Ако не виждаш красотата у себе си, постъпи подобно на скулптора, творящ прекрасна статуя ♥ ПЛОТИН
Плотин (204-270 сл. Хр.) е древногръцки философ-идеалист, считан за създател на неоплатонизма. Той доразвива учението на Платон в комплицирана духовна космология, която включва три вещества: уникалност, просветеност и душа. Цялото битие на индивида, съгласно Плотин, е резултат от взаимоотношението на тези три вещества. В своята философска система Плотин издига интелектуалното размишление до работлив принцип – чрез разсъждението всичко, което съществува, се сплотява в единна, всепроникваща действителност. Освен тази космология, Плотин създава и неповторима доктрина за възприятието чрез сетивата и за познанието, основана на концепцията, че съзнанието играе значима роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме - че съзнанието е деен участник, а освен въздържан регистратор на данните, получавани от сетивата. В последните 16 години от живота си написва шест съчинения под заглавието „ Енеади “, всяка от които съдържа по 9 трактата. Трудът му е редактиран и публикуван по-късно от ученика му Порфирий.
Обърни се към самия себе си и виж. Ако не виждаш хубостта у себе си, постъпи сходно на скулптора, творящ прелестна скулптура – едно той изрязва, друго полира, едно преправя, друго – почиства – докато не се получи прелестно. Така и ти – премахни непотребното! Изправи това, което е погрешно, осветли тъмното, направи го сияещо. И не спирай да обработваш личната си скулптура, до момента в който не заблести пред тебе богоподобната сияеща хубост на добродетелите, до момента в който не съзреш мъдростта, намираща се в свещеното чисто великолепие.
Всеки обича, само че всеки страда друго. Има такива, които се изтезават изключително доста. И таман тях назовават любящи.
Червеното звучи, сияе като огън, а в огъня е заключена „ простата хубост ”.
Колкото по-добър си ти самият, толкоз си по-доброжелателен към индивидите и всичко в близост.
Човекът има място по средата сред боговете и животните – един път доближава божествени висоти, различен път е сходен на дивия звяр. Болшинството от хората по този начин и остават по средата.
Красотата се състои не в самата материя, а в господството на висшето над нисшето, на концепцията над материята, на душата над тялото, на разсъдъка и положителното над душата.
Картина: Plotinus, from The School of Athens, by Raphael, painted it in 1511, Apostolic Palace of the Vatican
