Задават ли се фалити като по времето на гръцката криза?
По данни на Евростат през 2022 година държавният дълг на страните от еврозоната е възлизал на 91,4% от икономическата им правоспособност. Европейската централна банка (ЕЦБ) отбелязва в собствен разбор, че това се дължи на еднократен резултат, породен от икономическото възобновяване след пандемията.
Очакванията са съотношението сред дълг и Брутният вътрешен продукт да продължи да понижава. Според последната прогноза на банковия регулатор през 2023 година е допустимо равнището на дълга да спадне до 89%, а през 2024 година и до 88,6%.
България е с доста ниско равнище на задлъжнялост
Най-задлъжнелите страни в Европа са Гърция, Италия и Португалия с задължения от надлежно 178,2%, 147,3% и 120,1 % от Брутният вътрешен продукт. На другия полюс е Естония с 15,8%, следвана от България, чието равнище на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт е от едвам 23,1%.
Дълговете на Испания, Франция и Белгия обаче също са над 100% от Брутният вътрешен продукт - надлежно 115,6%, 113,4% и 106,3 %. Общото равнище на задлъжнялост на всички страни от Европейския съюз е 85,1%, показва Евростат.
Като цяло равнището на дълга в 20-те страни от еврозоната е много над оптималната граница от 60% от Брутният вътрешен продукт, избрана от Пакта за непоклатимост и напредък, чиято цел е да поддържа стабилността на еврото. Заради пандемията и високите цени на силата, породени от съветската война против Украйна, пактът и строгите му условия бяха анулирани за 4 години. Съответно и Европейската комисия не е започвала наказателни процедури за превишен държавен дълг.
" Безпрецедентно високо равнище на задълженията "
Единадесет страни са надхвърлили допустимата граница от 60% дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. Германия към момента се оправя релативно добре - задлъжнялостта ѝ е малко над лимита - 66 %. Независимият съвещателен орган към Европейския фискален съвет предлага на мощно закъсалите страни да подхващат съществени ограничения за понижаване на задълженията си през идната година.
Нилс Тигесен, професор по стопанска система от Дания и ръководител на Европейския фискален съвет разяснява пред Дъждовни води следното: " В момента имаме невиждано високо равнище на дълга. Самото равнище може да не бъде обсъждано като проблем, само че вероятността задълженията да не понижават, в случай че не се проведат фрапантни промени, е причина за паника. "
" Не бива да се счита, че финансовите пазари просто ще одобряват обстоятелството, че дългът непрекъснато е над 100% ", прибавя той. Рефинансирането на задълженията става все по-скъпо за мощно задлъжнелите страни поради високите лихвени проценти. Рейтинговата организация " Мудис " към този момент намали кредитния рейтинг на Италия.
Обслужването на държавния дълг нарастна внезапно
Високите лихвени проценти удрят с цялостна мощ и по бюджетите на финансовите министри. Германският министър на финансите Кристиан Линднер разгласи неотдавна, че обслужването на дълга на страната през тази година ще погълне 40 милиарда евро. През 2022 година за същата цел са били нужни едвам 4 милиарда евро. Това е десетократно нарастване. Италия заяви, че Рим ще би трябвало да задели впечатляващите 100 милиарда евро за рефинансирането на своя дълг през 2024 година.
Икономистът Нилс Тигесен приканва страните да сформират дълготраен проект за понижаване на отговорностите си в този момент - преди казусът да е излязъл отвън надзор и да е станал причина за държавни банкрути, както по времето на гръцката рецесия преди 9 години.
" Фактът, че актуалните лихвени проценти са по-високи от предстоящите, би трябвало да ни припомня, че казусът в действителност е сериозен. А разликите сред задлъжнелите страни ще се усилват, в случай че не се подхващат ограничения ", споделя Тигесен.
Как да бъдат решени проблемите
Правителството на Джорджа Мелони в Италия има най-сериозните проблеми в това отношение, само че то надалеч не е единственото. Франция, Испания, Португалия, Гърция и Кипър също би трябвало да консолидират бюджетите си, приканва в годишния си отчет Европейският фискален съвет.
Как тъкмо да се реализира това, без да се задушава стопанската система и да се вкарват стратегии за нови строги икономии, е същинската компликация, която би трябвало да решат европейските финансови министри.
