Как да помогнем на бездомните през зимата
По данни на Агенцията за обществено подкрепяне през първата половина на 2017 година на територията на цялата страна са регистрирани 1068 бездомни хора. В центровете за краткотрайно настаняване и в приютите на територията на цялата страна те могат да останат за не повече от 3 месеца годишно.
През последните години в София действат два спешни центъра към Столична община, които се намират в ж.к. „ Захарна фабрика “. Общият им потенциал е 170 души. В тях бездомните могат да получат заслон през студените зимни дни (отново до 3 месеца годишно), когато са мощно застрашени от измръзване.
OFFNews беседва с шефа на Дирекция „ Социални услуги за деца и възрастни “ при Столична община Минка Йовчева.
Г-жо Йовчева, по кое време ще стартира настаняването на бездомни хора в спешните центрове в София тази зима?
Вече години наред Столична община финансира със средства от бюджета два спешни центъра. Те отварят на 1 декември всяка година. Много постоянно обаче се случва центровете да отварят и по-рано, в случай че стане доста студено преди 1 декември.
Достатъчен ли е общият потенциал от 170 места и в двата центъра?
Да. Към този миг не изпитваме нужда от повече места.
Освен тези два спешни центрове за зимата, на територията на град София целогодишно работят още три центъра за краткотрайно настаняване. В тях бездомните могат да престоят от 1 до 3 месеца в границите на една календарна година, като доста постоянно за фамилиите с деца срокът се удължава. Политиката на Столична община е да не се оставят бездомни хора на улицата.
Тоест имате опция да реагирате, ако се окаже, че този потенциал не е задоволителен?
Досега постоянно сме имали задоволително места. Капацитетът един или два пъти е бил запълван напълно. Нашият разбор към този миг не допуска откриване на нови спешни центрове.
На разположение са мобилни групи, които със заповед на кмета през целия зимен интервал обикалят през деня и нощем. Първите години бяха доста дейни, тъй като тогава хората не ни познаваха още. Бездомните нямаха информация за спешните центрове. Сега множеството от хората без дом ни познават и даже идват сами в спешните центрове. Започват да питат за тях още преди да бъдат отворени.
Мобилните екипи ще работят и тази зима през нощта, още веднъж ще вървят и ще обикалят улиците. Но все по-малко бездомни намираме, което за нас е добър индикатор.
Настаняването в спешните центрове е за период до три месеца. Ако бъдат настанени на 1 декември, те би трябвало да изоставен до края на февруари. Какви ограничения се подхващат, когато зимата продължава по-дълго?
Целта на двата спешни центрове в София е хората, останали без заслон, да бъдат приютени в мразовитите дни. Някои от тях употребяват услугите в центровете и доста повече от един път, като през това време със съдействието на чиновниците в тях се търсят решения на проблемите им.
В трите центъра за краткотрайно настаняване, които работят целогодишно и са държавно делегирани действия, в които престоят е три месеца, както към този момент загатнах, лицето може да остане по изключение и за повече от избрания интервал, само че след подадено от него заявление до Обществения съвет. Много самостоятелно се преглежда всеки обособен случай. Общественият съвет изисква мнение и мнение от екипите на центровете, които работят с бездомните. Той се събира, преценя и излиза със мнение дали лицето може да се оправи единствено и по какъв начин да продължим да го поддържаме.
Там, където имаме деца и заболели хора, публичният съвет може да удължи престоя с още един месец. В такива случаи търсим и други разновидности за настаняване. Ако индивидът е възрастен или с увреждане, може да го настаним в дом за възрастни хора или за лица с увреждания.
Има ли хора, които остават в продължение на 5-10 години освен в спешните центрове, а и във краткотрайните центрове?
В Центровете за краткотрайно настаняване има случаи и на по-дълъг престой от три месеца. Това са фамилии с деца с увреждания или многодетни фамилии. Политиката ни е ориентирана оптимално да помогнем на хората, само че доста държим те да бъдат по-активни. Защото, това е другият проблем, да не ги научим да разчитат напълно на институциите. И това е сериозен проблем.
