Не мога да си представя нито един ден без работа,

„ Не мога да си показва нито един ден без работа ”, споделя създателят на отбор „ Българе ”

 

„ Нощ в предишното ” – зрелищният интерактивен театър, отдаден на 150-годишнина от Априлското въстание и сътворен под режисурата и хореографията на Христо Димитров, се трансформира в празник освен за Габрово, само че и за цяла България. Пищните музикални и танцувални подиуми, в които взеха присъединяване и хора от публиката, разтопиха сърцата на хиляди родолюбиви фенове. Музеят навън „ Етър ” се оказа стеснен да побере искащите да се радват на музикално-танцувалните занимания, съчетани със подиуми, свързани историята на страната ни.

 

Христо Димитров получи хиляди аплодисменти, а това стана мотив кореспондент на „ Уикенд ” да го потърси, с цел да разбере на какво се дължи триумфа и по какъв начин е събрал сили да направи толкоз зрелищно шоу. Христо Димитров, който тази есен ще навърши 57 години, дефинира „ Нощ в предишното ” като върха в неговото творчество, тъй като сходна симбиоза сред толкоз типове разнообразни изкуства, на толкоз огромна сцена, с разнообразни специфични резултати не бил правил досега. Той счита, че най-силно влияние върху хората е оказала съвкупността от декора, посланието за 150- годишнината от Априлското въстание и осъществяването на актьорите.

„ Маестро Йордан Камджалов хубаво го сподели: „ От Вагнер насам такава гражданска война в изкуството не е правена ”. Той присъстваше онлайн. Звучи високомерно, само че маестрото го сподели, не аз. Ако някой ме попита какво сме създали, няма да мога да му дава отговор. Няма дума, измислена за верния отговор. Това не беше концерт, не беше зрелище, нито театър, нито фестивал, нито спектакъл. Бих споделил, че сме създали нещо като живо кино. Включиха са 250 индивида. Една част от тях са професионални артисти, другите са фенове. Имаше възстановчици, каскадьори, механически личен състав за светлинните резултати, гримьори, художници на костюми, грим, пушек. За двата дни бяха пристигнали към 3500 индивида. Иска ми се повече хора да гледат „ Нощ в предишното ”. След живото кино отпътувах за Плевен. Там правихме спектакъла „ Непознатите българи ”, само че това е театър, който ще се играе 20 години след гибелта ми. „ Това е България ”, първият театър от трилогията, го играем към този момент 24 години. Чудя се по какъв начин не е омръзнал на хората ”, споделя Христо Димитров и добавя, че се замисля дали следващата година да не повторят „ Нощ в предишното ”.

След изявата в „ Етър ” Христо стартира подготовка за фестивала в Жеравна, където има доста повече участници. Твърди, че работи непрестанно и не е от хората, които в събота и неделя почиват. До преди да срещне жена си Цвети, даже не знаел какво е отмора. Последната му отмора била когато бил на 17 години. Под отмора разбирал нощния сън.

Казва, че концепциите му за фестивали, спектакли, хореография, музика и танци идват от едно място – „ от горе, от Бог ”. Вярва, че те са нещо, което му е обещано. Креативността била от нещата, които човек нямало по какъв начин да научи, в случай че не се е родил с нея. Забелязал е, че мощната сила, която има, дължи на метода си на живот. От години Христо Димитров е цялостен трезвеник. Освен вода, не пиел нищо друго. Не се докосвал нито до енергийни и безалкохолни питиета, както и кафе. Алкохол също не употребява. На мнение е, че човек като изпие две бири, към този момент му се приспива и не му се работи.

„ Знам всичко за алкохола. Бях на дъното на алкохолната взаимозависимост. След нея идва гибелта. Бях на 24 години и щях да умра няколко пъти. Тогава излизахме четирима другари, почти на една възраст. Останах единствено аз жив. Приятелите ми не съумяха да се „ откачат ”. Аз съумях и кипя от сила, даже имам дребна щерка, която назоваваме галено Хриска.

