Плаж в Бали, февруари 2017 г. [Shutterstock] Живеем в уникални

Плаж в Бали, февруари 2017 година

[Shutterstock] Живеем в неповторими времена. Наскоро вотът на работна група от 34 откриватели на околната среда, един от които Нобелов лауреат, го потвърди. Учените излязоха с изрично мнение, че Земята е прекрачила в нова ера, наречена антропоцен. Тя стартира с нуклеарните опити, а сега тази геоложка епоха се дефинира от всички промени в структурата на планетата, резултат от дейностите на човечеството. Изглежда вълнуващо да сме директни участници в планетарно събитие, което не се е случвало от 12 000 години насам, най-малко до момента в който не забележим какво в действителност значи и по какъв начин ни се отразява то.

През 2000 година проф. Пол Круцен, притежател на Нобелова премия за работата си по запазване на озоновия пласт, предлага термина антропоцен. Той разказва актуалната геоложка епоха, в която " доста от изискванията и процесите на Земята са надълбоко повлияни от човешка активност ". В това число влизат фактори като появяването на технофосили от пластмаса и бетон; покачването на морското равнище; окисляването на океаните и разпространяването на така наречен мъртви зони в тях; извънредно високата степен на ерозия, породена от урбанизацията и индустриалното земеделие; изгубването на биологични типове и доста други.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Проф. Ян Залешевич, ръководител на работната група по антропоцена, внася повече изясненост: " Вече съществува огромен размер от научни сведения, които фиксират зародиша на антропоцена в средата на ХХ в., в следвоенния взрив на индустриализация и глобализация. " Според проф. Круцен и работната група тези промени ще продължат повече от хилядолетие. На 21 май беше оповестено решението на Работната група по антропоцена, която единомислещо се съгласи с настъпването му и реши, че ще изготви и показа предложение към Международната комисия по стратиграфия през 2021, с цел да бъде публично призната новата геоложка ера.

Докато проф. Круцен и неговите сътрудници се концентрират върху физични и химични промени, доктор Кристин Кеворкян от университета " Уолдън " във Вашингтон, Съединени американски щати, дефинира едно от психологичните проявления на новата епоха и го назова екологична тъга (environmental/ecological grief): " Това е действителна горест, подбудена от загубата на екосистеми, било то по натурален път, било поради човешка интервенция ", изяснява тя.

Кеворкян е танатолог – занимава се с въпроса по какъв начин хората се оправят с тежки загуби. Преди време като екоактивист доктор Кеворкян се присъединила в проучване на смъртоносна зараза измежду косатките покрай Сиатъл, породена от отрицателното човешко влияние върху тази екосистема. Докато следила какво се случва с косатките, Кеворкян изпитала толкоз мощна тъга, като че ли е изгубила някой от личните си близки. Първоначално се тормозила да приказва за това чувство, до момента в който не срещнала други хора, които също страдали по природата. Така се родил и терминът екологична тъга, който става все по-популярен.

Въпреки че самичък по себе си терминът е нов, екопсихологията се занимава с този проблем от години. През 2017 година Американската психична асоциация (APA) разгласява отчет, озаглавен " Психичното здраве и изменящият се климат: влияние, приложение и насоки ", в което цитира десетки проучвания, с цел да илюстрира резултата от климатичната рецесия върху душeвността на хората.

Кой ще бъде обиден от екологична тъга? Повечето хора, само че по друг метод. Докато за някои климатичните проблеми наподобяват далечни и съвсем нереални, огромна част от популацията на Земята ги изпитва на собствен тил.Така да вземем за пример индонезийката Сатра Пули приказва от името на фамилията си, когато споделя за главното земеделско прехранване на своята страна – ориза: " Вече не знаем по кое време да садим, тъй като не можем да предвидим сухия и дъждовен интервал. Става все по-трудно да произвеждаме ориз и да се изхранваме. "

В същото време столицата Джакарта, дом на към 10 милиона души, е най-бързо потъващият град в света и съгласно BBC 95% % от него ще бъдат потопени до 2050 година Също като Джакарта, доста крайбрежни градове са застрашени от поглъщане, поради покачващите се равнища на международния океан и несъразмерната приложимост на подпочвени води.