Статистиката сочи, че в първото шестмесечие на 2017 година са регистрирани 1068 души на улицата в цялата страна. Според вас това ли е действителният брой или има повече?
Трудно може да се откри. Хората на улицата са доста мобилни. Ако през днешния ден видите някой в София, на следващия ден може да бъде да вземем за пример в Пазарджик. Те са мобилни и в самия град, движат се на всички места. Нашите наблюдения обаче несъмнено са за наклонност на понижаване на броя на бездомните хора на улицата. Нашите мобилни екипи през зимата рядко към този момент идват с човек от улицата, което е показателно. По-малко са и сигналите.
Как хората идват в спешните центрове най-често? Сами ли идват или някой различен подава сигнал за тях?
Различно е. Мобилните екипи също правят своята работа, само че най-вече се случва по сигнали от жители. Софиянци са дейна част от този план, тъй като множеството от информацията получаваме от тях. Най-много обаче са случаите, в които бездомните сами идват при нас. Често и самите те си подават информация един на различен за тези спешни центрове.
Получават ли бездомните хора психическа помощ в спешните центрове?
Да, осигуряваше се психолог, който ги съветва. Преди две години имахме и назначен непрекъснато психолог, само че се оказа, че не е толкоз ефикасна неговата интервенция вътре в услугата. Затова употребяваме психолог от нашите обществени услуги, когато има нужда.
Освен легло, какво друго получават бездомните хора в спешните центрове?
Те там намират и опция за хигиенизиране, нови облекла, съвещания с психолог, с доктор... Благодарение на съдействието ни с общинските лечебни заведения, всяка вечер има наличие на доктор в спешните центрове. Това е доста значима поддръжка от страна на общинските лечебни заведения. Ако лекарят реши, че бездомният има потребност от лекуване в здравно заведение, то лекуването му в общинските лечебни заведения е гратис за него.
Осигуряваме мобилната група за работа на терен, а в самите спешни центрове работят 24 чиновници. Топла храна се обезпечава всекидневно. Естествено, тук разчитаме и на помощ от донори, които могат да обезпечат поддръжка. Помагат им обществени служащи, оказва помощ им се за регистрация в бюрото по труда. Ако в действителност човек е стимулиран да излезе от положението си на бездомност, този пакет от услуги е добра поддръжка.
Знаете ли какъв е процентът на бездомните с душевни проблеми?
Не знаем какъв е процентът. Но за жалост има доста такива случаи и тогава работата е най-трудна за нас. Предимно те са тези, които остават на улицата. Често не желаят да дойдат в спешните центрове, не желаят никаква поддръжка. Има случаи, в които с години работим с един и същи човек. Често казусът е и алкохолизъм. Много от тези хора, за жалост, са претърпели жилищни измами.
Какви са най-честите аргументи, които принуждават човек да живее на улицата?
Много постоянно се стига до съществени спорове в фамилиите и до неспособност да съжителстват дружно. Това е доста постоянно срещана причина. Най-често бездомните са отхвърлени от всичките си близки.
Друга постоянно срещана причина е жилищната машинация. Също по този начин, доста хора припознават София като град, в който може да се осъществят оптимално бързо. Голям е процентът на хората от провинцията, изпаднали от пазара на труда в родните си градове, както и сезонни служащи.
Дали шефовете на центровете вършат опити да се свържат с околните на настанените?
Да. Имаме и случаи, когато имаме върнати в фамилията хора. Но това е доста сериозен проблем, който касае цялото общество.
Какъв е профилът на хората, които настанявате най-често (например по възраст, етнос и фамилно положение)?
Много от тях са фамилни, друга част са разведени. Като етнос са разнообразни. Политиката на Столична община, изключително обществената, никога не дели хората по тип болести, етнос или възраст. Те всички са хора в неравностойно състояние. Затова не си водим статистика какъв е етносът на индивида.
Но мога да кажа, че през последните години, за жалост, от ден на ден младежи търсят през зимата заслон в спешните центрове. В началото бяха най-вече хора в предпенсионна и пенсионна възраст, които по-лесно отпадат от пазара на труда.
