Българският "дрийм тим" – защо най-лошите да се издигат
По мотив на абсурда с роднинските назначения, които депутатът от ГЕРБ Делян Добрев е направил в Хасково (става дума най-малко за двама кумове и една първа братовчедка по направените без скрупули самопризнания на някогашния министър на стопанската система в кабинета " Борисов 1 " ) си припомних някои от прозренията на Фридрих Хайек в " Пътят към робството " (1945г.).
Изследвайки въпроса за какво по предписание " най-лошите се издигат " в едно тоталитарно общество (без значение дали става дума за нацистка Германия или за руска Русия), Хайек извежда три съществени аргументи.
На първо място, тоталитарният лидер би трябвало да разчита на огромна група от хора със относително идентични възгледи. Искаме ли да намерим група с висока степен на еднообразие " би трябвало да се насочим към пластове с по-нисък морал и занижени интелектуални стандарти, в които доминират по-примитивни нагони " (стр.56, тук и по-долу цитатите са по българския превод на късия вид на книгата, вж. Фр. Хайек (2004) Пътят към робството, София: " МАК " ).
Второ, тоталитарният лидер " би трябвало да завоюва поддръжката на покорните и наивните, без лични убеждения, подготвени да признаят конфекционни ценностни системи за свои, стига единствено задоволително мощно и непрекъснато да им се набиват в главите ", стр. 56).
Не на последно място, третата причина се състои в това, че с цел да построи сплотена група водачът по нужда стъпва върху общите човешки недостатъци, в частност върху безкритичното демонизиране на врага (вж. стр. 57). Прозрението на Хайек за метода, по който се образува " елитът " и " йерархията " в такива колективистични общества, направлявани от икономическото обмисляне, важи с цялостна мощ и за социалистическите страни в някогашния Източен блок. Любопитен е фактът, че австрийският икономист смята, че с цел да се проявят тези отрицателни механизми за асортимент е задоволително да имаме водач и общество, които " клонят към тоталитаризъм " (стр. 55).
Разбира се, против Хайек могат да се насочат възражения. Например, надалеч не е несъмнено, че високо образованите човеци ще бъдат ваксинирани против вируса на конформизма и безусловно ще са безупречно нравствени и добродетелни. Нямам желание в този къс текст да встъпвам в дебрите на политическата философия. Факт е обаче, че непотизмът (впрочем, понятието препраща към хитроумни практики, към които прибягвали представители на клира на католическата черква през Средновековието), или по нашенски казано
шуробаджанащината, остава неизкореним принцип
в българската стопанска система, политика, просветителна система и така нататък
При това освен по времето на социализма. Принципът е налице преди 9-ти септември 1944г; жив е той жив е и през последните 28 години на официално създаване на демократична политическа система, основана върху достиженията на демократичния конституционализъм и свободния пазар. Изглежда, казусът не е операционен, както биха споделили програмистите, а на равнище хардуеър.
Решението минава през осъзнатата нужда от вътрешна смяна на самостоятелно ниво; панацеята не е в повърхностната подмяна или модифициране на политическия " строй ", а в отхвърли от духовно иго. Американският конституционализъм, да вземем за пример, би бил неправилен без правилото за опозиция против случайната власт. " Дървото на свободата би трябвало понякога да бъде напоявано с кръвта на патриоти и тирани ", отбелязва Томас Джеферсън. Вижте, опозиция не значи безусловно разпра или принуждение. Често е задоволително да дръзнеш да откажеш да приемеш безобразното за норма.
Най-силното доказателство за виталността на правилото на непотизма в България е характерният феодализъм, чийто терор най-силно се усеща в дребните обитаеми места. Нека не се заблуждаваме.
