред изкуствено генерируеми звукови съмнения и вълните на Шуман с удивителни резултати.
След като чуели модулирания файл, до 90% от хората без специфични качества безпогрешно определяли на какви промени във времето подхожда той. При това интуицията им внезапно се повишавала – тя се засилва при честоти под 8Хц – при бездънен сън. Докато сте будни, тя е изключена.
И по този начин, благодарение на аудио-файлове с модулирани сигнали от 0,01 до 8 Хц е допустимо интуицията да се включи и до момента в който сте будни.
инфо: http://vr.ffwpu.eu/
