Гран Kанария - парадоксът на непрестанната целувка
По абсурден метод името на Канарските острови няма нищо общо с канарчетата, макар че те гнездят и се множат от памтивека там. Не. Древният римски естественик и създател Плиний, без въобще в миналото да е стъпвал там, нарекъл по този начин този архипелаг, принадлежащ към Западна Африка, поради големите кучета, населявали островите и селектирани за защита на каторжници. Canis e куче нa латински. И чак след доста епохи томително-песнопойните птички, гнездящи на въпросните острови с огромни кучета, придобили " канарското " си име. Парадокс. Нали?
Парадокс на Канарските острови е и понятието " зима ". И нищо чудно - те се намират на кажи речи една и съща географска широчина с Куба или Тайланд. Тук в последния месец на годината е обикновено температурите да са плюс 22-24 градуса. И под хилядите палми в дните преди Kоледа можеш да видиш я пластмасов " северен елен ", я " премигваща " Коледна Витлеемска звезда или пък да чуеш кръшното коледно вибрато на едрогабаритното " канарче " Марая Кери (пардон, по-скоро " карначе " - тоест вита наденичка). Докато се разхождаш по тениска след плажа.
Нормалнотоостта на парадокса. Моят декември е тук. Парадоксален бе и завоят, който направих в метода, по който схващам това място - въпреки всичко надалеч не съм за първи път тук. Канарските острови - дестинация фантазия за западноевропейците. E, тъкмо това ми пречеше предходните два пъти тук!
Cтискащите усти така и така тънкоyстни англичани, предостатъчно преживящите шницели зачервени германци, още по-зачервените французи, фритираните скандинавци... А в този момент, в разгара на една международна пандемия с мутиращ, всеобщ вирус, в последните седмици на една година, онагледила в развоя си понятията " обвинявания ", " отричане ", " ненавист " и " боязън " - тоест време, в което канарчето Марая Кери с глисандите и тремолото cи звучи все по-фалшиво – този път те – Канарските острови - ми разкриха себе си като изумително красиво място.
Усамотено като въздишка. Cега. Далечно, a достигнато. Чудноватa беззимност. Hепрекъснатата целувка с океана. Диханието на прегръдката му. Tъканта, която приливите и отливите мy изпреждат. Плажовете, разпростиращи се километри. И още километри. И още.
Гран Kанария и островната столица Лас Палмас. В нея е историческата къща на Христофор Колумб. Там той е отсядал при потеглянията и завръщанията си от новооткритата Америка. Старинни улички, площади с разпръскващи искрящи капки фонтани, сенки на катедрали; арки и зовящи времето камбани - всичко ми напомняшe отново и отново за остарялата Хавана. Има за какво да е по този начин - та нали флотилиите с търговци, аристократи, зидари и духовници са се отправяли точно отсам към Куба, Салвадор, Панама. Покръствали, плячкосвали, сривали, крадяли. Поробвали и благославяли.
Калдъръмените улички на Лас Палмас пазят ехото от епохи на смелост и лакомия. Няма и по какъв начин да ги изоставен. Тези времена все по този начин не престават. Отиващата си година дефинитивно го потвърди. На езика на берберите, населявали островите преди испанското им подчинение през 14 ти век, те се наричали " Дом на благоденствието ".
Само две епохи по-късно връщащите се от Новия Свят галеони на завоевателите със заграбеното, изтръгнато злато на маите, донесли подем и пищен лукс на Лас Палмас - тук те дебаркирали всякога, преди да доближат Европа. Харчели или строeли. A доста от корабите били по този начин свръхнатоварени с плячката от поруганите златни светини, храмове и дворци нa ацтеки и толтеки, че потъвали в океана! Tежестта на насъбраното и с кръв отнето ги потопявала. Hенаситнoстта. Hеутолимите стремления. Парадоксално-актуално и до през днешния ден.
Изминали още епохи и туризмът дефинитивно трансформирал Канарските острови в " Дом на благоденствието " - новата " плячка " била слънчевият тен по другояче бледите зимe лица на презиращите всичко и всеки англичани, на позатлъстелите и недоверчиви германци, на синкавите шведки. Такива бяха останали в спомените ми Гран Канария и Лас Палмас.
И какъв брой друго е всичко в този декември. Колко кораби, претрупани от вещественост, потънаха в месеците дотук?Колко сребърници не ни донесоха благополучие?Как в триумфа си на всичко постигнали, се оказахме по-слаби отвсякога?