Назначаването на роднините, приятелите, съучениците и така нататък
е кредо на множеството партийни строители
Това надалеч не е патент единствено на ГЕРБ, както се пробва да ни убеди водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова с разкритията си. Стига ни да си напомним последните избори, в които доста от " новите, млади лица " в листите на Столетницата бяха генетично свързани с до болежка познати физиономии, към този момент с побелели коси, градящи постоянни соц. кариери от десетилетия. А какво да кажем, да вземем за пример, за ролята на политическия мениджмънт и инженерство, практикувани от Движение за права и свободи в община Доспат?
Повсеместно партиите употребяват подобен инструментариум: от една страна електоратът е подкаран към кошарата и порядъчен посредством техниките на купения и корпоративен избор, а от друга, пастирите се сортират главно от редиците на " нашите хранени хора ".
Често се повтаря, че през последните три десетилетия, съгласно разнообразни оценки сред 1.5 и 2 млн. българи са емигрирали. Забравя се обаче, че това което е стимулирало и продължава да нервира доста от тези, които избират " Терминал 2 " надалеч не е единствено ниското възнаграждение на труда. Липсата на сигурност на работното място, убеждението, че образованието, квалификациите, както и персоналното усърдие нерядко са последното, което работодателите взимат поради, са също толкоз значим тласък за напускането на потъващия транспортен съд.
Връщайки се към съответния злободневен проблем ( " кумгейт ", " Добревгейт ", без значение по какъв начин ще го наричаме),
разковничето е точно в изказванието, че няма проблем
Защото всичко е ОК и съгласно господин Добрев, който се гордее със своя " дрийм отбор ", и съгласно неговите " доближени ". Проблемът е и в това, че оставките се подават не тъй като уличените са се разкаяли, а тъй като това била " политическа офанзива ", осъществена под патронажа на кмет, който решил да бъде предан към друга политическа мощ.
Атаката е реалност, само че тя надалеч не значи, че обвиняванията не са достоверни. Тревожно е и в това, че с цел да се разискват обществено тези брадясали обстоятелства ( " Биволъ " разгласява материал по тематиката преди месеци) една котерия би трябвало да се сблъска челно с друга.
Докато с действието или бездействието си удостоверяваме, че шуробаджанащината и " връзчиците " са норма и законно предписание за кариерно развиване, корените им ще останат крепки и непоклатими. Отровните им плодове ще не престават да задушават и отравят нежните филизи на българския ентусиазъм към народна власт.
Изследвайки въпроса за какво по предписание " най-лошите се издигат " в едно тоталитарно общество (без значение дали става дума за нацистка Германия или за руска Русия), Хайек извежда три съществени аргументи.
На първо място, тоталитарният лидер би трябвало да разчита на огромна група от хора със относително идентични възгледи. Искаме ли да намерим група с висока степен на еднообразие " би трябвало да се насочим към пластове с по-нисък морал и занижени интелектуални стандарти, в които доминират по-примитивни нагони " (стр.56, тук и по-долу цитатите са по българския превод на късия вид на книгата, вж. Фр. Хайек (2004) Пътят към робството, София: " МАК " ).
Второ, тоталитарният лидер " би трябвало да завоюва поддръжката на покорните и наивните, без лични убеждения, подготвени да признаят конфекционни ценностни системи за свои, стига единствено задоволително мощно и непрекъснато да им се набиват в главите ", стр. 56).
Не на последно място, третата причина се състои в това, че с цел да построи сплотена група водачът по нужда стъпва върху общите човешки недостатъци, в частност върху безкритичното демонизиране на врага (вж. стр. 57). Прозрението на Хайек за метода, по който се образува " елитът " и " йерархията " в такива колективистични общества, направлявани от икономическото обмисляне, важи с цялостна мощ и за социалистическите страни в някогашния Източен блок. Любопитен е фактът, че австрийският икономист смята, че с цел да се проявят тези отрицателни механизми за асортимент е задоволително да имаме водач и общество, които " клонят към тоталитаризъм " (стр. 55).
