De Profundis: Румен Радев – големият печеливш от жалките последни избори
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Тази година в България се случи най-жалката подигравка на парламентарни избори, която сме виждали от 1990 насам.
Не единствено, че изборната интензивност е сериозно ниска и, в случай че не по закон, то най-малко по човешка логичност и морал, това слага под подозрение легитимността на определените депутати и техните бъдещи решения. Не единствено, че по време на акцията всички български партии за следващ път потвърдиха, че не са тъкмо партии, а клубове по ползи. Те демонстрираха във висша степен типичната си некадърност да откроят действителните проблеми пред страната и да проведат логичен спор по тях, вместо да се занимават със ориста на пеперудите и мухите в главите си. Не единствено, че резултатът от изборите - най-много обстоятелството, че отново няма да може да бъде формирано никакво, да не приказваме за читаво и работещо, държавно управление - беше прочут авансово. И още доста „ освен “ могат да се прибавят.
Казвам обаче, че тези парламентарни избори са най-жалките, тъй като още веднъж станахме очевидци на оня феномен, който върлува из българската политика от известно време насам и всички го знаят, само че съществени ограничения да се трансформират нещата никой не взима. А съществени ограничения никой не взима, тъкмо тъй като феноменът върлува из българската политика, той самичък е спирачка за възможните ограничения против него.
Това не е абсурд. Заради всеобщата дивотия, от едната страна, а от другата - поради политическата безочливост, която елементарно минава, България сама се докара до положението, което политически неточните хора като мен наричат
„ кур капан “
За несведущите, това е позиция, при която, както и да се въртиш, гъзът ти е постоянно откъм гърба и надлежно - изложен на заплаха. /За пуристите - да, бе, знам, че изразът идва в действителност от турското „ курт капан “, „ вълчи капан “, само че умишлено употребявам уличния му български вид - б.а./
Та феноменът, за който приказвам, е изборите да бъдат печелени не от партиите, които вземат участие в тях или от хората, които гласоподават за тези партии, а от някой различен. Имам поради човек, който по Конституция е надпартиен и предназначен да бъде обединителна и чисто представителна фигура, а не политически партизанин, който печели парламентарни вотове и ръководи иззад кулисите, като упражнява цялата власт, без да носи даже половината отговорност за нея.
Ма сте досетливи - несъмнено, че приказвам за президента Румен Радев. Да, до момента в който всички ние, жители, по един или различен метод, сме губещи в тези избори, Румен Радев е огромният печеливш. Пак. За четвърти следващ път от предходната година насам.
А този презрян и комичен резултат пък е плод на политическите процеси, които започнаха през лятото на 2020 с едно тъпо и смешно юмруче, размахано от него по метод най-партизански, по време на жалките и смешни тогавашни митинги пред президентството против ръководството на ГЕРБ. Това юмруче в действителност ясно споделяше на тълпите - ще ви таковам аз на вас мамата. Но те го схванаха неправилно, изтълкуваха го като - дружно с вас ще им таковаме на тях мамата.
Е, забележимият през днешния ден резултат от всички напъни е, че Радев и Ко не таковаха нихната мама - на ГЕРБ, на корупцията, на неприятното ръководство в България. Те просто
превзеха цялата изпълнителна власт
и посредством поредност служебни държавни управления я упражняват към този момент много дълго. При това го вършат по-безцеремонно, не по-малко корупционно и даже още по-лошо и неспособно от ГЕРБ. В този миг имам възприятието, че който и да било, даже Българска социалистическа партия да управляваха, щяха да се оправят по-добре, в сравнение с Румен Радев посредством куклата си на конци Стефан Янев да вземем за пример. Да не приказваме за настоящия Гълъб и неговото шизофренично проруско ято.
Е, добре, де, малко преувеличих управническия гений и качества на Българска социалистическа партия, само че то е, с цел да разберете какво имам поради.
Така че, да го кажем още един път - с обстоятелството, че, както сочи резултатът от последния парламентарен избор, в България отново няма да може да се сформира не просто работещо, а даже каквото и да било държавно управление, Румен Радев, еднолично и еднопосочно, завоюва тези избори. Той ще продължи да ни ръководи. Нищо чудно даже по същия метод да завоюва и идващите избори, евентуално през февруари - март следващата година.
Дори да оставим встрани мераците и напъните на партиите тук, колкото и условно да ги назовавам „ партии “, самото присъединяване на Румен Радев и неговото позициониране в играта спъва, предотвратява появяването на действителна политическа опция. Тя може да пристигна единствено с нов, непокътнат политически състезател в дясно - само че няма да пристигна, най-малко не скоро.
