Кметът на Пловдив Здравко Димитров: 6 септември 1885 г. е най-пловдивския ден в новата ни история, затова всяко идване в нашия град е среща с уроците на Съединението
Пловдив. 6 септември 1885 година е най-пловдивския ден в новата ни история, по тази причина всяко идване в нашия град е среща с уроците на Съединението. Това сподели кметът на Пловдив Здравко Димитров в словото си във връзка 136 години от Съединението и Празника на града по време на тържествената заря-проверка на площад " Съединение " в Пловдив, оповестиха от пресцентъра на Общината .
" През миналите към този момент 136 години Съединението сред Княжество България и Източна Румелия е плод на една сантиментална митологизация, може би единствената основателна в модерната ни история. Защото от историческо събитие с съответен резултат то се е трансформирало в наша национална символика. Ние постоянно ще свързваме надписа над Народното събрание с българските победи през далечната 1885 година ", разяснява той.
" След Берлинския конгрес нашите предшественици, тук в Пловдив, осъзнават, че живеят в една област, замислена като многонационален културно-политически опит. Но те знаят, че не съществува никакво право да се предава един народ от страна в страна, като че ли е някаква благосъстоятелност. И единствено за шест години построяват една държава-сестра на същинска България, която след това смело се причислява към нея макар всичките предизвестия и забрани, макар тестванията на една подла война. През тези години Пловдив е водещ нравствен център на целокупна България. Пловдивчани не се опияняват от концепцията да бъдат столичани в един турски вилает. Те схващат, че модерност значи на първо място разкъсване с традицията и върху снагата на ориенталския град стартира построяването на новия европейски Пловдив - с първата социална градина в българските земи, първия общобългарски ежедневен вестник " Марица " и професионален спектакъл, библиотека и музей, с новите здания на Мъжката и Девическата гимназия ", отбелязва Димитров.
" През тези години в Европа към момента надвива политическото съмнение по отношение на държавнотворческите качества на българите. Но основаването на Източна Румелия като по-богата, по-добре проведена и по-демократична страна от Княжеството, демонстрира на европейската дипломация политическото бъдеще на българите и тяхното геостратегическо значение. Основните обстоятелства в тяхната поредност по пътищата на Съединението следва да бъдат сложени дълго преди неговото прокламиране. Осуетяването на турското военно наличие, игнорирането на някои отговорности на региона към Високата врата, цялостното побългаряване на нейния политически и културен живот, етническото владичество на българите в парламентарния живот и администрация са значими победи по пътя към Съединението. Тази първична битка за отстояване на българския темперамент е в основата на източнорумелийския успех ", показва кметът на Пловдив.
" Изграждането на замислената самостоятелна провинция Източна Румелия като втора българска страна и Съединението демонстрират, че макар напъните на Великите сили да се възползват от упадъка на Османската империя, нейната орис е предопределена и тя навлиза в последната фаза на своето битие ", споделя още той.
" В предишното ние търсим тези особени процеси, събития и персони, които не престават да завладяват нашето въображение. Те не са единствено послания, те са най-много предизвестия. Има уроци, които не би трябвало да бъдат забравяни. Историята не е единствено летопис на сражения, триумфални шествия, величия и провали, а част от морала на човечеството ", декларира Здравко Димитров.
" И през тези румелийски години има последователи на тактиката на изчакване, която не изключва опцията акцията да бъде осъществена с трагично забавяне или да не бъде подхваната в никакъв случай. Нашите предшественици осъзнават, че всяко недомислие в историята, когато просъществува задоволително дълго, остава и за епохи. Можеше и до момента някъде при Ихтиман да има граница с паспортни служби и митнически ограничавания. Ако не беше едно дело, един дръзновен акт, една извоювана война и най-много едно рядко за нашите условия и нрави неизменност, допълнено с увереност ", прибавя той.
" Дейците на Съединението " вътре " в Източна Румелия отпред със Захари Стоянов и старите войводи съумяват да видят пролуките в дипломатическите връзки сред Великите сили. Най-големият исторически капитал в техните дейности си остава еволюционната процедура на предварителната подготовка, която довежда до изригването на пловдивската гражданска война. Чувството за исторически миг, за съотношението на силите, за сдържаност в настояванията се допълват в един съразмерен краен резултат. През лятото на 1885 година връзка със съзаклятието откриват и офицерите от Пловдивския гарнизон отпред с майор Данаил Николаев. Заедно със своите бойци те остават правилни на клетвата пред майка България ", показва Димитров.
" Несъмнено през тези години измежду българските политически кръгове има едно интуитивно единодушие, подбудено от потребностите на Отечеството. Така българската общност, обособените партийни дейци и обединения съумяват освен да преодолеят острите си вътрешни несъгласия и персоналната си злост, само че и да осъществят едно единодушие, рядко срещано в новата ни история ", отбелязва той.
