Едно време храната имаше търпение“ – казваше баба, докато бъркаше

„ Едно време храната имаше самообладание “ – споделяше баба, до момента в който бъркаше с дървената лъжица в остарялата тенджера. Не бързаше. Нямаше предписания, нямаше ограничения. Имаше нюх, сезон и почитание към това, което земята е дала. Днес доста от тези ястия са съвсем изчезнали – не тъй като не са вкусни, а тъй като изискват време, внимание и памет.

Качамак с кисело зеле и пръжки – храна за зимата

Това не е модерният качамак, който през днешния ден сервират с масло и сирене. Бабиният беше храна за мраз, за тежка работа и дълги вечери.

Царевичното брашно се вари постепенно, съвсем час, до момента в който стане гъсто и тежко. Отделно се задушава ситно нарязано квасено зеле с малко лук и червен пипер. Най-важното са пръжките – от домашна сланина, нарязана на дребно и разтопена до златисто. Всичко се смесва и се оставя „ да си почине “. Това ядене не се ядеше горещо – ядеше се когато „ се събере “.