Много бездомни хора от страната, пристигнали тук, с цел да търсят работа или близки, не осъзнават, че при липса на непрекъснат или сегашен адрес на територията на Столицата не могат да получат никаква обществена протекция от дирекциите „ Социално подкрепяне “ в София. За тях остава само да употребяват спешния център като обществена услуга.
Ние се свързваме с дирекциите за обществено подкрепяне по адрес на лицето. Ако лицето е примерно от Бургас, ние се свързваме с дирекцията в Бургас. И благодарение на БДЖ безплатно ги транспортираме до Бургас.
Настаняват ли се деца в спешните центрове?
Има различен тип услуги за поддръжка на фамилии с деца. Нямаме право да настаняваме деца в спешните центрове. Те са в центровете за краткотрайно настаняване. А когато се касае единствено за дете, то попада под друга протекция.
Как може жителите да оказват помощ на бездомните хора?
Те и в този момент го вършат. Подават доста сигнали. Те са част от този развой години наред. Освен това доста разчитаме на донорите за облекла, тъй като това изисква значителен финансов запас, в случай че би трябвало да купуваме всичко. Дори още през летния месец към този момент имаме позвънявания за дарения. Разчитаме доста и на спонсори.
Как е вярно жителите да подходят по отношение на бездомните - да беседват с тях или напряко да позвънят в центровете?
Може и да поговорите, нищо не пречи. Гражданите най-често приказват с тях и след това ни звънят на нас. Най-често споделят: „ В момента съм на този адрес, има един безприютен, какво да вършим? “. Ние изпращаме екипа на посочения адрес и го съпровождаме до Кризисния център. По този метод споделяме. Гражданите стопират, приказват с тях и по-късно търсят подпомагане от нас. И са ни доста потребни.
На кой номер би трябвало да се обадят жителите, с цел да оказват помощ?
Могат да се обадят на денонощните телефони на Столична община 0700 17 310 и 02 9377 303, на незабавния телефон 112 или тук, в дирекцията, на 02 80 35909, или на 02 80 35900. Повярвайте ми, жителите ги знаят. И ние сме в действителност признателни.
През последните години в София действат два спешни центъра към Столична община, които се намират в ж.к. „ Захарна фабрика “. Общият им потенциал е 170 души. В тях бездомните могат да получат заслон през студените зимни дни (отново до 3 месеца годишно), когато са мощно застрашени от измръзване.
OFFNews беседва с шефа на Дирекция „ Социални услуги за деца и възрастни “ при Столична община Минка Йовчева.
Г-жо Йовчева, по кое време ще стартира настаняването на бездомни хора в спешните центрове в София тази зима?
Вече години наред Столична община финансира със средства от бюджета два спешни центъра. Те отварят на 1 декември всяка година. Много постоянно обаче се случва центровете да отварят и по-рано, в случай че стане доста студено преди 1 декември.
Достатъчен ли е общият потенциал от 170 места и в двата центъра?
Да. Към този миг не изпитваме нужда от повече места.
Освен тези два спешни центрове за зимата, на територията на град София целогодишно работят още три центъра за краткотрайно настаняване. В тях бездомните могат да престоят от 1 до 3 месеца в границите на една календарна година, като доста постоянно за фамилиите с деца срокът се удължава. Политиката на Столична община е да не се оставят бездомни хора на улицата.
Тоест имате опция да реагирате, ако се окаже, че този потенциал не е задоволителен?
Досега постоянно сме имали задоволително места. Капацитетът един или два пъти е бил запълван напълно. Нашият разбор към този миг не допуска откриване на нови спешни центрове.
На разположение са мобилни групи, които със заповед на кмета през целия зимен интервал обикалят през деня и нощем. Първите години бяха доста дейни, тъй като тогава хората не ни познаваха още. Бездомните нямаха информация за спешните центрове. Сега множеството от хората без дом ни познават и даже идват сами в спешните центрове. Започват да питат за тях още преди да бъдат отворени.