Според докладa на APA хора, които са претърпели естествени бедствия вследстиве на климатичните промени или са изгубили обичайното си прехранване, са в риск от тежки психологични контузии. Често страдат от постравматичен стрес, липсва им чувството, че имат надзор над живота си и губят идентичността си.

Друга съществено застрашена група е на научните откриватели, които се занимват с околната среда. Според института " Гарисън " в Ню Йорк и неговата стратегия " Климат, схващане и държание " тези учени са застрашени от така наречен вторична контузия. Тя се получава, когато човек не е директно обиден от обещано събитие, само че е станал очевидец на деструктивните му последици. Доклад на американската Национална федерация за дива природа (NWF) изследва психическите резултати от световното стопляне и дава образец: " Умиращ коралов риф може да натъжи някой, който просто е дочул за казуса, само че за научния служащ, който е прекарал по-голямата част от кариерата си, изследвайки този риф, смяната може да бъде прочувствено опустошителна. " Такива са и наблюденията на Кристин Кеворкян. Преди няколко години тя изнесла лекция за работата си върху екологичната тъга пред биолози и експерти по опазвне на околната среда в Оксфорд: " Хората на тази конференция споделиха, че терминът разказва едно възприятие, което от дълго време изпитват. Докато гледат по какъв начин животните и екосистемите умират, те скърбят, само че не са били сигурни по какъв начин да назоват чувството. "

Диана Иванова е откривател, а един от последните й планове е научна публикация за историята, настоящото положение и следствията от потребление на лигнитни въглища в България. Работата по тематиката й е донесла значително напрежение: " Енергийното ни ползване е мощно подвластно от въглищата, които имат ужасни последствия за хората и климата. Освен това от Европейски Съюз непрекъснато постановат такси за въглеродни квоти за милиони евро, които всеки поданик финансира, и въпреки всичко не престават да се вършат проекти за разширение на минните комплекси. " Разказва, че усеща по какъв начин тази фрустрация се трансформира в потребност от деяние: " А действието ми дава сили, изключително когато е взаимно с други хора, с които споделяме задача. "

Именно хората, които одобряват опазването на околната среда като персонална задача, са една от групите, които страдат по природата. Блажка Димитрова е създател на групата Zero Waste Bulgaria, както и на първото заведение с нулев боклук в София. " Преди години, когато видех фрагменти с риби и птици, оплетени в пластмаса, ми ставаше толкоз тъжно, че се разплаквах. " Но с времето също като Диана Блажка е канализирала тази горест в нещо градивно. Сега счита, че персоналният образец е най-съществен и откогато следва философията за нулеви боклуци, разочарованието е модифицирано в мотивация да продължава да се бори. На въпроса за смисъла Блажка дава отговор: " Ако желаеме да живеем в по-добър свят, да осигурим по-чисто бъдеще за децата си, то наложително би трябвало да вършим нещо. Иначе ще става все по-зле. " Окуражават я и напъните, които вижда към себе си, а те постоянно идват от " елементарни " хора, които просто желаят да запазят света чист и хубав.

Един от тези хора е Ана Маринова: " В какъв свят ще живеят децата ни? Ще доживеем ли въобще до внуци? Колко типа животни ще оцелеят до тогава ", пита се тя. Разказва, че от време на време стига до обезсърчение, изключително когато приятелите й се отнасят с неуважение към отпадъците, които генерират, и не се замислят какъв брой години след нас боклукът ще трови планетата. Разбира, че нейните дейности сами по себе си няма да спасят Земята, само че въпреки всичко разчита, че персоналният образец е инфекциозен: " Надявам се, че и децата ни ще го последват, след това и техните фамилии, приятелите им също и ще покажат, че има опция на всеобщото консуматорство. "