" В пловдивската есен на 1885 година Съединението взема решение вечно провокативната алтернатива " румелийци или българи ". Изкуственото разделяне, което заплашва националното единение, е пометено от самия народ. 6 септември 1885 година става най-пловдивския ден в новата ни история. Денят, в който пловдивчани избират да бъдат българи. Затова всяко идване в нашия град е среща с уроците на Съединението и съкровените изяви на българския дух ", приключва Здравко Димитров.
" През миналите към този момент 136 години Съединението сред Княжество България и Източна Румелия е плод на една сантиментална митологизация, може би единствената основателна в модерната ни история. Защото от историческо събитие с съответен резултат то се е трансформирало в наша национална символика. Ние постоянно ще свързваме надписа над Народното събрание с българските победи през далечната 1885 година ", разяснява той.
" След Берлинския конгрес нашите предшественици, тук в Пловдив, осъзнават, че живеят в една област, замислена като многонационален културно-политически опит. Но те знаят, че не съществува никакво право да се предава един народ от страна в страна, като че ли е някаква благосъстоятелност. И единствено за шест години построяват една държава-сестра на същинска България, която след това смело се причислява към нея макар всичките предизвестия и забрани, макар тестванията на една подла война. През тези години Пловдив е водещ нравствен център на целокупна България. Пловдивчани не се опияняват от концепцията да бъдат столичани в един турски вилает. Те схващат, че модерност значи на първо място разкъсване с традицията и върху снагата на ориенталския град стартира построяването на новия европейски Пловдив - с първата социална градина в българските земи, първия общобългарски ежедневен вестник " Марица " и професионален спектакъл, библиотека и музей, с новите здания на Мъжката и Девическата гимназия ", отбелязва Димитров.
" През тези години в Европа към момента надвива политическото съмнение по отношение на държавнотворческите качества на българите. Но основаването на Източна Румелия като по-богата, по-добре проведена и по-демократична страна от Княжеството, демонстрира на европейската дипломация политическото бъдеще на българите и тяхното геостратегическо значение. Основните обстоятелства в тяхната поредност по пътищата на Съединението следва да бъдат сложени дълго преди неговото прокламиране. Осуетяването на турското военно наличие, игнорирането на някои отговорности на региона към Високата врата, цялостното побългаряване на нейния политически и културен живот, етническото владичество на българите в парламентарния живот и администрация са значими победи по пътя към Съединението. Тази първична битка за отстояване на българския темперамент е в основата на източнорумелийския успех ", показва кметът на Пловдив.
" Изграждането на замислената самостоятелна провинция Източна Румелия като втора българска страна и Съединението демонстрират, че макар напъните на Великите сили да се възползват от упадъка на Османската империя, нейната орис е предопределена и тя навлиза в последната фаза на своето битие ", споделя още той.
" В предишното ние търсим тези особени процеси, събития и персони, които не престават да завладяват нашето въображение. Те не са единствено послания, те са най-много предизвестия. Има уроци, които не би трябвало да бъдат забравяни. Историята не е единствено летопис на сражения, триумфални шествия, величия и провали, а част от морала на човечеството ", декларира Здравко Димитров.
" И през тези румелийски години има последователи на тактиката на изчакване, която не изключва опцията акцията да бъде осъществена с трагично забавяне или да не бъде подхваната в никакъв случай. Нашите предшественици осъзнават, че всяко недомислие в историята, когато просъществува задоволително дълго, остава и за епохи. Можеше и до момента някъде при Ихтиман да има граница с паспортни служби и митнически ограничавания. Ако не беше едно дело, един дръзновен акт, една извоювана война и най-много едно рядко за нашите условия и нрави неизменност, допълнено с увереност ", прибавя той.
" Дейците на Съединението " вътре " в Източна Румелия отпред със Захари Стоянов и старите войводи съумяват да видят пролуките в дипломатическите връзки сред Великите сили. Най-големият исторически капитал в техните дейности си остава еволюционната процедура на предварителната подготовка, която довежда до изригването на пловдивската гражданска война. Чувството за исторически миг, за съотношението на силите, за сдържаност в настояванията се допълват в един съразмерен краен резултат. През лятото на 1885 година връзка със съзаклятието откриват и офицерите от Пловдивския гарнизон отпред с майор Данаил Николаев. Заедно със своите бойци те остават правилни на клетвата пред майка България ", показва Димитров.
" Несъмнено през тези години измежду българските политически кръгове има едно интуитивно единодушие, подбудено от потребностите на Отечеството. Така българската общност, обособените партийни дейци и обединения съумяват освен да преодолеят острите си вътрешни несъгласия и персоналната си злост, само че и да осъществят едно единодушие, рядко срещано в новата ни история ", отбелязва той.
" В пловдивската есен на 1885 година Съединението взема решение вечно провокативната алтернатива " румелийци или българи ". Изкуственото разделяне, което заплашва националното единение, е пометено от самия народ. 6 септември 1885 година става най-пловдивския ден в новата ни история. Денят, в който пловдивчани избират да бъдат българи. Затова всяко идване в нашия град е среща с уроците на Съединението и съкровените изяви на българския дух ", приключва Здравко Димитров.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