При сегашната обстановка, в ляво от дясното е препълнено от популистки обединения, които са подготвени да станат съдружник и с дявола - а и в действителност стават, както видяхме по-рано от образеца с сякаш идеологически и цивилизационно „ невъзможната “ коалиция сред Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Дясно пък в България единствено по себе си, да не приказваме за читаво и авторитетно дясно, няма, а и няма да се появи, всеки опит за това ще бъде задушен още в зародиш. Така че като цяло, приказваме за политическа среда, която не е лично политическа, а е по-скоро лайняно леке, размазано по фасадата на българската народна власт.
Точно това е средата, комфортна за президента Радев, на този декор и единствено на него той персонално може да изпъкне като престиж, да се фука, че служебните му държавни управления носят непоклатимост и разцвет, до момента в който се пробват да ни върнат в лапите на „ Газпром “, да
тласка България в посока, противоположна на Европейски Съюз и НАТО,
тоест, на нейния народен интерес, като се базира на…..същия този народен интерес.
Ето ви го класическия образец за това тъпо президентско ръководство. В понеделник президентството популяризира декларация, с която се опита да изясни за какво „ президентът Румен Радев не се е включил към цялостния текст на декларацията, призната от няколко страни, във връзка с участието на Украйна в НАТО “.
В този откъс незабавно се набива на очи обикновената операция - не се е включил към „ цялостния текст “. Това оставя у несведущия усещането, че той въпреки всичко се е включил към декларацията, въпреки отчасти. Ами не е. Изобщо не е, най-малкото, тъй като към такава декларация не можеш да се присъединиш отчасти.
Радев бил подкрепял „ останалата част от текста “, внушават влъхвите на президентския ПР, само че не и тъкмо украинското участие. Ами не може. Не може, тъй като „ останалата част от текста “ в действителност аргументира за какво най-после се поддържа Украйна. Не може да си склонен с базисните причини, а да не подкрепяш извода, който явно следва от тях. Това значи или че си скаран с обикновената логичност, или че си скаран с обикновения политически морал, или че си скаран с възприятието за позор и подкрепяш в действителност агресора Русия, само че опитваш да замажеш нещата и хората да не схванат това.
После в обясненията на президентството следва малко бла-бла, а най-после идва главното: „ Позицията на президента Румен Радев е, че решение за присъединение на Украйна би трябвало да бъде взето едвам след изработването на ясни параметри за мирното споразумяване на спора сред Русия и Украйна, които да бъдат признати и приложени и от двете воюващи страни “.
Първо - „ спор сред Русия и Украйна “. Така ли? Целият цивилизован свят употребява изрази като „ мръсна кремълска война “,
„ варварска съветска експанзия “
и други, още по-точни и красноречиви, единствено за българския президент имаме някакъв си там, освен това, забележете - двустранен - спор. Сякаш не Русия нападна Украйна, без друга причина, с изключение на имперските си упоритости. Сякаш Русия не е агресор по смисъла на интернационалните правила и решенията на Организация на обединените нации. Сякаш Русия не извърши към този момент толкоз доста и толкоз отвратителни военни закононарушения в Украйна, че наказаните в Нюрнберг нацисти се въртят като перки в гроба и се пръскат от злоба.
Второ, изумителна е визията на Румен Радев, най-малко съгласно тази оправдателна за него декларация на президентството, че би трябвало да има параметри за спокойно споразумяване, които „ да бъдат признати и приложени и от двете воюващи страни “.
Да, някъде в мозъка на Радев жертвата и палача са на един кантар. Той не си дава сметка, че, с цел да няма сходни ексцесии в бъдеще, Русия би трябвало да бъде сложена на подсъдимата пейка - само че не онази на историята като неразбираемо бъдеще, а на действителната интернационална подсъдима пейка. И Радев не схваща - а може би не желае да разбере - че, също както нацистка Германия, този път Русия, откакто загуби войната и бъде принудена да се прибере освен от Украйна, а и от другите анексирани територии, ще бъде третирана по подобен метод, че да не може да разпалва нови и нови спорове.
Всъщност, казаното от мен във връзка на тази декларация е единствено илюстрация за това какъв всесилен мозък ни ръководи в лицето на Румен Радев, какъв откровен български родолюбец е отпред на благата ни Родина, какъв либерален европеец и предан натовски военачалник се грижи за положителното име и достойнството на България пред света.
Дерзайте, братя българи - избирайте все такива юнаци като Радев, давайте им от ден на ден благоприятни условия да ръководят мислите и джобовете ви, слагайте ориста на децата си в техните ръчички, свити в юмручета!
Аз към този момент виждам напълно в профил и се веселя освен на смешните, само че и на рисковите парадокси, които сътворявате с огромната поредност все по-жалки избори на все по-жалки хора.