Рада Бонева, блогърът зад ThriftSheep, е правилен бранител на идеята и споделя това мнение: " Преди да се стигне до световна смяна, би трябвало да се тръгне от битовото. Замърсените океани изглежат надалеч, само че замислиш ли се един път, започваш да осъзнаваш проблемите. Старая се да се изучавам от грешките си и да се осведомявам от положителния образец на другите. "

Може би си казвате, че всекидневието така и така ви предлага задоволително компликации, тъй че няма за какво да се затормозявате в допълнение с тематиката за световните промени и по този начин да си докарате еко тъга. Но в случай че преди няколко години разновидността да не се интересуваме беше алтернатива, то през днешния ден мъчно ще избягаме от незабавните за решение световни въпроси. В края на май една от най-уважаваните медии в света, The Guardian, разгласи, че сменя речника, с който приказва за климата, а образецът беше последван от медии по целия свят. Сега, вместо относително неутрални изрази като " световно стопляне " и " климатични промени ", ще се употребяват " климатична криза/oпустошение/извънредна обстановка ".

Само преди няколко седмици, на 4 юни, Институтът по океанография Скрипс заяви, че през май 2019 година междинните равнища на въглероден диоксид (СО2) в атмосферата са достигнали 414.8 частици за милион (ppm). Тези рекордно високи равнища са казус за човечеството и от института коментират, че напълно не са инцидентни: " В първите години на премерване междинното годишно повишаване беше с 0.7 ppm, а разликата сред 2018 и 2019 година е 3.5 ppm. " Това значи, че равнищата на СО2 се повишават непрекъснато и бързо. А за дребното хора, които към момента имат вяра, че човечеството няма пръст в рецесията, проф. Ралф Кийлинг изяснява, че в случай че съпоставяме единствено една година с друга, то в действителност би могло да бъде по този начин, само че тук става въпрос за измервания, които включват ледниковите ядра и демонстрират, че през последните 800 000 години междинните равнища на СО2 са несравними с днешните, които стартират фрапантно да се повишават още с Индустриалната гражданска война.

Стряскащите образци стават от ден на ден, а с тях пораства и палитрата от чувства, които Кристин Кеворкян разказва като екологична тъга. За шанс от ден на ден са и хората, които мислят като Калина Стоянова: " Днес съумях да убедя цели две майки в изгодите от бебешките пелени за многократна приложимост – с изключение на за природата, те са по-добро решение и за кожата на бебето. Ето по този начин се оправям с " безсилието ", като виждам по какъв начин се появяват птички, които ще внесат пролетта, даже на моменти да наподобява безнадеждно. "

Победата на зелените партии на изборите за Европейски парламент се трансформира във водеща вест. " Климатичните промени са политически проблем и ние всички би трябвало да създадем политическата воля за решението му ", разяснява Георги Челебиев.

Дончо Митков е от хората, които през последните години познаваме като " инфлуенсъри ". Опитва се да въздейства най-много за обществени дела, като това младежите да останат в България и всички да поемем персонална отговорност за държанието си, да вземем за пример като изхвърляме боклука разделно. " Днес съм ходил до магазина три пъти. Ако всякога взимам оттова даже по една найлонова торбичка, за една година ще употребявам 1080. Ами в случай че роднините, другари, съседите и сътрудниците ми вършат същото? Ако имам деца, които възпитам да употребяват по този начин? Какво прави това на година? А за 50 години? ", пресмята той, с цел да покаже, че не е нужно човек да бъде деятел, академик или гражданин на Джакарта, с цел да е обвързван с световните промени.

Проф. Ян Залешевич

Q&A
Проф. Ян Залешевич е геолог и палеобиолог от университета в Лейчестър, Англия. Освен че е ръководител на Работната група по антропоцен, той има над 100 научни изявления за въздействието, произхода и развиването на новата ера, представен е съвсем 10 000 пъти и е едно от най-уважаваните имена в сферата.

