Пловдив с поклон пред Ламбо
Пловдив уважава Стефан Данаилов. Фестивалът „ Сцена на кръстопът “ е отдаден на Ламбо, който е един от неговите основатели и вдъхновители. На 11 септември в Драмата под тепетата ще бъде открит барелеф на професора, който стартира театралната си кариера от Камерната сцена, която към този момент ще носи името му. Знакът, сътворен от скулптора Димитър Рашков, е направен от бронз в специфична леярна, поръчан и финансиран от Димитър Георгиев, който е дълготраен спонсор на форума. Изобразява с изключение на лицето, по този начин и ръката на Мастера и характерния му автограф.
Росица Обрешкова, племенницата на Ламбо, излиза с моноспектакъла „ Страшносмешно необщуване “. Силвия Лулчева, една от най-ярките възпитанички на Мастера, също ще показа какво е научила от него – на „ Сцена на кръстопът “ тя ще води тридневния уъркшоп „ Смеха на сълзата ”. В програмата за Ламбо е и прожекцията на документалния филм на Георги Тошев „ Монолог ”. Закриването на форума е на 21 септември в Лятно кино „ Орфей “, когато студентите от последния клас на професора, получили дипломите си през лятото, ще излязат пред публиката с представлението си „ Аплодисменти за Стефан Данаилов “, режисирани от Сава Драгунчев.
„ Сцена на кръстопът “ се ражда през 1996-а. „ В началото даже не мислехме, че може да се трансформира в трайно събитие. Беше време, в което бесовете бяха на улицата, а актьорите под прожекторите бяха повече от феновете. Със Сотир Майноловски си говорехме, че би трябвало да създадем нещо, да върнем публиката в залите “, разказвал е Ламбо. Всъщност в темелите на акцията е любовта на Стефан Данаилов към Пловдив, неговата носталгия към началото на кариерата му. В средата на 60-те огромна група преди малко приключили ВИТИЗ млади очаквания са „ разпределени “ в Пловдив, предвождани от родения тук режисьор Крикор Азарян. Между тях са неговата съгражданка Цветана Манева, Стефан Данаилов, Антон Горчев и жена му Соня Маркова, Руси Чанев, Стефан Мавродиев, Елена Райнова, Милен Пенев, Тодор Колев - който идва незабавно от Смолян, Добромир Манев. През 1966-а те вършат „ Уестсайдска история " – американския мюзикъл, за който приказва цяла България. Зрители от всички краища на родината се стичат на Младежката сцена, с цел да гледат „ капиталистическото “ шоу. Ламбо би трябвало да играе и в „ Дон Жуан “, само че тъкмо в този миг му оферират да влезе в „ На всеки километър “. И двете паметни заглавия излизат без него. По това време Пловдив е в стихията си – огромните художници Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Христо Стефанов освен рисуват шедьоврите си, само че и разделят времето си сред ателиетата и театъра. Великият Златю Бояджиев също към момента продължава да рисува, а именитият Атанас Кръстев - Начо Културата е гуруто на измененията. Когато Ламбо се е прибирал обратно, постоянно е разказвал за първите си подвизи в Пловдив, за онази ера, в която никой от бъдещите звезди към момента няма креативна биография и се раздава напълно на чисто.
Историята на „ Сцена на кръстопът “ е изпълнена с неповторими случки - изключително когато артистите играят в Античния спектакъл. Незабравими са подготовките на „ Декамерон “ на Александър Морфов, чиято премиера е под намерено небе. Ламбо и режисьорът всеки божи ден приказват със синоптиците, само че дъждът въпреки всичко се излива часове преди началото. До 2001-а постоянно откриват фестивала на 11 септември. Тъкмо тази година обаче възнамеряват да стартират на 10 септември с „ Дванайста нощ “ на Народния, чиито режисьор е световноизвестният Робърт Стуруа, и да повторят на 11 септември. Първо се канят да покажат зрелището по Шекспир в Античния, само че след това го местят в Профсъюзния дом на културата. На 10 септември триумфът е цялостен. На другия ден светът е в смут от нещастието в Ню Йорк и в интернационалните аналии тази дата е вечно окървавена.
В програмата 2020 са още галерия керамика „ Чехов против Чехов ” на сценографа Тита Димова В изложба UPARK, премиера на албума „ 100 лица на театъра ”, публикуван от Съюза на артистите, четене на три пиеси - „ Алпинисти ” на Оля Стоянова с Юли Стоянов, Мартин Димитров, Владимир Матеев, „ Свлачище “ от Васил Балев с Александра Василева и Цветан Алексиев, „ Звездата на Планк “ на Радослав Чичев. Георги Тошев и Стефан Вълдобрев показват „ Наум Шопов: Личен диалог. Бележки от един живот ” и „ Книга за песните “. Композиторът Асен Аврамов също се разписва с уъркшоп, наименуван от него „ Думи в деяние ”. В галерията „ Червеното пони ” в Старинен Пловдив е и кръглата маса за актуалния български спектакъл с куратор Йордан Георгиев.
