17% от децата у нас живеят в бедност
По данни на Национален статистически институт 17% от децата на възраст от 0 до 5 години в България живеят в беднотия. Детската смъртност остава съвсем двойно по-висока от междинното равнище в Европейски Съюз (3,6‰), като продължава да е изключително висока в районите с компактни етнически малцинствени и маргинализирани общности. Това е бил един от акцентите, сложени по време на заключителното събитие на план „ Застъпничество за деца от 0 до 3 години, живеещи в беднотия “ за възстановяване на грижите за най-бедните деца, оповестиха тази седмица от Фондация " Тръст за обществена опция ".
Най-големите закани за децата, живеещи в беднотия, са нездравословната среда и хранене, несигурността, насилието, ниското обучение и влошеното здраве на родителите. В България липсват закони, нормативни и политически документи, напълно отдадени на ранното детско развиване, които да го преглеждат като приоритет, регистрират неправителствени организации.
През 2022 година всяко десето бебе у нас се е родило, без майка му да е посещавала медицински експерт по време на бременността
Голямата победа на самодейността за възстановяване на достъпа до пренатална грижа за неосигурените бременна жени „ Всяко бебе е скъпо “ са признатите промени в Наредба 26 от 2007 година, с които се уголемяват опциите за прегледи и проучвания на неосигурените бременни. От 1 януари 2023 година бременните дами, които не са здравно обезпечени, имат опция да получат до четири прегледа, уголемен пакет лабораторни проучвания и до две хоспитализации за интервала на бременност.
Всяка година към 7000 дами в България раждат бебетата си, без да са посещавали гинеколог и без тяхната бременност да е проследявана. През 2022 година всяко десето бебе у нас се е родило, без майка му да е посещавала медицински експерт по време на бременността.
У нас всяка година се раждат към 6500 недоносени бебета. Ако единствено при 26 от тях бъдат избегнати предотвратими затруднения, това ще покрие инвестицията за следене на всички бременни. Поне 1/3 от тежките болести при новородените са предотвратими при постоянни прегледи на бременната жена. Цената за болнична грижа за новородено с тежки затруднения е 142 пъти по-висока от цената на грижата за крепко бебе.
Дейностите по плана „ Всяко бебе е скъпо “ включват също образование на здравни посредници, необятна осведомителна акция, срещи с представители на институциите, анкета измежду лекари за определяне на техните настройки.
Но макар че измененията в наредбата са факт, нейното осъществяване е лимитирано заради неналичието на осведоменост – както измежду изпълнителите на услугите, по този начин и измежду техните ползватели, административни компликации, отвращение за работа с дами, живеещи в беднотия, дискриминационни настройки. Затова осведомителната акция би трябвало да продължи, с цел да убеди обществото, институциите и лекарите в нуждата всички бременни да имат достъп до профилактични прегледи, считат специалистите.
Общо 47 % от децата в ромските общности страдат от хронично недохранване през първите си години
Храненето в първите 1000 дни е основно за развиването на мозъка и тялото на детето. Проучване демонстрира, че децата в ромските общности не се зареждат уместно, не получават нужните микронутриенти и сила, по-често страдат от дефицит на желязо и закъснение в растежа, показват от Фондация „ Тръст за обществена опция “. 80 % от потенциала на мозъка се построява през първите три години, 75% от всяко хранене е „ храна “ за него, а 47% от децата в ромски общности страдат от хронично недохранване в първите си години, се регистрира по самодейността „ Добро хранене за положително бъдеще “.
Тя работи за повишение на знанията и уменията на фамилиите за храненето на децата с съвещания и образования. Експертите се застъпват за непрекъснат скрининг, хранително суплементиране, поддръжка с хранителни пакети или ваучери. По плана е основана стратегия за хранителна поддръжка, която има сполучливо пилотно издание в община Самоков.
„ Невидимите, които виждаме “ – самодейността за промени в процедурата за издаване на персонални документи
240 000 български жители нямат персонални документи заради неналичието на адресна регистрация. Това ги лишава от съществени човешки права – достъп до обществени услуги, опазване на здравето, правни услуги, гласоподаване, работа – по този начин страната губи скъпи човешки запаси, показват участниците в самодейността " Невидимите, които виждаме ".