Представете си, че срещате някого, който към момента отхвърля въздействието на човечеството върху климата. Как бихте му обяснили смисъла ни за антропоцена?
Колкото и да са значими, климатичните промени са единствено един аспект от спектъра (физичен, химичен, биологичен), в който ние, хората, променяме планетата. Научните среди към този момент са събрали удивително количество данни за измененията, породени от човешка активност, главно изгарянето на изкопаеми горива. Заради човешкото въздействие в атмосферата има трилион тона " спомагателен " въглероден диоксид – еквивалента на пласт от чист въглероден диоксид, с дебелина към метър, към цялата планета (докато продължаваме да използваме изкопаеми горива, ще се удебелява с към милиметър на всеки две седмици). Този парников газ задържа топлота, поради което температурата на Земята се е повишила и продължава да се покачва.

По-голямата част от тази топлота отива към стопляне на океаните, което сега видно разтапя полярните шапки и по този начин морското ниво, останало устойчиво хилядолетия наред, в този момент неоспоримо се повишава. Други последствия са по-честите и тежки горещи талази (като тази в Европа в момента), " морски топлинни талази " (които повреждат или убиват подводни екосистеми), както и всеобхватни промени във флората и фауната, до момента в който тези същества се мъчат да мигрират към температурни зони, в които могат да съществуват. Климатичната рецесия е голяма опасност за живота на Земята, в това число човешкия.

Случва ли ви се да загубите вяра, че ще успеем да се оправим с климатичната рецесия?
Хората нормално не сме изключително положителни в това да действаме с обединени старания. Но въпреки всичко в историята ни има образци, когато сме успявали да си сътрудничим, с цел да се оправим със съществени проблеми, опасност за всички ни – като работата по спасянето на озоновия пласт и контрола на някои от най-тежките химични замърсявания. Трябва да използваме тези положителни образци като пътеводна светлина за това по какъв начин да се оправим с всички проблеми, които изникват от измененията в климата, загубата на биоразнообразие и други значими планетарни промени, през които прекосяваме.

Q&A
Д-р Кристин Кеворкян от университета " Уолдън " във Вашингтон, авторка на термина екологична тъга

Бихте ли ни разказали за процеса, през който преминавате, когато работите с човек, който страда от екологична тъга?
Обикновено стартирам с въпроси. Питам този човек защо му е най-мъчно. Как се е справял със загубите до момента. Какви тактики е употребявал и помогнали ли са. Рядко някой ни учи по какъв начин да се оправяме със загубата и скръбта, по тази причина по-често копираме механизмите на хората към себе си – другари, родственици. Но би трябвало да знаем, че някои механизми не са здравословни, като да вземем за пример да се опитваме да потискаме и заобикаляме скръбта посредством алкохол, опиати, прекалено много работа и така нататък Скръбта може да бъде превъзходен преподавател, стига да ѝ обърнем внимание. А откакто по този начин или другояче постоянно е част от живота ни, под една или друга форма, за какво да се опитваме да бягаме от нея, вместо да се вслушаме в себе си и да намерим здравословни механизми за справяне.

Какви са най-важните заключения, произлезли от работата ви с екологичната тъга?
Случва ми се да се натъкна на хора, които употребяват екологичната тъга като патерица, която им пречи да продължат напред и да подхващат дейности. Понякога, на несъзнавано равнище, желаеме да останем в тъгата и отчаянието си. Моля ви, не правете това. Да, ужасните неща, които се случват по цялата планета са доста, само че направете каквото е по силите ви там, локално, във вашия регион. Най-важното, което съм научила, е да оценявам момента и всичко прелестно, което имаме. Животът е къс. Нека използваме времето си тук, с цел да помогнем на Земята, а не да я разрушавам.Ситуацията на планетата води до редица признаци, сходни на тези, през които човек минава, когато преживее тежка контузия. А точно:
- Шок
- Посттравматично стресово разстройство (PTSD)
- Акумулиран дистрес и бърнаут
- Затруднено обществено действие
- Тревожност
- Депресивни признаци и мисли, свързани със самоубийство
- Неефективни механизми за справяне като корист с наркотични субстанции и алкохол
- Изнервеност, яд и експанзия
- Загуба на чувствата за надзор и самостоятелност
- Страх и фобийни чувства
- Усещане за беззащитност, обезсърчение
- Изтощение