Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания ~ ХЕРАКЛИТ
Платон за ХЕРАКЛИТ
„ Той съпоставя нещата с течението на реката и твърди, че не може да се влезе два пъти в една и съща река. "
„ Всичко тече и нищо не остава… ”
(535 - 475 година пр.н.е.)
(Heraclitus by Hendrick ter Brugghen)
Този, който вижда гибелта в живота и живота в гибелта, единствено той вижда в същинската Светлина минусите и преимуществата на съществуването. Тогава и самите дефекти се оправдават, тъй като Вечното живее също и в тях.
Животът и гибелта, бдението и сънят, младостта и старостта са едно и също нещо. Едното минава в другото, и другото става още веднъж в първото. Има живот и гибел в акта на живеенето, както ги има и в акта на умирането.
Хората са смъртни богове, а боговете са безсмъртни хора. Животът на първите е гибел, а гибелта на последните е живот.
Не би било благополучие за хората, в случай че се извършват всичките им стремежи. Болестта прави прелестно и положително здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата - почивката. Морската вода е най-чиста и най-нечиста. Тя е пивка и избавителна за рибите, а нездравословна за хората.
Безсмъртните са смъртни и смъртните са безсмъртни. Първите живеят в гибелта на хората, а вторите умират в живота на боговете.
И тогава в какво се състои първичната неточност? - Че считаме за доста значимо това, което не трябва да считаме за такова. Бог се е популяризирал във вселената. Този, който приема нещата, без да откри Бога в тях, взема гробницата на Бога за самия Бог. За да бъде Мъдър, човек би трябвало да си играе с нещата както детето с играчките и да използва сериозността си, с цел да направи да излезе оттова пленения Бог, който е прикрит там.
Съзерцанието на Вечното гори и изпояжда измамливата концепция, която нормално човек си основава за нещата. Духът разлага мислите, които идват от сетивата, той ги разтапя. Той е разрушителен огън.
Ако нямаме несъгласия в света, светът на основаването и на нещата не би съществувал. Но това, което се демонстрира в битката, в стълкновението, това, което го открива и обгръща не е битката, а хармонията. Тъкмо тъй като битката е в самите неща, Духът на Мъдреца би трябвало да мине през тях като огън и да ги трансформира в естетика.
Ние мислим и вършим всичко според присъединяване на Божествения Разум (Логос). Поради това ние би трябвало да следваме единствено този Всеобемащ Разум. Но мнозина живеят по този начин, като че имат собствен личен разсъдък. Но разсъдъкът не е нищо друго, с изключение на изтълкуването, осъзнаването и разбирането на метода, по който е подредена и устроена вселената. Поради това доколкото вземаме присъединяване в знанието за нея, ние се намираме в Истината, а доколкото притежаваме нещо изключително, ние се намираме в заблуждението. Това цяло, Всеобемащият Божествен Разум, в който ние сме потопени, това е същността на Истината. Ето за какво това, което на всички наподобява общо, е безапелационно, тъй като то участвува във Всеобщия и Божествен Логос. А това, което се харесва единствено на обособен човек заради противоположни аргументи, няма в себе си никаква меродавност.
От „ Философията на Хераклит Ефески в Светлината на мистериите ”, Едмунд Плайдерер
Източник: petardanov.com
Картина (заглавна) ~ Heraclitus by Johannes Moreelse