Тази година в България се случи най-жалката подигравка на парламентарни избори, която сме виждали от 1990 насам.
Не единствено, че изборната интензивност е сериозно ниска и, в случай че не по закон, то най-малко по човешка логичност и морал, това слага под подозрение легитимността на определените депутати и техните бъдещи решения. Не единствено, че по време на акцията всички български партии за следващ път потвърдиха, че не са тъкмо партии, а клубове по ползи. Те демонстрираха във висша степен типичната си некадърност да откроят действителните проблеми пред страната и да проведат логичен спор по тях, вместо да се занимават със ориста на пеперудите и мухите в главите си. Не единствено, че резултатът от изборите - най-много обстоятелството, че отново няма да може да бъде формирано никакво, да не приказваме за читаво и работещо, държавно управление - беше прочут авансово. И още доста „ освен “ могат да се прибавят.
Казвам обаче, че тези парламентарни избори са най-жалките, тъй като още веднъж станахме очевидци на оня феномен, който върлува из българската политика от известно време насам и всички го знаят, само че съществени ограничения да се трансформират нещата никой не взима. А съществени ограничения никой не взима, тъкмо тъй като феноменът върлува из българската политика, той самичък е спирачка за възможните ограничения против него.
Това не е абсурд. Заради всеобщата дивотия, от едната страна, а от другата - поради политическата безочливост, която елементарно минава, България сама се докара до положението, което политически неточните хора като мен наричат
„ кур капан “
За несведущите, това е позиция, при която, както и да се въртиш, гъзът ти е постоянно откъм гърба и надлежно - изложен на заплаха. /За пуристите - да, бе, знам, че изразът идва в действителност от турското „ курт капан “, „ вълчи капан “, само че умишлено употребявам уличния му български вид - б.а./
Та феноменът, за който приказвам, е изборите да бъдат печелени не от партиите, които вземат участие в тях или от хората, които гласоподават за тези партии, а от някой различен. Имам поради човек, който по Конституция е надпартиен и предназначен да бъде обединителна и чисто представителна фигура, а не политически партизанин, който печели парламентарни вотове и ръководи иззад кулисите, като упражнява цялата власт, без да носи даже половината отговорност за нея.
Ма сте досетливи - несъмнено, че приказвам за президента Румен Радев. Да, до момента в който всички ние, жители, по един или различен метод, сме губещи в тези избори, Румен Радев е огромният печеливш. Пак. За четвърти следващ път от предходната година насам.
А този презрян и комичен резултат пък е плод на политическите процеси, които започнаха през лятото на 2020 с едно тъпо и смешно юмруче, размахано от него по метод най-партизански, по време на жалките и смешни тогавашни митинги пред президентството против ръководството на ГЕРБ. Това юмруче в действителност ясно споделяше на тълпите - ще ви таковам аз на вас мамата. Но те го схванаха неправилно, изтълкуваха го като - дружно с вас ще им таковаме на тях мамата.
Е, забележимият през днешния ден резултат от всички напъни е, че Радев и Ко не таковаха нихната мама - на ГЕРБ, на корупцията, на неприятното ръководство в България. Те просто
превзеха цялата изпълнителна власт
и посредством поредност служебни държавни управления я упражняват към този момент много дълго. При това го вършат по-безцеремонно, не по-малко корупционно и даже още по-лошо и неспособно от ГЕРБ. В този миг имам възприятието, че който и да било, даже Българска социалистическа партия да управляваха, щяха да се оправят по-добре, в сравнение с Румен Радев посредством куклата си на конци Стефан Янев да вземем за пример. Да не приказваме за настоящия Гълъб и неговото шизофренично проруско ято.
Е, добре, де, малко преувеличих управническия гений и качества на Българска социалистическа партия, само че то е, с цел да разберете какво имам поради.
Така че, да го кажем още един път - с обстоятелството, че, както сочи резултатът от последния парламентарен избор, в България отново няма да може да се сформира не просто работещо, а даже каквото и да било държавно управление, Румен Радев, еднолично и еднопосочно, завоюва тези избори. Той ще продължи да ни ръководи. Нищо чудно даже по същия метод да завоюва и идващите избори, евентуално през февруари - март следващата година.
Дори да оставим встрани мераците и напъните на партиите тук, колкото и условно да ги назовавам „ партии “, самото присъединяване на Румен Радев и неговото позициониране в играта спъва, предотвратява появяването на действителна политическа опция. Тя може да пристигна единствено с нов, непокътнат политически състезател в дясно - само че няма да пристигна, най-малко не скоро.