Експертите по плана са изготвили оферти за промени в Закона за гражданската регистрация и Закона за персоналните документи, които ще разрешат на хората без непрекъснат адрес да получат персонални карти. Създадена е работна група в Министерство на регионалното развитие, която работи за внасяне на тези оферти в Народно събрание до края на 2023 г.
Решаването на този проблем ще способства за подобряването на майчиното и детско здраве измежду най-засегнатите от небогати и уязвими групи български жители, считат участниците в плана. Бременните и майките с деца до 3 година ще получават административна и правна поддръжка и ще покачат информираността си и уменията си за работа с документи.
Ще се увеличи достъпът до здравни услуги, което ще даде опция да се усилят проследените бременности, да има ранна здравна профилактика и предварителна защита за децата, да се обезпечат средства за храна, медикаменти, отопление и така нататък за засегнатите от казуса. Ще се увеличи използването на незабавна помощ и въобще лекарската помощ.
„ Да пораснем дружно “ – самодейност за обезпечаване на услуги в поддръжка на родителството и дружелюбната грижа
От години в България липсват съответни и налични услуги, които да дават подкрепяне на дружелюбното родителство и възстановяване качеството на грижа за деца от 0 до 3 години, регистрират участниците в самодейността за обезпечаване на услуги в поддръжка на родителството и дружелюбната грижа „ Да пораснем дружно “. Данните в плана сочат, че 80 % от потенциала на мозъка се построява през първите три години, а 34 % от от дребните деца, принадлежащи към ромската етническа група, нямат уместно място за учене или писане на домашни. Общо 63 % от децата, принадлежащи към ромската етническа група, нямат достъп до книги, подобаващи за възрастта им.
Липсва публично и институционално схващане за значимостта на първите три години от живота на бебето за неговото развиване, считат специалистите от неправителствените организации.
По плана са основани проект и стратегия за застъпническа акция, отчет за обзор и изложение на съществуващите услуги за развиване на отговорно родителство измежду уязвими фамилии, образуван е експертен екип, който с присъединяване си в разнообразни районни конгреси и полемики разпространява и развива тематиката.
На заключителната среща по плана е била показана и добра процедура: Инициативата „ Ранно учене и развиване “, осъществена от фондация „ Бъдеще “ – гр. Ракитово, в границите на която с ежемесечни срещи с присъединяване на 91 дами и 81 деца от общността бяха подкрепяни техните взаимни разрастващи занимания.
Инициатива „ Цветно на следващия ден за нашите деца “ работи по направление „ Достъп до лекарства за деца до 3 година “ Застъпва се за повсеместен достъп до медикаменти за деца от 0 до 3 година, посредством въвеждане и използване на политика за безвъзмездни медикаменти.
Според направените изследвания и разбори на данни директните бенефициенти на този стадий са към 180 000 (усреднени данни за броя на децата от 0 до 3 години за последните три години). От тях в порядъка 10 000 – 20 000 са децата от небогати и уязвими фамилии. Като се прибавят членовете на техните фамилии, засегнатите ще доближат половин милион, регистрират от плана. Като прибавим и децата, които ще се родят през идващите години дружно с техните фамилии, броят на бенефициентите ще се усилва с почти 180 000 всяка последваща година, се показва в разбор на самодейността. Общо 6 % от месечните приходи на българското население се изразходват за покриване на медикаменти, а единствено 5 % от бюджета за детско здраве се изразходва за цялостно или отчасти покриване на разноски за медикаменти за деца, показват от самодейността.
Според участниците в плана неналичието на национална лекарствена политика е преграда за налично опазване на здравето, изключително в областта на майчиното и детско здраве. Най-засегнати са бедните и уязвими групи, които нямат средства за пазаруване на медикаменти. Недостатъчни са аптеките и лекарските практики в дребните обитаеми места. Всичко това води до хронични болести и повече хоспитализации на децата от 0 до три години.
Застъпническата работа би трябвало да продължи с актуализиране на данните за децата от 0 -3 години и достъпа им до лекарства; разработване на финансова аргументация и образцов логаритъм за приемане на достъпа до лекарство – с ваучери, с целева сума, с безвъзмездна електронна рецепта, считат специалистите.