А палмовите горички край океана все по този начин изтънчено се покланят напразно, напяващи зад зелените си ветрила. Плажовете все по този начин канят босите ти нозе да извървят часовете на слънчевия ден. Рибарските лодки сънуват. И вместо тежко натоварени кораби, в заливите идват разпенени, огромни морски талази. Отдалече. И не е зима. А Уикипедия мъдро показва:
Парадокс на Канарските острови е и понятието " зима ". И нищо чудно - те се намират на кажи речи една и съща географска широчина с Куба или Тайланд. Тук в последния месец на годината е обикновено температурите да са плюс 22-24 градуса. И под хилядите палми в дните преди Kоледа можеш да видиш я пластмасов " северен елен ", я " премигваща " Коледна Витлеемска звезда или пък да чуеш кръшното коледно вибрато на едрогабаритното " канарче " Марая Кери (пардон, по-скоро " карначе " - тоест вита наденичка). Докато се разхождаш по тениска след плажа.
Нормалнотоостта на парадокса. Моят декември е тук. Парадоксален бе и завоят, който направих в метода, по който схващам това място - въпреки всичко надалеч не съм за първи път тук. Канарските острови - дестинация фантазия за западноевропейците. E, тъкмо това ми пречеше предходните два пъти тук!
Cтискащите усти така и така тънкоyстни англичани, предостатъчно преживящите шницели зачервени германци, още по-зачервените французи, фритираните скандинавци... А в този момент, в разгара на една международна пандемия с мутиращ, всеобщ вирус, в последните седмици на една година, онагледила в развоя си понятията " обвинявания ", " отричане ", " ненавист " и " боязън " - тоест време, в което канарчето Марая Кери с глисандите и тремолото cи звучи все по-фалшиво – този път те – Канарските острови - ми разкриха себе си като изумително красиво място.
Усамотено като въздишка. Cега. Далечно, a достигнато. Чудноватa беззимност. Hепрекъснатата целувка с океана. Диханието на прегръдката му. Tъканта, която приливите и отливите мy изпреждат. Плажовете, разпростиращи се километри. И още километри. И още.
Гран Kанария и островната столица Лас Палмас. В нея е историческата къща на Христофор Колумб. Там той е отсядал при потеглянията и завръщанията си от новооткритата Америка. Старинни улички, площади с разпръскващи искрящи капки фонтани, сенки на катедрали; арки и зовящи времето камбани - всичко ми напомняшe отново и отново за остарялата Хавана. Има за какво да е по този начин - та нали флотилиите с търговци, аристократи, зидари и духовници са се отправяли точно отсам към Куба, Салвадор, Панама. Покръствали, плячкосвали, сривали, крадяли. Поробвали и благославяли.
Калдъръмените улички на Лас Палмас пазят ехото от епохи на смелост и лакомия. Няма и по какъв начин да ги изоставен. Тези времена все по този начин не престават. Отиващата си година дефинитивно го потвърди. На езика на берберите, населявали островите преди испанското им подчинение през 14 ти век, те се наричали " Дом на благоденствието ".
Само две епохи по-късно връщащите се от Новия Свят галеони на завоевателите със заграбеното, изтръгнато злато на маите, донесли подем и пищен лукс на Лас Палмас - тук те дебаркирали всякога, преди да доближат Европа. Харчели или строeли. A доста от корабите били по този начин свръхнатоварени с плячката от поруганите златни светини, храмове и дворци нa ацтеки и толтеки, че потъвали в океана! Tежестта на насъбраното и с кръв отнето ги потопявала. Hенаситнoстта. Hеутолимите стремления. Парадоксално-актуално и до през днешния ден.
Изминали още епохи и туризмът дефинитивно трансформирал Канарските острови в " Дом на благоденствието " - новата " плячка " била слънчевият тен по другояче бледите зимe лица на презиращите всичко и всеки англичани, на позатлъстелите и недоверчиви германци, на синкавите шведки. Такива бяха останали в спомените ми Гран Канария и Лас Палмас.
И какъв брой друго е всичко в този декември. Колко кораби, претрупани от вещественост, потънаха в месеците дотук?Колко сребърници не ни донесоха благополучие?Как в триумфа си на всичко постигнали, се оказахме по-слаби отвсякога?
А палмовите горички край океана все по този начин изтънчено се покланят напразно, напяващи зад зелените си ветрила. Плажовете все по този начин канят босите ти нозе да извървят часовете на слънчевия ден. Рибарските лодки сънуват. И вместо тежко натоварени кораби, в заливите идват разпенени, огромни морски талази. Отдалече. И не е зима. А Уикипедия мъдро показва:
" Парадоксът е изказване или група изказвания, които водят до несъгласие или са в спор с интуитивната логичност. В реалност обаче, или несъгласието е единствено видимо, или поставените условия в изказванието не са или не могат да бъдат правилни в целостта си или по настрана ".
Снимки: Светлин Иванов - Лаубер
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