А бях доста заседнал... Бях стигнал до там, че не можех да вървя независимо, подпирах се по стената. Имаше дни, в които повръщах 14 пъти до обяд, без да съм пил нищо. Повръщах себе си! Страшно изтезание! Получих изострен панкреатит, ужасяващ живот беше това. Но от 22-годишна до 24-годишна възраст нямаше ден, в който да не съм пил по литър концентрат. В казармата нямаше опция за напиване. Но като студент в Музикалната академия в Пловдив пиех. Тъпотии не съм правил, приключих с отличен триумф висшето си обучение в моето си нетрезво положение. На 23 години открих компания в Пловдив и имах 140 чиновници. Викаха ми Ицо Вестника, тъй като издавах и вестници. За хората бях естествен човек, само че те не знаеха, че пия. Когато сядахме да се черпим, всички се напивахме. Не знаеха, че изпивам три водки сутринта и тогава отивам в академията.

На хората с подобен проблем, безусловно никой не може да им помогне. Човек би трябвало самичък да реши да спре. Наскоро помогнах на едно момче в Габрово. Взех един лист и от едната страна написах всичко, което той може да има – семейство, другари, пари, хубава къща, благополучен живот, доста неща. От другата страна написах единствено алкохол. Казах му, че той самичък би трябвало да си избере. Елементарно е - в случай че избере алкохол, губи всичко останало. Човек, когато реши да се „ откачи ”, не би трябвало да яде даже бонбони с алкохол. Трябва да бъде цялостен монах към алкохола ”, споделя Христо Димитров и добавя, че въздържанието би трябвало да граничи с фанатизъм.

Докато бил в абстиненция, четял религиозни книги, които някой му бил подарил. Тогава познал същинското смирение, обвързвано с рев и молба към Господ да го отърве от това „ окачане ”. До тогава не се сещал за Господ. След това станал себе си. Осъзнал го 30 дни откакто спрял алкохола. Съветва всеки, които желае да откри себе си, да бъде най-малко месец цялостен трезвеник. Убеден е, че пушенето на цигари също натоварва нервната система. Пушачите с времето ставали по-сприхави.

Христо Димитров споделя, че се радва на професионалната си кариера и на това, че има фамилията. Щастието му не било цялостно, тъй като нямал независимост. Доброволно се бил отрекъл от нея. Когато човек нямал независимост, не можел да бъде изцяло благополучен, тъй като служи на нещо. Примерно, със сълзи на очи се разделил с дребната си дъщеричка, тъй като трябвало да играе в Плевен. Искал да бъде с Хриска в Габово, само че нямало по какъв начин. Това нещо Христо назовава „ липса на независимост ”.

Първият си бизнес хореографът основал на 21 години, когато направил танцови школи в Пловдив за деца. В тях били записани 1400 хлапета. Негови сътрудници му помагали, тъй като нямало по какъв начин да управлява толкоз доста подрастващи. След това основал кондукторното обслужване в Града на тепетата. Парите, които печелил, мъкнел в чанти. Това в допълнение го насърчавало да пие. На 22 години имал персонален водач, който го разкарвал и в Музикалната академия, и в заведенията за хранене. На 24 години изгубил всичко и му се наложило да тръгне изначало. До момента имал два банкрута, само че в никакъв случай не се отчайвал и постоянно продължавал напред. Казва, че по време на първия банкрут бил безверен човек, а при втория – мощно набожен. Следователно стъпването на крайници му било по-лесно от първия път.

Хореографът на отбор „ Българе ” признава, че не считал да се обвързва трети път с жена, нито да има повече деца, само че срещнал Цвети, която дефинира като „ неповторима ”. Първата му брачна половинка била пианистка, втората – певица. Определя ги като „ еманципирани дами с искания ”. Цвети била скромна и срамежлива, не обичала да се демонстрира доста, само че преди два месеца се потвърдила като доста добър инфлуенсър. Хората я харесвали, тъй като виждали, че е естествена. С любовта им пристигнала и Хриска. Двамата свили гнездо и заживели щастливи в Габрово.

За всичко в живота си Христо е признателен на сестра си Елена Андерсон и починалия й брачен партньор Ян Андерсон, които финансирали основаването на фондация „ Българе ” и от там насетне нещата потръгнали.