Роберт Янакиев ни е добре познат от редица български сериали,

Роберт Янакиев ни е добре прочут от редица български сериали, филми и театрални постановки. И необичайно за какво до момента постоянно е играл негативни персонажи. Може би тъй като те са предизвикателство за артиста. С ролята на проф. Дерменджиев в сериала „ Вяра, вяра, обич “ по Би Ти Ви обаче за първи път отдавна влиза в облика на положителния персонаж.

„ Нямам проблем да играя и положителния. Така се случи, че ми потегли на неприятния още от „ Огледалото на дявола “, продължи и в „ Под прикритие “. В тези персонажи има повече какво да се играе, по тази причина ги обичаме. Винаги би трябвало да намериш опрощение за какво са неприятни, по този начин са ни учили нашите преподаватели. Да се мотивираш и да се сдобриш с персонажа. Не обичам да употребявам думата „ воин “, наподобява ми на Герой на социалистическия труд “, споделя артистът.

За ролята на уважавания доктор проф. Никола Дерменджиев Роберт трябвало да навлезе и в здравната терминология, благодарение на консултанти от екипа на сериала, написа " Минаха години ".

Най-голямото му достижение обаче не са функциите и триумфите на сцената. Не толкоз и директорският стол в спектакъл „ Възраждане “, който не е сменял от доста години.

„ Ако се обърна обратно, най-важното за тези 60 години е, че имам ужасно семейство “, споделя артистът.

Съпругата му Мариана Жикич е измежду звездите в поверения му спектакъл, която Роберт дефинира като „ човек от друга планета “.

Двамата са изключение от правилото, че двама артисти мъчно съжителстват в една къща.

„ Това е отлично, а когато жена ти е Мариана Жикич, е още по-лесно. Тя е радостна и лъчезарна. Всеотдайна майка. Много грижлив човек е, постоянно е за правдата и справедливостта. Не съм виждал различен подобен сътрудник да споделя: „ Моля ви, не ме разпределяйте в този момент, тя не е играла от дълго време, дано тя вземе ролята “. Да, такава е моята жена “, споделя Янакиев.

Самата Мариана приказва с жар за връзката си с Роберт Янакиев. Когато двамата се влюбват, той е женен за друга жена.

„ Любовта не изисква да се бориш. То просто се случва, когато в действителност го искаш и когато е хубаво “, твърди актрисата с онази убеденост, че в живота няма невъзможни неща.

Що се отнася до семейството ѝ Жикич, тя е от произхода ѝ и не би я сменила за нищо на света. Единият ѝ прародител е италианец, другият ѝ дядо – хърватин, майка ѝ е македонка. Дядо ѝ по бащина линия е от Загреб. Емигрирал е, бягайки от казармата, и е пристигнал в България, като се открива в Сливен. Там се е оженил за баба ѝ.

Театърът не е единствената ѝ специалност. Родена през 1971 година, фантазията ѝ била да работи в... детска педагогическа стая. Докато следва във ВИТИЗ, е била барманка, тъй като постоянно е разчитала на себе си и не харесва по какъв начин хората непрекъснато се оплакват от липса на пари.

„ Смятам, че е вярно да оказвам помощ на родителите си, а не те на мен “, уверена е актрисата, която постъпва на работа в спектакъл „ Възраждане “ при предходния шеф Георги Георгиев.

Вдъхновявала се е от хора като режисьора Петьо Петков, при който се снима в сериала „ Къде е Маги “:

„ Бях до 5 сутринта на фотоси, имах час-два да поспя, само че се успах и закъснях може би с 20 минути. Нямаше по какъв начин да вляза, не знаех какво да кажа на този човек. Той беше с онкологично заболяване и работеше безусловно в последните часове от живота си, обаче го правеше въодушевено. “

Незабравим образец е и Стоянка Мутафова, която макар напредналата си възраст и заболяванията в никакъв случай не казвала, че е изтощена.

Мариана и Роберт имат от брака си една щерка – Мила, а по-голямата Ния е от предходен брак на артиста и постоянно са живели заедно.

Мариана Жикич е заредена с изобилен оптимизъм и си има рецепта за благополучие:

„ С Роберт сме разнообразни, само че има нещо по-важно – свободата да бъдеш себе си. Преди него съм си мислела, че съм изпитвала обич, само че любовта е да не се преструваш пред другия, да не бъдеш някой различен пред него. Аз съм това, което съм, пред Роберт, което е извънредно. Пожелавам такава обич на всички. “

Роберт Янакиев е роден на 9 ноември 1966 година и приключва актьорско майсторство в театралния лицей „ Любен Гройс “ през 1994-а.

„ През годините имаше и хубаво, и неприятно. Но човешката природа е по този начин устроена, че остават хубавите моменти. Че пристигна свободата е най-хубавото, което ни се е случвало. Така че, през каквото и да сме минали, тези години ще си останат паметни. През 80-те нямахме и концепция, че ще ни се случи. Когато пристигна, бяхме безпределно, безпределно щастливи.

Лошото е, че си представяхме по какъв начин след 3, след 5 години ще сме Швейцария на Балканите. Оказа се, че не е тъкмо по този начин “, песимистичен е Роберт.

„ Истината е, че в първото лято на демокрацията се качих на самолета и кацнах в Цюрих. Взех влака и отидох в Лозана, след това в Женева. Дълго мълчах и гледах. Приятелите ми се тормозиха, че не одобрявам компанията им. Казах им да ме оставят да видя, да схващам и да осъзная, че в действителност има подобен спретнат свят. Че не е изработен поради мен, с цел да ме травмира.

През 97-а се роди огромната ми щерка и към този момент бях най-щастливият човек на света. Но към този момент бяха пристигнали тегавите години, девалвацията ни умъртви. Нямаше нищо, само че малко по малко се изправихме “, връща лентата обратно артистът.