В осъществяването на плана вземат участие 11 цивилен организации от разнообразни райони на страната: Клуб на нестопанските организации Търговище, Сдружение ЛАРГО Кюстендил, Национална мрежа на здравните посредници, Сдружение „ Жажда за живот “ Сливен, Фондация „ Фонд ИГА “ Пазарджик, Сдружение „ Хаячи “ Нови Пазар, Сдружение „ Инициатива за равни благоприятни условия “ София, ХЕСЕД София, „ Бъдеще за децата “ Казанлък, Сдружение „ Знание “ Ловеч, Фондация „ Бъдеще “ Ракитово. Проектът е финансиран от фондация “Отворено общество ”, фондация “Портикус ” и фондация “Тръст за обществена опция ”.
През 2022 година 25,9 % от децата на възраст до 17 години са изложени на риск от беднотия
За първи път във връзка 1 юни – Международен ден на детето, Националният статистически институт (НСИ) представи специализирана обява, отдадена на данните за децата. Статистически данни се отнасят за децата от 0 до 17-годишна възраст. В България живеят 1 099 696 деца на възраст от 0 до 17 години в това число, или 17,1%, съгласно данните на Национален статистически институт към 31.12.2022 година. Децата до 15-годишна възраст са 913 419, или 14,2% от общия брой на популацията. Младите хора на възраст от 15 до 17 години в това число са 186 277 или 2,9%.
През 2022 година 25,9% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 1,7 процентни пункта повече по отношение на 2021 година Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 15 процентни пункта.
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2022 година осем от 10 деца (78,4%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4,3%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е три пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
През 2022 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) е 32,8%, а за 2,5% от децата нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи. Близо една трета от децата (27,4%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.); за 24,8% е финансово недостъпна екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.), а постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други са невъзможни по финансови аргументи за 21,5%. През 2022 година 43,5% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
През 2022 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва: 23% от българската етническа група, 33% от турската етническа група, 76,2% от ромската етническа група и 33,2% от различен етнос. Нито една нужда на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 1,2% от българската етническа група, за 0,8% от турската етническа група и за 9% от ромската етническа група. Около 24% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия. За останалите групи относителните дялове са следните: 37,5% за децата от турската етническа група и 69,4% - от ромския етнос.
През есента на 2022 година държавното управление одобри повсеместен Национален проект за деяние за осъществяване на Европейската гаранция за детето до 2030 година Планът ще бъде основен инструмент за реализиране на националната цел за понижаване на броя на децата, живеещи в риск от беднотия или обществено изключване, със 197 000 до 2030 година.
Най-големите закани за децата, живеещи в беднотия, са нездравословната среда и хранене, несигурността, насилието, ниското обучение и влошеното здраве на родителите. В България липсват закони, нормативни и политически документи, напълно отдадени на ранното детско развиване, които да го преглеждат като приоритет, регистрират неправителствени организации.
През 2022 година всяко десето бебе у нас се е родило, без майка му да е посещавала медицински експерт по време на бременността
Голямата победа на самодейността за възстановяване на достъпа до пренатална грижа за неосигурените бременна жени „ Всяко бебе е скъпо “ са признатите промени в Наредба 26 от 2007 година, с които се уголемяват опциите за прегледи и проучвания на неосигурените бременни. От 1 януари 2023 година бременните дами, които не са здравно обезпечени, имат опция да получат до четири прегледа, уголемен пакет лабораторни проучвания и до две хоспитализации за интервала на бременност.
Всяка година към 7000 дами в България раждат бебетата си, без да са посещавали гинеколог и без тяхната бременност да е проследявана. През 2022 година всяко десето бебе у нас се е родило, без майка му да е посещавала медицински експерт по време на бременността.
У нас всяка година се раждат към 6500 недоносени бебета. Ако единствено при 26 от тях бъдат избегнати предотвратими затруднения, това ще покрие инвестицията за следене на всички бременни. Поне 1/3 от тежките болести при новородените са предотвратими при постоянни прегледи на бременната жена. Цената за болнична грижа за новородено с тежки затруднения е 142 пъти по-висока от цената на грижата за крепко бебе.
Дейностите по плана „ Всяко бебе е скъпо “ включват също образование на здравни посредници, необятна осведомителна акция, срещи с представители на институциите, анкета измежду лекари за определяне на техните настройки.
