Превърнаха Ни В Роби! Хиляди Българи Живеят В Нечовешки Условия, Но Не Смеят Да Промълвят Й Дума! Господарите Са
По данни на КНСБ броят на българските жители в Германия непрестанно се усилва. Според предварителните данни българите в Германия към октомври предходната година са над 300 000 души.
Към август 2017 година броят на българите, които работят в Германия със наложително обществено обезпечаване, е бил 108 794 души. Броят им се е нараснал с 16 655 души по отношение на август 2016 година, което е повишаване с 18,1 %.
През юли 2017 година заетите българи без наложително обществено обезпечаване, включително и заетите на ненапълно работно време, както и независимо заетите, са били 32 174 души, с 2 434 души повече по отношение на същия месец на миналата година.
Към юли предходната година 30,4 на 100 от българските жители в Германия са получавали обществени помощи, а една година по-рано този % е бил 30,6 %. Социални помощи получават 11,6 на 100 от румънците, а приблизително за Германия този индикатор е 7,1 на 100.
Случаите на нарушавания от време на време са фрапантни. При домашните помощници се следи работа без контракти за командироване, а с трудови контракти за 2, 4 или даже един час работа дневно, а в действителност се прави непрекъснато обслужване на болен. Липсва всякаква връзка с органи за надзор, както и обществени контакти.
Хората живеят в домовете на болните, като първоначално не владеят добре езика, даже и не схващат какво тъкмо правят, липсват медицински знания и подготовка.
При строителните служащи случаите са свързани с командировани от българска компания. Подписват се контракти за едно заплащане - минимално за Германия, а се изплаща друго и то когато работодателят пожелае. Работи се изключително, без да се заплаща изключителният труд - в това число и в съботи и недели, както и в множеството случаи се работи на обекти и отвън формалното работно време от 8 часа.
Нарушенията са свързани и с даване на трудовия контракт преди тръгване, липса на в допълнение съглашение за командировката, липса на документи за изключителния труд, за осигуровките. Често се дават контракти на хората без да превеждат, дописани на гърба ръкописно с настоящото възнаграждение.
Най-често се вършат съвещания на жители от Полша - към 40 %, от България - към 22 % и от Румъния - 19,4 на 100. Румънците в Германия са повече от българите, само че българите търсят по-често съвещания, обясниха консултантите към плана.
Към август 2017 година броят на българите, които работят в Германия със наложително обществено обезпечаване, е бил 108 794 души. Броят им се е нараснал с 16 655 души по отношение на август 2016 година, което е повишаване с 18,1 %.
През юли 2017 година заетите българи без наложително обществено обезпечаване, включително и заетите на ненапълно работно време, както и независимо заетите, са били 32 174 души, с 2 434 души повече по отношение на същия месец на миналата година.
Към юли предходната година 30,4 на 100 от българските жители в Германия са получавали обществени помощи, а една година по-рано този % е бил 30,6 %. Социални помощи получават 11,6 на 100 от румънците, а приблизително за Германия този индикатор е 7,1 на 100.
Случаите на нарушавания от време на време са фрапантни. При домашните помощници се следи работа без контракти за командироване, а с трудови контракти за 2, 4 или даже един час работа дневно, а в действителност се прави непрекъснато обслужване на болен. Липсва всякаква връзка с органи за надзор, както и обществени контакти.
Хората живеят в домовете на болните, като първоначално не владеят добре езика, даже и не схващат какво тъкмо правят, липсват медицински знания и подготовка.
При строителните служащи случаите са свързани с командировани от българска компания. Подписват се контракти за едно заплащане - минимално за Германия, а се изплаща друго и то когато работодателят пожелае. Работи се изключително, без да се заплаща изключителният труд - в това число и в съботи и недели, както и в множеството случаи се работи на обекти и отвън формалното работно време от 8 часа.
Нарушенията са свързани и с даване на трудовия контракт преди тръгване, липса на в допълнение съглашение за командировката, липса на документи за изключителния труд, за осигуровките. Често се дават контракти на хората без да превеждат, дописани на гърба ръкописно с настоящото възнаграждение.
Най-често се вършат съвещания на жители от Полша - към 40 %, от България - към 22 % и от Румъния - 19,4 на 100. Румънците в Германия са повече от българите, само че българите търсят по-често съвещания, обясниха консултантите към плана.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