Мобилните екипи ще работят и тази зима през нощта, още веднъж ще вървят и ще обикалят улиците. Но все по-малко бездомни намираме, което за нас е добър индикатор.
Настаняването в спешните центрове е за период до три месеца. Ако бъдат настанени на 1 декември, те би трябвало да изоставен до края на февруари. Какви ограничения се подхващат, когато зимата продължава по-дълго?
Целта на двата спешни центрове в София е хората, останали без заслон, да бъдат приютени в мразовитите дни. Някои от тях употребяват услугите в центровете и доста повече от един път, като през това време със съдействието на чиновниците в тях се търсят решения на проблемите им.
В трите центъра за краткотрайно настаняване, които работят целогодишно и са държавно делегирани действия, в които престоят е три месеца, както към този момент загатнах, лицето може да остане по изключение и за повече от избрания интервал, само че след подадено от него заявление до Обществения съвет. Много самостоятелно се преглежда всеки обособен случай. Общественият съвет изисква мнение и мнение от екипите на центровете, които работят с бездомните. Той се събира, преценя и излиза със мнение дали лицето може да се оправи единствено и по какъв начин да продължим да го поддържаме.
Там, където имаме деца и заболели хора, публичният съвет може да удължи престоя с още един месец. В такива случаи търсим и други разновидности за настаняване. Ако индивидът е възрастен или с увреждане, може да го настаним в дом за възрастни хора или за лица с увреждания.
Има ли хора, които остават в продължение на 5-10 години освен в спешните центрове, а и във краткотрайните центрове?
В Центровете за краткотрайно настаняване има случаи и на по-дълъг престой от три месеца. Това са фамилии с деца с увреждания или многодетни фамилии. Политиката ни е ориентирана оптимално да помогнем на хората, само че доста държим те да бъдат по-активни. Защото, това е другият проблем, да не ги научим да разчитат напълно на институциите. И това е сериозен проблем.
Статистиката сочи, че в първото шестмесечие на 2017 година са регистрирани 1068 души на улицата в цялата страна. Според вас това ли е действителният брой или има повече?
Трудно може да се откри. Хората на улицата са доста мобилни. Ако през днешния ден видите някой в София, на следващия ден може да бъде да вземем за пример в Пазарджик. Те са мобилни и в самия град, движат се на всички места. Нашите наблюдения обаче несъмнено са за наклонност на понижаване на броя на бездомните хора на улицата. Нашите мобилни екипи през зимата рядко към този момент идват с човек от улицата, което е показателно. По-малко са и сигналите.
Как хората идват в спешните центрове най-често? Сами ли идват или някой различен подава сигнал за тях?
Различно е. Мобилните екипи също правят своята работа, само че най-вече се случва по сигнали от жители. Софиянци са дейна част от този план, тъй като множеството от информацията получаваме от тях. Най-много обаче са случаите, в които бездомните сами идват при нас. Често и самите те си подават информация един на различен за тези спешни центрове.
Получават ли бездомните хора психическа помощ в спешните центрове?
Да, осигуряваше се психолог, който ги съветва. Преди две години имахме и назначен непрекъснато психолог, само че се оказа, че не е толкоз ефикасна неговата интервенция вътре в услугата. Затова употребяваме психолог от нашите обществени услуги, когато има нужда.
Освен легло, какво друго получават бездомните хора в спешните центрове?
Те там намират и опция за хигиенизиране, нови облекла, съвещания с психолог, с доктор... Благодарение на съдействието ни с общинските лечебни заведения, всяка вечер има наличие на доктор в спешните центрове. Това е доста значима поддръжка от страна на общинските лечебни заведения. Ако лекарят реши, че бездомният има потребност от лекуване в здравно заведение, то лекуването му в общинските лечебни заведения е гратис за него.
Осигуряваме мобилната група за работа на терен, а в самите спешни центрове работят 24 чиновници. Топла храна се обезпечава всекидневно. Естествено, тук разчитаме и на помощ от донори, които могат да обезпечат поддръжка. Помагат им обществени служащи, оказва помощ им се за регистрация в бюрото по труда. Ако в действителност човек е стимулиран да излезе от положението си на бездомност, този пакет от услуги е добра поддръжка.