Но макар че измененията в наредбата са факт, нейното осъществяване е лимитирано заради неналичието на осведоменост – както измежду изпълнителите на услугите, по този начин и измежду техните ползватели, административни компликации, отвращение за работа с дами, живеещи в беднотия, дискриминационни настройки. Затова осведомителната акция би трябвало да продължи, с цел да убеди обществото, институциите и лекарите в нуждата всички бременни да имат достъп до профилактични прегледи, считат специалистите.
Общо 47 % от децата в ромските общности страдат от хронично недохранване през първите си години
Храненето в първите 1000 дни е основно за развиването на мозъка и тялото на детето. Проучване демонстрира, че децата в ромските общности не се зареждат уместно, не получават нужните микронутриенти и сила, по-често страдат от дефицит на желязо и закъснение в растежа, показват от Фондация „ Тръст за обществена опция “. 80 % от потенциала на мозъка се построява през първите три години, 75% от всяко хранене е „ храна “ за него, а 47% от децата в ромски общности страдат от хронично недохранване в първите си години, се регистрира по самодейността „ Добро хранене за положително бъдеще “.
Тя работи за повишение на знанията и уменията на фамилиите за храненето на децата с съвещания и образования. Експертите се застъпват за непрекъснат скрининг, хранително суплементиране, поддръжка с хранителни пакети или ваучери. По плана е основана стратегия за хранителна поддръжка, която има сполучливо пилотно издание в община Самоков.
„ Невидимите, които виждаме “ – самодейността за промени в процедурата за издаване на персонални документи
240 000 български жители нямат персонални документи заради неналичието на адресна регистрация. Това ги лишава от съществени човешки права – достъп до обществени услуги, опазване на здравето, правни услуги, гласоподаване, работа – по този начин страната губи скъпи човешки запаси, показват участниците в самодейността " Невидимите, които виждаме ".
Експертите по плана са изготвили оферти за промени в Закона за гражданската регистрация и Закона за персоналните документи, които ще разрешат на хората без непрекъснат адрес да получат персонални карти. Създадена е работна група в Министерство на регионалното развитие, която работи за внасяне на тези оферти в Народно събрание до края на 2023 г.
Решаването на този проблем ще способства за подобряването на майчиното и детско здраве измежду най-засегнатите от небогати и уязвими групи български жители, считат участниците в плана. Бременните и майките с деца до 3 година ще получават административна и правна поддръжка и ще покачат информираността си и уменията си за работа с документи.
Ще се увеличи достъпът до здравни услуги, което ще даде опция да се усилят проследените бременности, да има ранна здравна профилактика и предварителна защита за децата, да се обезпечат средства за храна, медикаменти, отопление и така нататък за засегнатите от казуса. Ще се увеличи използването на незабавна помощ и въобще лекарската помощ.
„ Да пораснем дружно “ – самодейност за обезпечаване на услуги в поддръжка на родителството и дружелюбната грижа
От години в България липсват съответни и налични услуги, които да дават подкрепяне на дружелюбното родителство и възстановяване качеството на грижа за деца от 0 до 3 години, регистрират участниците в самодейността за обезпечаване на услуги в поддръжка на родителството и дружелюбната грижа „ Да пораснем дружно “. Данните в плана сочат, че 80 % от потенциала на мозъка се построява през първите три години, а 34 % от от дребните деца, принадлежащи към ромската етническа група, нямат уместно място за учене или писане на домашни. Общо 63 % от децата, принадлежащи към ромската етническа група, нямат достъп до книги, подобаващи за възрастта им.
Липсва публично и институционално схващане за значимостта на първите три години от живота на бебето за неговото развиване, считат специалистите от неправителствените организации.
По плана са основани проект и стратегия за застъпническа акция, отчет за обзор и изложение на съществуващите услуги за развиване на отговорно родителство измежду уязвими фамилии, образуван е експертен екип, който с присъединяване си в разнообразни районни конгреси и полемики разпространява и развива тематиката.
На заключителната среща по плана е била показана и добра процедура: Инициативата „ Ранно учене и развиване “, осъществена от фондация „ Бъдеще “ – гр. Ракитово, в границите на която с ежемесечни срещи с присъединяване на 91 дами и 81 деца от общността бяха подкрепяни техните взаимни разрастващи занимания.
Инициатива „ Цветно на следващия ден за нашите деца “ работи по направление „ Достъп до лекарства за деца до 3 година “ Застъпва се за повсеместен достъп до медикаменти за деца от 0 до 3 година, посредством въвеждане и използване на политика за безвъзмездни медикаменти.
