Пиян шофьор уби 15-годишно дете на пешеходна пътека в центъра

Пиян водач умъртви 15-годишно дете на пешеходна пътека в центъра на София на 2 септември. Момчето бе блъснато на кръстовището на ул. " Шишман " и ул. " Гурко ". На 37-годишния водач бе направена проба за алкохол и опиати, която е установила над 2 промила. Взетата кръвна проба след това удостоверява същото. Според очевидци колата е предходна с висока скорост. По информация на Софийската градска прокуратура, автомобилът се е движел с към 80 км/ч през оживеното кръстовище и не е оставил никакъв спирачен път. По мотив следващото ликвидиране на пътя и почналите по-късно митинги " Стандарт " потърси за коментар Диана Русинова от Европейския център по транспортни политики.

 
--> Сбърканата политика на страната докара до високия пътно-транспортен травматизъм Чиновниците да чуят специалистите, вместо да пишат безкрайни тактики, които никой не ползва, споделя Диана Русинова в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
 

- Госпожо Русинова, за следващ път пешеходец е погубен на пешеходна пътека от пийнал водач. Защо ограниченията сякаш не работят и сме очевидци на еднакъв обаян кръг?

- Причините са доста и са доста дълбоки. Основната е неналичието на ясна политика за сигурността на придвижването по пътищата от страна на страната и значително неналичието на предпочитание да се ползват правила и стандарти, които са одобрени в Европейския съюз. Доказано е, че там са дали положителни резултати, тъй като жертвите всяка година понижават, както и броят на пътно-транспортните катастрофи.

Това е главната причина - тотално сбърканата политика на страната, която за тези години докара до това, че хората не зачитат законите за придвижване по пътищата, не се съблюдават никакви правила и всеки кара както си пожелае. А това неизбежно води до високия пътно-транспортен травматизъм и до това, че за хората по-голям проблем е, че ще им вземат колата, а не, че карат пили.

- Какви са европейските образци, за които споменахте?

- Редица страни към този момент ползват тази мярка с отнемането на колите. Подходът за безвредна система включва възстановяване на инфраструктурата по този начин, че един лидер, когато не би трябвало - да не може да направи обещано нарушаване. Давам образец с Кресненското дефиле с колчетата - там, където не би трябвало да се изпреварва, да не може да се изпреварва.

Между другото, за тази концепция през 2018 година, която за първи път потегли от мен и някои мои сътрудници, бяхме жигосани като псевдоексперти и няколко години по-късно се наложи да се отречем от нея единствено и единствено страната да я осъществя. И в този момент всички си приписват заслугата за това. Но никой не се извини и не сподели - сгрешихме, вие бяхте прави. Това е методът за безвредна система. В Европа към този момент не се приказва за часове, а се приказва за брой изминати километри по време на образованието и съответно получени и усвоени познания.

Изобщо пътната сигурност не е еднослойна и проблемите не са се натрупали за един ден и не са единствено в един аспект. Проблемите в пътната сигурност са в съвсем всички аспекти, най-малко в България. И най-генералното е отсъстващата политика на страната, която вместо да взема решение обособени проблеми, ги задълбочава. Мога да ви дам доста образци за това по какъв начин страната вместо да се намеси и да реши съответен проблем, тя от ден на ден и повече се намесва по този начин, че да го задълбава и да основава по-голям спор.

- Може би при курсовете за придобиване на дееспособност - в случай че там се положат повече старания, ще се подобрят нещата, тъй като виждаме, че има промени в тази посока. Как смятате?

- Ако попитате в сдруженията на автоинструкторите и на учащите, те ще ви кажат, че тези промени са непотребни и че България надали не дава най-хубавото образование. Ще ви кажат, че казусът не е в учащия, а в изпитващия и в разпоредбите, по които изпитват.

Само че в случай че някой не е научил въпросния възпитаник да кара, то това е учителят, а друг, който го изпитва. Да, неточност на изпитващия е това, че е позволил някой, който е несъответствуващ и не би следвало да бъде позволен на пътя, само че тази сносно проведена и шумна група въобще не дава дума да се издума, че имаме проблеми и би трябвало да работим дружно за решаването им.

