УЖАС БЕЗ КРАЙ! Известен психолог разкри: Деца чакат родителите им да заспят, за да ни се оплачат от тормоз
По 4-5 деца седмично се оплакват от домашно принуждение на националната линия 116 111. Това описа пред „ Телеграф “ психологът Христо Монов.
„ Споделят за неприятни наставнически взаимоотношения. Казват ни, че не се усещат добре, тъй като у дома никой не беседва с тях. Обикновено им се задават единствено дежурните въпроси – по какъв начин е минало в учебно заведение и дали са си написали домашните.
А децата желаят да кажат на някого, че са претърпели нещо “, изясни Монов, който е началник-отдел към телефона, който е към Агенцията за обществено подкрепяне. Монов посочи, че линията има добре създаден механизъм с Министерство на вътрешните работи и Агенцията за протекция на детето и се реагира бързо, когато деца са жертва на принуждение.
„ Имали сме съвещания по час и половина. Случвало се е да ни се обаждат деца, които са чакали родителите да заспят в среднощ, с цел да не ги чуят. Някои пък звънят през междучасията, тъй като имат проблеми. Разбира се, получавали сме и несериозни позвънявания, само че това още веднъж демонстрира нужда от внимание “, сподели Монов.
Ценности
Според психолога на актуалното дете му липсва най-много образуването на същински полезности, а точно да бъдат положителни хора. Той добави, че децата виждат у дома даден модел и го придвижват в учебно заведение.
Затова изясни, че е неприемливо родители да се саморазправят с учители и шефове.
„ Училището е свещено място и чувството за това се основава у дома. А всепозволеността на обществото, която следим, просмука ценностната ни система и промени отношението ни тъкмо към учебното заведение.
А системата функционираше добре – формираше освен познания, само че и помагаше за създаване на личността “, сподели още Монов. Сега съгласно него учителите са се трансформирали в бюрократи, които не смогват да преподават даже материала си. Учебните стратегии пък нямали нищо общо с развиването на актуалното дете.
Подкрепа
„ Трябва да подкрепим детето в себеизрастването му, а не да гоним оценки. Когато потребностите се фрустрират, ставаш нападателен. Затова учебното заведение би трябвало да е мястото, където децата, родителите и учителите се срещат и набелязват път на развиване за положителното на децата “, добави психологът.
„ Споделят за неприятни наставнически взаимоотношения. Казват ни, че не се усещат добре, тъй като у дома никой не беседва с тях. Обикновено им се задават единствено дежурните въпроси – по какъв начин е минало в учебно заведение и дали са си написали домашните.
А децата желаят да кажат на някого, че са претърпели нещо “, изясни Монов, който е началник-отдел към телефона, който е към Агенцията за обществено подкрепяне. Монов посочи, че линията има добре създаден механизъм с Министерство на вътрешните работи и Агенцията за протекция на детето и се реагира бързо, когато деца са жертва на принуждение.
„ Имали сме съвещания по час и половина. Случвало се е да ни се обаждат деца, които са чакали родителите да заспят в среднощ, с цел да не ги чуят. Някои пък звънят през междучасията, тъй като имат проблеми. Разбира се, получавали сме и несериозни позвънявания, само че това още веднъж демонстрира нужда от внимание “, сподели Монов.
Ценности
Според психолога на актуалното дете му липсва най-много образуването на същински полезности, а точно да бъдат положителни хора. Той добави, че децата виждат у дома даден модел и го придвижват в учебно заведение.
Затова изясни, че е неприемливо родители да се саморазправят с учители и шефове.
„ Училището е свещено място и чувството за това се основава у дома. А всепозволеността на обществото, която следим, просмука ценностната ни система и промени отношението ни тъкмо към учебното заведение.
А системата функционираше добре – формираше освен познания, само че и помагаше за създаване на личността “, сподели още Монов. Сега съгласно него учителите са се трансформирали в бюрократи, които не смогват да преподават даже материала си. Учебните стратегии пък нямали нищо общо с развиването на актуалното дете.
Подкрепа
„ Трябва да подкрепим детето в себеизрастването му, а не да гоним оценки. Когато потребностите се фрустрират, ставаш нападателен. Затова учебното заведение би трябвало да е мястото, където децата, родителите и учителите се срещат и набелязват път на развиване за положителното на децата “, добави психологът.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