Според направените изследвания и разбори на данни директните бенефициенти на този стадий са към 180 000 (усреднени данни за броя на децата от 0 до 3 години за последните три години). От тях в порядъка 10 000 – 20 000 са децата от небогати и уязвими фамилии. Като се прибавят членовете на техните фамилии, засегнатите ще доближат половин милион, регистрират от плана. Като прибавим и децата, които ще се родят през идващите години дружно с техните фамилии, броят на бенефициентите ще се усилва с почти 180 000 всяка последваща година, се показва в разбор на самодейността. Общо 6 % от месечните приходи на българското население се изразходват за покриване на медикаменти, а единствено 5 % от бюджета за детско здраве се изразходва за цялостно или отчасти покриване на разноски за медикаменти за деца, показват от самодейността.
Според участниците в плана неналичието на национална лекарствена политика е преграда за налично опазване на здравето, изключително в областта на майчиното и детско здраве. Най-засегнати са бедните и уязвими групи, които нямат средства за пазаруване на медикаменти. Недостатъчни са аптеките и лекарските практики в дребните обитаеми места. Всичко това води до хронични болести и повече хоспитализации на децата от 0 до три години.
Застъпническата работа би трябвало да продължи с актуализиране на данните за децата от 0 -3 години и достъпа им до лекарства; разработване на финансова аргументация и образцов логаритъм за приемане на достъпа до лекарство – с ваучери, с целева сума, с безвъзмездна електронна рецепта, считат специалистите.
В осъществяването на плана вземат участие 11 цивилен организации от разнообразни райони на страната: Клуб на нестопанските организации Търговище, Сдружение ЛАРГО Кюстендил, Национална мрежа на здравните посредници, Сдружение „ Жажда за живот “ Сливен, Фондация „ Фонд ИГА “ Пазарджик, Сдружение „ Хаячи “ Нови Пазар, Сдружение „ Инициатива за равни благоприятни условия “ София, ХЕСЕД София, „ Бъдеще за децата “ Казанлък, Сдружение „ Знание “ Ловеч, Фондация „ Бъдеще “ Ракитово. Проектът е финансиран от фондация “Отворено общество ”, фондация “Портикус ” и фондация “Тръст за обществена опция ”.
През 2022 година 25,9 % от децата на възраст до 17 години са изложени на риск от беднотия
За първи път във връзка 1 юни – Международен ден на детето, Националният статистически институт (НСИ) представи специализирана обява, отдадена на данните за децата. Статистически данни се отнасят за децата от 0 до 17-годишна възраст. В България живеят 1 099 696 деца на възраст от 0 до 17 години в това число, или 17,1%, съгласно данните на Национален статистически институт към 31.12.2022 година. Децата до 15-годишна възраст са 913 419, или 14,2% от общия брой на популацията. Младите хора на възраст от 15 до 17 години в това число са 186 277 или 2,9%.
През 2022 година 25,9% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 1,7 процентни пункта повече по отношение на 2021 година Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 15 процентни пункта.
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение. През 2022 година осем от 10 деца (78,4%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4,3%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е три пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
През 2022 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) е 32,8%, а за 2,5% от децата нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи. Близо една трета от децата (27,4%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.); за 24,8% е финансово недостъпна екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.), а постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други са невъзможни по финансови аргументи за 21,5%. През 2022 година 43,5% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
През 2022 година относителният дял на децата с материални ограничения (лишени от най-малко един от 13 показателя) e, както следва: 23% от българската етническа група, 33% от турската етническа група, 76,2% от ромската етническа група и 33,2% от различен етнос. Нито една нужда на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде обезпечена за 1,2% от българската етническа група, за 0,8% от турската етническа група и за 9% от ромската етническа група. Около 24% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия. За останалите групи относителните дялове са следните: 37,5% за децата от турската етническа група и 69,4% - от ромския етнос.
През есента на 2022 година държавното управление одобри повсеместен Национален проект за деяние за осъществяване на Европейската гаранция за детето до 2030 година Планът ще бъде основен инструмент за реализиране на националната цел за понижаване на броя на децата, живеещи в риск от беднотия или обществено изключване, със 197 000 до 2030 година.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