Росица Обрешкова, племенницата на Ламбо, излиза с моноспектакъла „ Страшносмешно необщуване “. Силвия Лулчева, една от най-ярките възпитанички на Мастера, също ще показа какво е научила от него – на „ Сцена на кръстопът “ тя ще води тридневния уъркшоп „ Смеха на сълзата ”. В програмата за Ламбо е и прожекцията на документалния филм на Георги Тошев „ Монолог ”. Закриването на форума е на 21 септември в Лятно кино „ Орфей “, когато студентите от последния клас на професора, получили дипломите си през лятото, ще излязат пред публиката с представлението си „ Аплодисменти за Стефан Данаилов “, режисирани от Сава Драгунчев.
„ Сцена на кръстопът “ се ражда през 1996-а. „ В началото даже не мислехме, че може да се трансформира в трайно събитие. Беше време, в което бесовете бяха на улицата, а актьорите под прожекторите бяха повече от феновете. Със Сотир Майноловски си говорехме, че би трябвало да създадем нещо, да върнем публиката в залите “, разказвал е Ламбо. Всъщност в темелите на акцията е любовта на Стефан Данаилов към Пловдив, неговата носталгия към началото на кариерата му. В средата на 60-те огромна група преди малко приключили ВИТИЗ млади очаквания са „ разпределени “ в Пловдив, предвождани от родения тук режисьор Крикор Азарян. Между тях са неговата съгражданка Цветана Манева, Стефан Данаилов, Антон Горчев и жена му Соня Маркова, Руси Чанев, Стефан Мавродиев, Елена Райнова, Милен Пенев, Тодор Колев - който идва незабавно от Смолян, Добромир Манев. През 1966-а те вършат „ Уестсайдска история " – американския мюзикъл, за който приказва цяла България. Зрители от всички краища на родината се стичат на Младежката сцена, с цел да гледат „ капиталистическото “ шоу. Ламбо би трябвало да играе и в „ Дон Жуан “, само че тъкмо в този миг му оферират да влезе в „ На всеки километър “. И двете паметни заглавия излизат без него. По това време Пловдив е в стихията си – огромните художници Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Христо Стефанов освен рисуват шедьоврите си, само че и разделят времето си сред ателиетата и театъра. Великият Златю Бояджиев също към момента продължава да рисува, а именитият Атанас Кръстев - Начо Културата е гуруто на измененията. Когато Ламбо се е прибирал обратно, постоянно е разказвал за първите си подвизи в Пловдив, за онази ера, в която никой от бъдещите звезди към момента няма креативна биография и се раздава напълно на чисто.
Историята на „ Сцена на кръстопът “ е изпълнена с неповторими случки - изключително когато артистите играят в Античния спектакъл. Незабравими са подготовките на „ Декамерон “ на Александър Морфов, чиято премиера е под намерено небе. Ламбо и режисьорът всеки божи ден приказват със синоптиците, само че дъждът въпреки всичко се излива часове преди началото. До 2001-а постоянно откриват фестивала на 11 септември. Тъкмо тази година обаче възнамеряват да стартират на 10 септември с „ Дванайста нощ “ на Народния, чиито режисьор е световноизвестният Робърт Стуруа, и да повторят на 11 септември. Първо се канят да покажат зрелището по Шекспир в Античния, само че след това го местят в Профсъюзния дом на културата. На 10 септември триумфът е цялостен. На другия ден светът е в смут от нещастието в Ню Йорк и в интернационалните аналии тази дата е вечно окървавена.
В програмата 2020 са още галерия керамика „ Чехов против Чехов ” на сценографа Тита Димова В изложба UPARK, премиера на албума „ 100 лица на театъра ”, публикуван от Съюза на артистите, четене на три пиеси - „ Алпинисти ” на Оля Стоянова с Юли Стоянов, Мартин Димитров, Владимир Матеев, „ Свлачище “ от Васил Балев с Александра Василева и Цветан Алексиев, „ Звездата на Планк “ на Радослав Чичев. Георги Тошев и Стефан Вълдобрев показват „ Наум Шопов: Личен диалог. Бележки от един живот ” и „ Книга за песните “. Композиторът Асен Аврамов също се разписва с уъркшоп, наименуван от него „ Думи в деяние ”. В галерията „ Червеното пони ” в Старинен Пловдив е и кръглата маса за актуалния български спектакъл с куратор Йордан Георгиев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