И тъй като вършим това изявление в Деня на Съединението,
един от най-тежките проблеми на пътната сигурност е точно изкуственото разделяне
което се сътвори, апропо, от Държавна организация по сигурност по пътищата. Това беше разделяне сред представителите на страната и неправителствения бранш. Ако един специалист даде добра концепция от неправителствения бранш, той бива заклеймяван, обиждан, подиграван от страна на държавната администрация, а в това време всички си даваме доста добре сметка, че държавната администрация надалеч не е съвършена. И има доста какво да научи от външните специалисти, може да употребява опита на сътрудниците си.

В последна сметка НПО-тата са представители на някакъв клуб от жители, изповядващи някаква позиция и смятат, че страната е длъжна да чуе всяко предложение и всяко мнение. Има и експертни Неправителствени организации, в които членуват единствено специалисти и там би трябвало също да се обърне внимание на това, което споделят тези хора. Най-доброто, което би могла да направи страната, е да се вслуша в това, което й споделя неправителственият бранш, който е така наречен извънсистемен, самостоятелен, външен надзор.

- Имаше хрумвания за възстановяване на пешеходните пътеки в столицата или в допълнение им обезопасяване. Това ще помогне ли?

- Има доста ограничения, само че не е единствено да обезопасим тази или идната пешеходна пътека. Трябва да има единна идея за ограничения. Столична община в това отношение не може да бъде упрекната, тъй като тя чува външни отзиви и ги търси за да усъвършенства сигурността. Но би трябвало да имате поради, че тези ограничения костват доста пари и лишават доста време и е належащо деликатно обмисляне. И то освен в столицата, а в цялата страна.

Конкретно за София, в тази ситуация нашето предложение беше за подобен вид улици, като това кръстовище на " Гурко ", както и на предходното кръстовище,
да се работи за построяването на така наречен " повдигнати кръстовища "
- една доста добра мярка, която ние сме забелязали в чужбина, че дава много положителни резултати. Дори в случай че се постанова изкуствено свиване на платното за придвижване, това също би могло да даде задоволително положителни резултати.

Мерки има доста, само че въпросът е кои от тях би трябвало да бъдат приложени, тъй като аз чух и задоволително отзиви, които говореха за изкуствени неравности, повдигнати пешеходни пътеки. Нашето съдружие е изрично срещу повдигнатите пешеходни пътеки по разнообразни аргументи. Те не са най-хубавото средство за предварителна защита на пътно-транспортния травматизъм.

- По отношение на правораздаването - виждаме, че водачът, който опустоши петнадесетгодишното момче, има санкции за използването на алкохол. Според Вас задоволително ли се ползват ограниченията против подобен вид нарушавания?

- Миналата година през септември стана едно доста тежко пътно-транспортно произшествие в Панчарево, когато бяло БМВ навлезе в насрещното след пешеходна пътека и се блъсна челно в автомобил, а зад него се удари различен и имаше отново смъртен случай. Тогава още вечерта ние обявихме, че водачът е използвал алкохол, тъй като бяхме на мястото на пътния случай и се усещаше, че е пил. Тъжната истина за тези пътно-транспортни катастрофи е, че този вид водачи карат един път пили - взимат им книжките.

Втори път отново карат пили - още веднъж взимат книжките за известно време, само че по-късно отново им ги връщат без ясна процедура. На третия път убиват себе си или някой различен. Какъвто беше казусът в Панчарево - лидерът е имал предишни прегрешения.

Преди време ние предложихме на Държавната организация една доста добра стратегия, с която те да работят, в това число като сплотяващ орган на всички институции в България по тематиката пътна сигурност, да се създаде методика и тактика. Първо - по какъв начин да се оповестява от пътни служители на реда на околните на умряло или потърпевшо лице, по какъв начин да се оповестява новината за настъпило ПТП. На второ място - битка и работа с психолог, даже в случай че би трябвало някъде - и с психиатър, с хора, които са използвали алкохол и са седнали да карат. Или такива, които използват опиати.

Цяла стратегия бяхме предложили да се направи и за една година държавната организация не е свършила нищо по този въпрос. Нашата рецензия в тази ситуация - доста обективна, въпреки че няколко пъти ми размахваха пръст за това, че съм нямала право да ги подлагам на критика.И в общи линии, нещата са по един метод в нашата блага страна.

Имаме си една институция, която да дава отговор за тези неща, само че за жалост на тях работата им се изчерпва в това да пишат безкрайни тактики, които дали някой ги ползва или не - това никой не знае. А пък и не съм забелязала да има кой знае какъв резултат от използването на тези тактики, в случай че изобщо се ползват.