При сегашната обстановка, в ляво от дясното е препълнено от популистки обединения, които са подготвени да станат съдружник и с дявола - а и в действителност стават, както видяхме по-рано от образеца с сякаш идеологически и цивилизационно „ невъзможната “ коалиция сред Политическа партия, Демократична България и Българска социалистическа партия. Дясно пък в България единствено по себе си, да не приказваме за читаво и авторитетно дясно, няма, а и няма да се появи, всеки опит за това ще бъде задушен още в зародиш. Така че като цяло, приказваме за политическа среда, която не е лично политическа, а е по-скоро лайняно леке, размазано по фасадата на българската народна власт.
Точно това е средата, комфортна за президента Радев, на този декор и единствено на него той персонално може да изпъкне като престиж, да се фука, че служебните му държавни управления носят непоклатимост и разцвет, до момента в който се пробват да ни върнат в лапите на „ Газпром “, да
тласка България в посока, противоположна на Европейски Съюз и НАТО,
тоест, на нейния народен интерес, като се базира на…..същия този народен интерес.
Ето ви го класическия образец за това тъпо президентско ръководство. В понеделник президентството популяризира декларация, с която се опита да изясни за какво „ президентът Румен Радев не се е включил към цялостния текст на декларацията, призната от няколко страни, във връзка с участието на Украйна в НАТО “.
В този откъс незабавно се набива на очи обикновената операция - не се е включил към „ цялостния текст “. Това оставя у несведущия усещането, че той въпреки всичко се е включил към декларацията, въпреки отчасти. Ами не е. Изобщо не е, най-малкото, тъй като към такава декларация не можеш да се присъединиш отчасти.
Радев бил подкрепял „ останалата част от текста “, внушават влъхвите на президентския ПР, само че не и тъкмо украинското участие. Ами не може. Не може, тъй като „ останалата част от текста “ в действителност аргументира за какво най-после се поддържа Украйна. Не може да си склонен с базисните причини, а да не подкрепяш извода, който явно следва от тях. Това значи или че си скаран с обикновената логичност, или че си скаран с обикновения политически морал, или че си скаран с възприятието за позор и подкрепяш в действителност агресора Русия, само че опитваш да замажеш нещата и хората да не схванат това.
После в обясненията на президентството следва малко бла-бла, а най-после идва главното: „ Позицията на президента Румен Радев е, че решение за присъединение на Украйна би трябвало да бъде взето едвам след изработването на ясни параметри за мирното споразумяване на спора сред Русия и Украйна, които да бъдат признати и приложени и от двете воюващи страни “.
Първо - „ спор сред Русия и Украйна “. Така ли? Целият цивилизован свят употребява изрази като „ мръсна кремълска война “,
„ варварска съветска експанзия “
и други, още по-точни и красноречиви, единствено за българския президент имаме някакъв си там, освен това, забележете - двустранен - спор. Сякаш не Русия нападна Украйна, без друга причина, с изключение на имперските си упоритости. Сякаш Русия не е агресор по смисъла на интернационалните правила и решенията на Организация на обединените нации. Сякаш Русия не извърши към този момент толкоз доста и толкоз отвратителни военни закононарушения в Украйна, че наказаните в Нюрнберг нацисти се въртят като перки в гроба и се пръскат от злоба.
Второ, изумителна е визията на Румен Радев, най-малко съгласно тази оправдателна за него декларация на президентството, че би трябвало да има параметри за спокойно споразумяване, които „ да бъдат признати и приложени и от двете воюващи страни “.
Да, някъде в мозъка на Радев жертвата и палача са на един кантар. Той не си дава сметка, че, с цел да няма сходни ексцесии в бъдеще, Русия би трябвало да бъде сложена на подсъдимата пейка - само че не онази на историята като неразбираемо бъдеще, а на действителната интернационална подсъдима пейка. И Радев не схваща - а може би не желае да разбере - че, също както нацистка Германия, този път Русия, откакто загуби войната и бъде принудена да се прибере освен от Украйна, а и от другите анексирани територии, ще бъде третирана по подобен метод, че да не може да разпалва нови и нови спорове.
Всъщност, казаното от мен във връзка на тази декларация е единствено илюстрация за това какъв всесилен мозък ни ръководи в лицето на Румен Радев, какъв откровен български родолюбец е отпред на благата ни Родина, какъв либерален европеец и предан натовски военачалник се грижи за положителното име и достойнството на България пред света.
Дерзайте, братя българи - избирайте все такива юнаци като Радев, давайте им от ден на ден благоприятни условия да ръководят мислите и джобовете ви, слагайте ориста на децата си в техните ръчички, свити в юмручета!
Аз към този момент виждам напълно в профил и се веселя освен на смешните, само че и на рисковите парадокси, които сътворявате с огромната поредност все по-жалки избори на все по-жалки хора.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