Знаете ли какъв е процентът на бездомните с душевни проблеми?
Не знаем какъв е процентът. Но за жалост има доста такива случаи и тогава работата е най-трудна за нас. Предимно те са тези, които остават на улицата. Често не желаят да дойдат в спешните центрове, не желаят никаква поддръжка. Има случаи, в които с години работим с един и същи човек. Често казусът е и алкохолизъм. Много от тези хора, за жалост, са претърпели жилищни измами.
Какви са най-честите аргументи, които принуждават човек да живее на улицата?
Много постоянно се стига до съществени спорове в фамилиите и до неспособност да съжителстват дружно. Това е доста постоянно срещана причина. Най-често бездомните са отхвърлени от всичките си близки.
Друга постоянно срещана причина е жилищната машинация. Също по този начин, доста хора припознават София като град, в който може да се осъществят оптимално бързо. Голям е процентът на хората от провинцията, изпаднали от пазара на труда в родните си градове, както и сезонни служащи.
Дали шефовете на центровете вършат опити да се свържат с околните на настанените?
Да. Имаме и случаи, когато имаме върнати в фамилията хора. Но това е доста сериозен проблем, който касае цялото общество.
Какъв е профилът на хората, които настанявате най-често (например по възраст, етнос и фамилно положение)?
Много от тях са фамилни, друга част са разведени. Като етнос са разнообразни. Политиката на Столична община, изключително обществената, никога не дели хората по тип болести, етнос или възраст. Те всички са хора в неравностойно състояние. Затова не си водим статистика какъв е етносът на индивида.
Но мога да кажа, че през последните години, за жалост, от ден на ден младежи търсят през зимата заслон в спешните центрове. В началото бяха най-вече хора в предпенсионна и пенсионна възраст, които по-лесно отпадат от пазара на труда.
Много бездомни хора от страната, пристигнали тук, с цел да търсят работа или близки, не осъзнават, че при липса на непрекъснат или сегашен адрес на територията на Столицата не могат да получат никаква обществена протекция от дирекциите „ Социално подкрепяне “ в София. За тях остава само да употребяват спешния център като обществена услуга.
Ние се свързваме с дирекциите за обществено подкрепяне по адрес на лицето. Ако лицето е примерно от Бургас, ние се свързваме с дирекцията в Бургас. И благодарение на БДЖ безплатно ги транспортираме до Бургас.
Настаняват ли се деца в спешните центрове?
Има различен тип услуги за поддръжка на фамилии с деца. Нямаме право да настаняваме деца в спешните центрове. Те са в центровете за краткотрайно настаняване. А когато се касае единствено за дете, то попада под друга протекция.
Как може жителите да оказват помощ на бездомните хора?
Те и в този момент го вършат. Подават доста сигнали. Те са част от този развой години наред. Освен това доста разчитаме на донорите за облекла, тъй като това изисква значителен финансов запас, в случай че би трябвало да купуваме всичко. Дори още през летния месец към този момент имаме позвънявания за дарения. Разчитаме доста и на спонсори.
Как е вярно жителите да подходят по отношение на бездомните - да беседват с тях или напряко да позвънят в центровете?
Може и да поговорите, нищо не пречи. Гражданите най-често приказват с тях и след това ни звънят на нас. Най-често споделят: „ В момента съм на този адрес, има един безприютен, какво да вършим? “. Ние изпращаме екипа на посочения адрес и го съпровождаме до Кризисния център. По този метод споделяме. Гражданите стопират, приказват с тях и по-късно търсят подпомагане от нас. И са ни доста потребни.
На кой номер би трябвало да се обадят жителите, с цел да оказват помощ?
Могат да се обадят на денонощните телефони на Столична община 0700 17 310 и 02 9377 303, на незабавния телефон 112 или тук, в дирекцията, на 02 80 35909, или на 02 80 35900. Повярвайте ми, жителите ги знаят. И ние сме в действителност признателни.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