По български лични документи тя е Невин Салиева Хюсеинова, в

Сърцето ми е в България: учителка по български в Истанбул

По български персонални документи тя е Невин Салиева Хюсеинова, в Турция е с семейството Чалъшкан, която значи " трудолюбив, акуратен човек ". Попада на празненство за 24 май в българското учебно заведение при Екзархията в Истанбул през 2014 година, когато откриването на школото към момента следва. Там се среща с тогавашния общоприет консул на България Ангел Ангелов, към този момент мъртвец. От него получава покана за работа в учебното заведение като учител по български език и литература, а тя имала към този момент 15-годишен опит от България като преподавател. В Техникума по строителство и архитектура в Търговище е преподавала и британски език. Бакалавърската си степен получава в Русенския университет, а след това магистратура в Софийския.

Засилващ се интерес измежду изселниците

През септември 2016 година Невин стартира работа в българското просветително средище при Екзархията. За нея е от особена значимост методиката на преподаване на българския език. Първоначално в българското учебно заведение в мегаполиса идвали деца на изселници с положително притежаване на българския. Но след това класните стаи се изпълнили с искащи да научат езика, с който родителите им в миналото са пристигнали и към момента го приказват без проблеми.

„ Всички ние към този момент сме жители на света и би трябвало да владеем разнообразни езици, за какво не и български. В турския има една сентенция: „ Един език – един човек, два езика – двама души “. Деца, израснали в Турция и минали през образование в учебното заведение на Екзархията, постоянно избират университети в България “, по този начин тя изяснява засилващия се интерес на изселниците ни. Приятелка на дъщерята на Невин, на която родителите не са изселници, е записала медицина в София, а и тя не е единствена. Много младежи още в гимназиите избират университетското обучение в България.

Курсове по български в изселническия квартал Авджълар

Желание и интерес към проучването на български език в региона, прочут още като " българския квартал ", има от дълго време и то както от деца, по този начин и от възрастни. Но пандемията блокира шанса за разкриване на курсове. А към края ѝ през 2021 година Дружеството за просвета и съдействие на балканските турци в квартала се засилва и по гледище на членуващите в него, най-вече изселници от България, се набират претенденти за образованието. Предлагат на Невин да им преподава.

Изглед от метрополията ИстанбулСнимка: Vildan Bajryamova/DW

„ Не можах да откажа, макар голямата ми претовареност, а и нали аз и фамилията ми живеем там. Дружеството даде лично помещение и първоначално бяха две групи – по една за възрастни и за деца “, споделя учителката. Самата тя владее българския като собствен роден език и в случай че човек не знае името ѝ, не би позволил, че тази жена не е етническа българка. По-късно групите за възрастни възпитаници станали две. „ Проблемът при тях е, че стартират с огромно предпочитание, само че на някои им се вижда много мъчно и по този начин остават единствено най-запалените. Двата езика са доста разнообразни като писменост, словоред, падежи, родове и така нататък Българският език е изключително богат и не можеш да разчиташ единствено на часовете в курса, изисква старания и неизменност “, прецизира тя.

Трудностите

Като им изясни, че едно прилагателно в българския език има четири форми – за мъжки, женски и междинен жанр и за множествено число, те се стряскат и вземат решение, че това е прекомерно комплицирано за тях. Но пък момиче от курса, приключило междинното си обучение в Турция, към този момент е студентка в университета в Стара Загора. И също не е единствен случай. По-възрастните признават, че към този момент стартират да не помнят българския, а желаят, като се върнат по родните си места, да могат да се оправят и да се схващат с всички. Сред тях има такива, които са се изселили невръстни, израснали са в турската езикова среда, само че и други, които са приключили образованието си в България, само че пък са почнали да позабравят езика.

Според Невин е изключително значимо връзката с родината България да се предава в фамилията – тъй като при напълно младите не може да се чака обвързаност и носталгия по нещо, което те не познават. Но пък са любопитни да се потопят в средата, в която са живели родителите им, дядовците и бабите преди да ги прогонят от родните им места.

Проблемът на искащите да се образоват както в българското учебно заведение при Екзархията, по този начин и в кварталния курс, е в това, че няма еднакъв старт за всички. Едни се записват с към този момент налични знания по езика, други са с нулеви. Същото важи и за сформирането на групите по възраст – най-малкият курсист на Невин е почнал да учи едвам 5-годишен. Така се наложило предходната година да образуват и група за напреднали.

Вечният сателит - носталгията

Невин Чалъшкан преподава български език и литература в Българското учебно заведение при Екзархията в ИстанбулСнимка: Privat

„ Крайно време е в Турция да се отвори Български културен център, а за какво не и Турски център в София. Преди години тук гостува министър председател на България, той заприказва тъкмо за това. И си споделих: ето - това е за мен. Беше минала една година от преселването ми в Истанбул и носталгията по родината ме беше обхванала крепко “, споделя Невин. Тя обаче е наясно, че въпросът може да бъде организиран единствено на междудържавно ниво. Но пък съществуването на културни центрове би засилило интереса на туристите.

Освен че преподава в българското учебно заведение при Екзархията в Истанбул и води курсове в квартала, Невин от години работи и в туризма като лицензиран гид с български език. Ангажира хотели за идващите групи в мегаполиса, води ги на обиколки из историческия център в европейската му част, по всички забележителности. И, несъмнено, съпровожда турове с транспортен съд по Босфора до азиатската част. „ В този град с всичката му шумотевица и динамичност обичаното ми място е край Босфора. Само там мога да остана уединено със себе си и няма по какъв начин да не си припомням от кое място съм пристигнала и за какво - водата е магнетична и ме зарежда “, споделя постоянно заетата жена.

Трудната разлъка с България

Питам я дали би се завърнала вечно в България и тя отсича: „ Да! Но несъмнено ще се връщам в Истанбул поради Босфора “. За пръв път пристигнала в този град през 2000-та година, брачният партньор ѝ бил към този момент там, само че се наложило тя да се върне в Търговище. Не я подминала ориста на разграничените фамилии – нямала разрешителни за престой и работа, 8 години живяла в България с децата, а брачният партньор ѝ работел в Истанбул. Гостували му единствено през ваканциите.

През 2010 година обаче се изправила пред алтернатива – по този начин ли да продължава животът на това семейство, раздран и наобиколен с граница, да зареже ли учителстването в Търговище и да замине с дъщерите си оттатък Капитан Андреево? „ Много комплицирано, доста мъчно взех решението. Малката беше приключила първи клас и не искаше и да чуе за Турция, само че като че ли не ѝ дадохме право на глас, пък и дума не знаеше на турски. Постави изискване – в случай че не ѝ хареса, ще се върнем. Но заминахме, нямаше различен метод “, спомня си Невин. Сега огромната щерка Филиз е в Англия, там е учила две години архитектура, а след това приключва публицистика и в този момент работи за профилирани издания. Малката Селин е студентка в Истанбул, фантазията ѝ е да стане инженер-химик.

Как Невин Чалъшкан вижда бъдещето си? " Ако може да съм си в България, само че и край Босфора, а и в Англия. Благодарна съм за това, което съм - ние сме жители на света ", заключава тя.

***

Вижте и това видео на Дъждовни води: