Актрисата София Бобчева: Дъщеря ми е моят акумулатор на любов и енергия
– София, здравейте. Разгарът на лятото е. Хващаме ли ви в лятно въодушевление или още сте подвластна на работния развой?
– Аз не съм напълно в летен режим, макар че от доста време не ми се беше случвало да не преговарям по това време. Това за мен е много извънредно. Сега са ми останали единствено представления до края на юли.
Занимавам се и с доста неприятния назадничав Меркурий и битови проблеми – едновременно всичко ми се скапе у дома: климатикът, миялната машина, колата… Така че не е чак толкоз лятно и ведро, колкото ми се искаше (смее се).
– Вярвате значи в ретроградния Меркурий?
– Аз имам вяра по принцип в астрологията като точна просвета. За мен има доста истина там. А като виждам тези образци, които ми се случват – всичко стартира да се скапва едно по едно в деня, в който Меркурий стана назадничав. Как да не допускам?
Въпреки всичко виждам напред към хубавите неща, които ми предстоят. Ще честваме 100-ото зрелище със Сашо Кадиев на „ Игра за двама “. Ще бъде доста хубаво и доста забавно, тъй като ще е особено издание – ще сме трима в играта за двама (смее се). Сашо Кадиев ще бъде с две актриси – с мен и със Стефани Ивайло. Ще се включи и Иво Сиромахов в играта. Ще бъде друго и доста забавно.
– В играта за двама има ли място за трети в живота?
– Има. В хубавия вид „ играта за трима “ е, когато третият е детето. Но има и по-лоши разновидности, и те също са вероятни (смее се).
– Като казахте детето – вашата Стефани Ирини по какъв начин е?
– Интересни неща прави. Тя към този момент е на такава възраст, че става все по-забавно. На три години и половина е, върви на детска градина.
Скоро имахме доста прекрасен миг – бяхме на концерт на „ Врабчетата “. Аз като дребна също съм била част от вокална група „ Врабчета “. Те имаха летен концерт, на който режисьор беше майка ми. Малката за първи път седнал съм два часа и половина, което не чаках, че ще издържи. Тя, като се изключи че устоя и дори сподели, че желае да се качи на сцената. Баба ѝ я качи, не аз.
Беше на сцената пред аудитория и беше доста щастлива. Аз един път съм я качвала на огромна сцена в Народния спектакъл, само че нямаше аудитория.
– Явно от дребна обича сцените?
– Оказа се, че желае на сцената. Аз изобщо не съм я подтиквала. Тя сама стана да танцува по време на концерта и сподели: „ Искам на сцената! “.
– Вие ли сте по-строгата у дома?
– Да, строгичка съм, тъй като не давам да гледа толкоз телевизия, колкото тя желае. Като всяко малко дете тя знае, че мама не дава да се гледа телевизия. Понякога, когато няма по какъв начин, ѝ пущам, само че като цяло виждам да го заобикалям.
Сега доста се смяхме. Купила съм си един фитнес апарат от някакъв уебсайт – безусловно китайски. Заварих я през нощта – взела го, прегърнала фитнес уреда и спи. Стана ми толкоз смешно, че си споделих: „ Ще опитвам тази рецепта за намаляване, лягаш и спиш с фитнес апарат “.
Снощи доста се смяхме, като видяхме по какъв начин го е прегърнала и спи.
– Тя ли е индивидът, който ви зарежда даже когато ви е мъчно и се прибирате изтощена?
– Разбира се. Тя е индивидът, който колкото може да те ядоса, толкоз може и тотално да те зареди с чиста, хубава човешка сила, която е незаменима. Тя е моят батерия на обич и хубава сила.
– И, несъмнено, допускам и половинката ви?
– Да, несъмнено. Семейството е нещото, което те избавя у дома, когато се прибереш след всичко, което си приключил и след всичко, за което си се ядосал денем.
– Кога завършва сезонът ви в Народния спектакъл и ще остане ли време за море?
– Сезонът в Народния завършва на 10 юли, само че аз имам още няколко представления до края на юли. Ще играем „ Игра за двама “ в летните театри – в Пловдив, в Стара Загора. Имаме още работа.
Много съм щастлива, че в Народния спектакъл изкарахме нова премиера с македонския режисьор Свободан Унковски. Пиесата е „ Скъперникът “ на Молиер. Получи се доста забавен театър. Никога не бях играла с толкоз доста хора на сцената – всевъзможни генерации артисти, от възрастни до доста млади.
Главните функции са поверени на Валентин Ганев и Наум Шопов, които са страхотни. Салоните са цялостни, хората го харесват. В Народния спектакъл на огромна сцена от дълго време нямаше подобен театър, тъй че за мен това беше доста забавен опит.
Но възнамерявам и пътешестване, което ми е доста забавно. Една моя доста обичана другарка от детството ме предложения във Валенсия. Те са си купили къща там. Хем ще я видя, хем ще видя и Валенсия. Готвя се за едно хубаво премеждие.
– Обичате ли да пътувате?
– Много обичам. Това е едно от най-любимите ми неща. Още от дребна татко ми доста ме е водил по разнообразни екзотични дестинации. Сега, около работата, доста пътувам и в България, и в чужбина. За мен е доста зареждащо да откривам нови места. Как ще се разхождам във Валенсия на 40 градуса – не знам, само че ще би трябвало.
– Има ли място, което не сте посетила, само че доста желаете да отидете там?
– Да, имам доста такива места. По-далечни са – Япония, Китай, Австралия, Нова Зеландия. Толкова са ми далечни, само че тъкмо по тази причина са ми доста забавни.
– В предходното ни изявление си говорихме, че ви липсва киното. А в този момент имате мотив да се похвалите – роля в „ Чамкория “. Как се случи?
– Това в действителност си е за похвала, тъй като се случи ненадейно, а беше толкоз хубава изненада. Виктор Божинов ми се обади по телефона, предложения ме на среща, даде ми текста и ми сподели да си направя кастинг – независим запис.
Много беше смешно със самия запис, тъй като помолих един мой непосредствен другар, който има камера и е режисьор, да ми помогне със снимането и да ми партнира с репликите. Текстът за кастинга беше един огромен скандал, в който дамата на Бай Славе го наскърбява от самото начало.
Докато снимаме с моя другар, майка му живее изпод и по едно време се обади: „ Какво става, Софи, какво става? “. Аз крещях ужасно доста, тъй като това беше кастинг. Явно хубаво съм крещяла, тъй като най-после ме избраха, популярност Богу (смее се).
Самото снимане на кино лентата беше доста забавно. Трябваше доста да се трансформира външно, което беше мъчно за мен, тъй като от 100 години заедно съм с една и съща прическа. Подстригах се, бях с доста по-къса коса, боядисаха ме в мрачно. Трябваше да бъда без маникюр и да си пущам веждите шест месеца преди този момент.
Беше жертва, която аз персонално не бих направила в живота, само че поради ролята я направих. Надявам се всичко да си е коствало. Със сигурност си струваше поради срещата с този текст. „ Чамкория “ на Милен Русков е книга, която доста одобрявам. Бях зашеметена, че тъкмо това е шансът ми да се срещна с киното – с този текст и с този режисьор.
Виктор Божинов е извънреден. Много изисква, само че аз одобрявам това, тъй като знае какво желае. А сътрудник като Малин Кръстев беше просто урок. Когато снимаш с такива хора, освен играеш – ти се учиш от тях.
– Казахте, че трябваше да се разделите с русия цвят. Ще го върнете ли още веднъж?
– Вече го върнах, не можах да привикна. Бях доста друга с тъмната коса. Някак си го одобрих като роля. В последна сметка огромните артисти толкоз се трансформират за разнообразни функции, че за какво и аз да не се трансформира?
Във кино лентата съм без грим, с тъмна коса, напълно друга жена – майка на три деца. На фотосите в действителност се грижих за три деца, с които снимахме. Те бяха страхотни.
– Какво е да се грижиш за три деца?
– Трудно. Много мъчно ми беше. Две момчета и едно момиче. През цялото време в действителност бях в ролята. Освен че изглеждах по метод, по който не бих желала да наподобявам, трябваше да бъда и с трите деца. Беше тежко и се надявам това да се вижда от екрана, тъй като ролята има много трагични детайли, които за мен бяха сложни. Надявам се да се е получило.
– Виждате ли какво си пожелахте и то се случи – искахте да не ви викат единствено за комедии, а и за по-драматична роля в киното, и ето.
– Абсолютно. Човек би трябвало да си пожелава. Много ми оказа помощ режисьорът, който беше доста придирчив към мен и по тази причина доста му благодаря. Драматичните подиуми бяха тежки, само че доста забавни. Аз чакам този филм и като фен, и като участник, тъй като текстът и книгата са невероятни. Според мен това ще бъде събитие.
– По мотив това, че каквото си пожелаете, се сбъдва – по този начин ли е в живота ви?
– Човек работи за това нещо. Мечтае, само че не стои да чака просто да му се случи. Аз постоянно съм била по този начин – не бленувам, до момента в който лежа и очаквам. Много съм желала да играя по-сериозна роля, в сериозен филм, в кино. И това се случи, само че то е плод на работа.
Така е и с другите неща, за които съм мечтала. Когато мечтаех да играя в един от столичните театри, зад това стоеше доста работа, с цел да стигна до мястото, за което бленувам.
– Представяте ли си на този стадий от живота си да работехте нещо друго?
– На този стадий единствено съм признателна, че работя това, което работя. Наистина не мога да си показва какво би било. Аз съм учила публицистика, само че беше парадокс да бъда публицист.
Първата година не ме одобриха в НАТФИЗ и записах публицистика. Още тогава, в първата година във факултета, разбрах, че просто не ме бива за тази работа. Курсът ми беше с доста интелигентни хора, доста известни публицисти, само че нещата, които вълнуваха тях, не бяха нещата, които вълнуваха мен.
– Сбъднахте ли огромна част от фантазиите си до този миг?
– Продължавам да ги сбъдвам. Ако кажа, че съм ги сбъднала, звучи като на изпроводяк (смее се). Не, имам още доста.
Например доста желая да озвуча анимационен филм. Това е една от фантазиите ми, която още не ми се е случила. Много желая да стане. Имам и фантазии, свързани с пътуванията, за които си говорихме. Надявам се да ги осъществя.
– Освен за себе си към този момент мечтаете и за едно малко богатство. Какви са фантазиите ви, свързани със Стефани Ирини?
– Искам да е добър човек. Това сигурно. Искам да я науча да бъде подобен човек. Да учи, да е ученолюбива. Това са моите фантазии. Надявам се да станат и нейни, освен мои. Най-вече желая да бъде добър човек. Ако има положително образование и добра среда, мисля, че нещата са доста по-благосклонни за един младеж.
– В днешно време все по-трудно ли стана да бъдем положителни хора?
– Много мъчно става. Особено като отворя Фейсбук, напряко не мога да допускам каква е тази ненавист. Защо хората нямат друга работа, с изключение на да плюят във Фейсбук? Това в действителност е извънредно. Много се нервирам на това.
Хората се озлобяват от безпаричие, от неуредици, от страната. Много е мъчно да запазиш това – да бъдеш добър човек. Но съгласно мен е доста значимо и би трябвало да се стремим към него.
– Каква е вашата рецепта да запазиш себе си като добър човек?
– Не знам дали мога да давам рецепта, само че е значимо да гледаш по-положително, да се радваш и на триумфите на другите, да оценяваш техните триумфи, да се радваш и на своите. Не единствено да искаш, а да се трудиш. И да си признателен за това, което имаш.
Интервю за в. " Телеграф "
– Аз не съм напълно в летен режим, макар че от доста време не ми се беше случвало да не преговарям по това време. Това за мен е много извънредно. Сега са ми останали единствено представления до края на юли.
Занимавам се и с доста неприятния назадничав Меркурий и битови проблеми – едновременно всичко ми се скапе у дома: климатикът, миялната машина, колата… Така че не е чак толкоз лятно и ведро, колкото ми се искаше (смее се).
– Вярвате значи в ретроградния Меркурий?
– Аз имам вяра по принцип в астрологията като точна просвета. За мен има доста истина там. А като виждам тези образци, които ми се случват – всичко стартира да се скапва едно по едно в деня, в който Меркурий стана назадничав. Как да не допускам?
Въпреки всичко виждам напред към хубавите неща, които ми предстоят. Ще честваме 100-ото зрелище със Сашо Кадиев на „ Игра за двама “. Ще бъде доста хубаво и доста забавно, тъй като ще е особено издание – ще сме трима в играта за двама (смее се). Сашо Кадиев ще бъде с две актриси – с мен и със Стефани Ивайло. Ще се включи и Иво Сиромахов в играта. Ще бъде друго и доста забавно.
– В играта за двама има ли място за трети в живота?
– Има. В хубавия вид „ играта за трима “ е, когато третият е детето. Но има и по-лоши разновидности, и те също са вероятни (смее се).
– Като казахте детето – вашата Стефани Ирини по какъв начин е?
– Интересни неща прави. Тя към този момент е на такава възраст, че става все по-забавно. На три години и половина е, върви на детска градина.
Скоро имахме доста прекрасен миг – бяхме на концерт на „ Врабчетата “. Аз като дребна също съм била част от вокална група „ Врабчета “. Те имаха летен концерт, на който режисьор беше майка ми. Малката за първи път седнал съм два часа и половина, което не чаках, че ще издържи. Тя, като се изключи че устоя и дори сподели, че желае да се качи на сцената. Баба ѝ я качи, не аз.
Беше на сцената пред аудитория и беше доста щастлива. Аз един път съм я качвала на огромна сцена в Народния спектакъл, само че нямаше аудитория.
– Явно от дребна обича сцените?
– Оказа се, че желае на сцената. Аз изобщо не съм я подтиквала. Тя сама стана да танцува по време на концерта и сподели: „ Искам на сцената! “.
– Вие ли сте по-строгата у дома?
– Да, строгичка съм, тъй като не давам да гледа толкоз телевизия, колкото тя желае. Като всяко малко дете тя знае, че мама не дава да се гледа телевизия. Понякога, когато няма по какъв начин, ѝ пущам, само че като цяло виждам да го заобикалям.
Сега доста се смяхме. Купила съм си един фитнес апарат от някакъв уебсайт – безусловно китайски. Заварих я през нощта – взела го, прегърнала фитнес уреда и спи. Стана ми толкоз смешно, че си споделих: „ Ще опитвам тази рецепта за намаляване, лягаш и спиш с фитнес апарат “.
Снощи доста се смяхме, като видяхме по какъв начин го е прегърнала и спи.
– Тя ли е индивидът, който ви зарежда даже когато ви е мъчно и се прибирате изтощена?
– Разбира се. Тя е индивидът, който колкото може да те ядоса, толкоз може и тотално да те зареди с чиста, хубава човешка сила, която е незаменима. Тя е моят батерия на обич и хубава сила.
– И, несъмнено, допускам и половинката ви?
– Да, несъмнено. Семейството е нещото, което те избавя у дома, когато се прибереш след всичко, което си приключил и след всичко, за което си се ядосал денем.
– Кога завършва сезонът ви в Народния спектакъл и ще остане ли време за море?
– Сезонът в Народния завършва на 10 юли, само че аз имам още няколко представления до края на юли. Ще играем „ Игра за двама “ в летните театри – в Пловдив, в Стара Загора. Имаме още работа.
Много съм щастлива, че в Народния спектакъл изкарахме нова премиера с македонския режисьор Свободан Унковски. Пиесата е „ Скъперникът “ на Молиер. Получи се доста забавен театър. Никога не бях играла с толкоз доста хора на сцената – всевъзможни генерации артисти, от възрастни до доста млади.
Главните функции са поверени на Валентин Ганев и Наум Шопов, които са страхотни. Салоните са цялостни, хората го харесват. В Народния спектакъл на огромна сцена от дълго време нямаше подобен театър, тъй че за мен това беше доста забавен опит.
Но възнамерявам и пътешестване, което ми е доста забавно. Една моя доста обичана другарка от детството ме предложения във Валенсия. Те са си купили къща там. Хем ще я видя, хем ще видя и Валенсия. Готвя се за едно хубаво премеждие.
– Обичате ли да пътувате?
– Много обичам. Това е едно от най-любимите ми неща. Още от дребна татко ми доста ме е водил по разнообразни екзотични дестинации. Сега, около работата, доста пътувам и в България, и в чужбина. За мен е доста зареждащо да откривам нови места. Как ще се разхождам във Валенсия на 40 градуса – не знам, само че ще би трябвало.
– Има ли място, което не сте посетила, само че доста желаете да отидете там?
– Да, имам доста такива места. По-далечни са – Япония, Китай, Австралия, Нова Зеландия. Толкова са ми далечни, само че тъкмо по тази причина са ми доста забавни.
– В предходното ни изявление си говорихме, че ви липсва киното. А в този момент имате мотив да се похвалите – роля в „ Чамкория “. Как се случи?
– Това в действителност си е за похвала, тъй като се случи ненадейно, а беше толкоз хубава изненада. Виктор Божинов ми се обади по телефона, предложения ме на среща, даде ми текста и ми сподели да си направя кастинг – независим запис.
Много беше смешно със самия запис, тъй като помолих един мой непосредствен другар, който има камера и е режисьор, да ми помогне със снимането и да ми партнира с репликите. Текстът за кастинга беше един огромен скандал, в който дамата на Бай Славе го наскърбява от самото начало.
Докато снимаме с моя другар, майка му живее изпод и по едно време се обади: „ Какво става, Софи, какво става? “. Аз крещях ужасно доста, тъй като това беше кастинг. Явно хубаво съм крещяла, тъй като най-после ме избраха, популярност Богу (смее се).
Самото снимане на кино лентата беше доста забавно. Трябваше доста да се трансформира външно, което беше мъчно за мен, тъй като от 100 години заедно съм с една и съща прическа. Подстригах се, бях с доста по-къса коса, боядисаха ме в мрачно. Трябваше да бъда без маникюр и да си пущам веждите шест месеца преди този момент.
Беше жертва, която аз персонално не бих направила в живота, само че поради ролята я направих. Надявам се всичко да си е коствало. Със сигурност си струваше поради срещата с този текст. „ Чамкория “ на Милен Русков е книга, която доста одобрявам. Бях зашеметена, че тъкмо това е шансът ми да се срещна с киното – с този текст и с този режисьор.
Виктор Божинов е извънреден. Много изисква, само че аз одобрявам това, тъй като знае какво желае. А сътрудник като Малин Кръстев беше просто урок. Когато снимаш с такива хора, освен играеш – ти се учиш от тях.
– Казахте, че трябваше да се разделите с русия цвят. Ще го върнете ли още веднъж?
– Вече го върнах, не можах да привикна. Бях доста друга с тъмната коса. Някак си го одобрих като роля. В последна сметка огромните артисти толкоз се трансформират за разнообразни функции, че за какво и аз да не се трансформира?
Във кино лентата съм без грим, с тъмна коса, напълно друга жена – майка на три деца. На фотосите в действителност се грижих за три деца, с които снимахме. Те бяха страхотни.
– Какво е да се грижиш за три деца?
– Трудно. Много мъчно ми беше. Две момчета и едно момиче. През цялото време в действителност бях в ролята. Освен че изглеждах по метод, по който не бих желала да наподобявам, трябваше да бъда и с трите деца. Беше тежко и се надявам това да се вижда от екрана, тъй като ролята има много трагични детайли, които за мен бяха сложни. Надявам се да се е получило.
– Виждате ли какво си пожелахте и то се случи – искахте да не ви викат единствено за комедии, а и за по-драматична роля в киното, и ето.
– Абсолютно. Човек би трябвало да си пожелава. Много ми оказа помощ режисьорът, който беше доста придирчив към мен и по тази причина доста му благодаря. Драматичните подиуми бяха тежки, само че доста забавни. Аз чакам този филм и като фен, и като участник, тъй като текстът и книгата са невероятни. Според мен това ще бъде събитие.
– По мотив това, че каквото си пожелаете, се сбъдва – по този начин ли е в живота ви?
– Човек работи за това нещо. Мечтае, само че не стои да чака просто да му се случи. Аз постоянно съм била по този начин – не бленувам, до момента в който лежа и очаквам. Много съм желала да играя по-сериозна роля, в сериозен филм, в кино. И това се случи, само че то е плод на работа.
Така е и с другите неща, за които съм мечтала. Когато мечтаех да играя в един от столичните театри, зад това стоеше доста работа, с цел да стигна до мястото, за което бленувам.
– Представяте ли си на този стадий от живота си да работехте нещо друго?
– На този стадий единствено съм признателна, че работя това, което работя. Наистина не мога да си показва какво би било. Аз съм учила публицистика, само че беше парадокс да бъда публицист.
Първата година не ме одобриха в НАТФИЗ и записах публицистика. Още тогава, в първата година във факултета, разбрах, че просто не ме бива за тази работа. Курсът ми беше с доста интелигентни хора, доста известни публицисти, само че нещата, които вълнуваха тях, не бяха нещата, които вълнуваха мен.
– Сбъднахте ли огромна част от фантазиите си до този миг?
– Продължавам да ги сбъдвам. Ако кажа, че съм ги сбъднала, звучи като на изпроводяк (смее се). Не, имам още доста.
Например доста желая да озвуча анимационен филм. Това е една от фантазиите ми, която още не ми се е случила. Много желая да стане. Имам и фантазии, свързани с пътуванията, за които си говорихме. Надявам се да ги осъществя.
– Освен за себе си към този момент мечтаете и за едно малко богатство. Какви са фантазиите ви, свързани със Стефани Ирини?
– Искам да е добър човек. Това сигурно. Искам да я науча да бъде подобен човек. Да учи, да е ученолюбива. Това са моите фантазии. Надявам се да станат и нейни, освен мои. Най-вече желая да бъде добър човек. Ако има положително образование и добра среда, мисля, че нещата са доста по-благосклонни за един младеж.
– В днешно време все по-трудно ли стана да бъдем положителни хора?
– Много мъчно става. Особено като отворя Фейсбук, напряко не мога да допускам каква е тази ненавист. Защо хората нямат друга работа, с изключение на да плюят във Фейсбук? Това в действителност е извънредно. Много се нервирам на това.
Хората се озлобяват от безпаричие, от неуредици, от страната. Много е мъчно да запазиш това – да бъдеш добър човек. Но съгласно мен е доста значимо и би трябвало да се стремим към него.
– Каква е вашата рецепта да запазиш себе си като добър човек?
– Не знам дали мога да давам рецепта, само че е значимо да гледаш по-положително, да се радваш и на триумфите на другите, да оценяваш техните триумфи, да се радваш и на своите. Не единствено да искаш, а да се трудиш. И да си признателен за това, което имаш.
Интервю за в. " Телеграф "
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