Разбира се, против Хайек могат да се насочат възражения. Например, надалеч не е несъмнено, че високо образованите човеци ще бъдат ваксинирани против вируса на конформизма и безусловно ще са безупречно нравствени и добродетелни. Нямам желание в този къс текст да встъпвам в дебрите на политическата философия. Факт е обаче, че непотизмът (впрочем, понятието препраща към хитроумни практики, към които прибягвали представители на клира на католическата черква през Средновековието), или по нашенски казано
шуробаджанащината, остава неизкореним принцип
в българската стопанска система, политика, просветителна система и така нататък
При това освен по времето на социализма. Принципът е налице преди 9-ти септември 1944г; жив е той жив е и през последните 28 години на официално създаване на демократична политическа система, основана върху достиженията на демократичния конституционализъм и свободния пазар. Изглежда, казусът не е операционен, както биха споделили програмистите, а на равнище хардуеър.
Решението минава през осъзнатата нужда от вътрешна смяна на самостоятелно ниво; панацеята не е в повърхностната подмяна или модифициране на политическия " строй ", а в отхвърли от духовно иго. Американският конституционализъм, да вземем за пример, би бил неправилен без правилото за опозиция против случайната власт. " Дървото на свободата би трябвало понякога да бъде напоявано с кръвта на патриоти и тирани ", отбелязва Томас Джеферсън. Вижте, опозиция не значи безусловно разпра или принуждение. Често е задоволително да дръзнеш да откажеш да приемеш безобразното за норма.
Най-силното доказателство за виталността на правилото на непотизма в България е характерният феодализъм, чийто терор най-силно се усеща в дребните обитаеми места. Нека не се заблуждаваме.
Назначаването на роднините, приятелите, съучениците и така нататък
е кредо на множеството партийни строители
Това надалеч не е патент единствено на ГЕРБ, както се пробва да ни убеди водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова с разкритията си. Стига ни да си напомним последните избори, в които доста от " новите, млади лица " в листите на Столетницата бяха генетично свързани с до болежка познати физиономии, към този момент с побелели коси, градящи постоянни соц. кариери от десетилетия. А какво да кажем, да вземем за пример, за ролята на политическия мениджмънт и инженерство, практикувани от Движение за права и свободи в община Доспат?
Повсеместно партиите употребяват подобен инструментариум: от една страна електоратът е подкаран към кошарата и порядъчен посредством техниките на купения и корпоративен избор, а от друга, пастирите се сортират главно от редиците на " нашите хранени хора ".
Често се повтаря, че през последните три десетилетия, съгласно разнообразни оценки сред 1.5 и 2 млн. българи са емигрирали. Забравя се обаче, че това което е стимулирало и продължава да нервира доста от тези, които избират " Терминал 2 " надалеч не е единствено ниското възнаграждение на труда. Липсата на сигурност на работното място, убеждението, че образованието, квалификациите, както и персоналното усърдие нерядко са последното, което работодателите взимат поради, са също толкоз значим тласък за напускането на потъващия транспортен съд.
Връщайки се към съответния злободневен проблем ( " кумгейт ", " Добревгейт ", без значение по какъв начин ще го наричаме),
разковничето е точно в изказванието, че няма проблем
Защото всичко е ОК и съгласно господин Добрев, който се гордее със своя " дрийм отбор ", и съгласно неговите " доближени ". Проблемът е и в това, че оставките се подават не тъй като уличените са се разкаяли, а тъй като това била " политическа офанзива ", осъществена под патронажа на кмет, който решил да бъде предан към друга политическа мощ.
Атаката е реалност, само че тя надалеч не значи, че обвиняванията не са достоверни. Тревожно е и в това, че с цел да се разискват обществено тези брадясали обстоятелства ( " Биволъ " разгласява материал по тематиката преди месеци) една котерия би трябвало да се сблъска челно с друга.
Докато с действието или бездействието си удостоверяваме, че шуробаджанащината и " връзчиците " са норма и законно предписание за кариерно развиване, корените им ще останат крепки и непоклатими. Отровните им плодове ще не престават да задушават и отравят нежните филизи на българския ентусиазъм към народна власт.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