Свободата е състояние на духа
Пиша това, което ще прочетете в долните редове не като някакъв буен последовател на западната политика, кьорав европеид и/или безскрупулно подкупен русофоб, а като всекидневен българофил. Българофил, който през днешния ден се усеща освен необикновено печален, тъй като знае истината, и безизходно уединен, тъй като не е не запомнил да помни, само че и задоволително свободен, с цел да не мълчи.
Покрай документалния филм за Ботев „ На сбогуване “ (2018), който направихме с моя сътрудник и другар Борислав Марков се уморих да дублирам, че огромното обръщение на лентата е да спрем да се отнасяме политкоректно и изборно към личната си история; да обърнем внимание освен на успехите и славата, само че и на провалите и позора в предишното ни, тъй като последните са пътят към себепознанието; да гледаме на епохите, личностите, процесите и обстоятелствата с необятно отворени очи. Това важи освен за Ботев.
Днес честваме 3-ти март – може би най-значимата дата в цялата ни история. Поне по думите на съвременниците. Веят се байряци, пишат се патетични постове, щастието е необикновено – все едно сме пред портите на Рая. Нека забележим обаче каква е историческата реалност, обвързвана с този ден.
Аз се преклонявам пред безсмъртната гибел на всички тези български и непознати знайни и незнайни войни – техният героизъм ще остане изписан със златни букви върху страниците на историята вечно. Но истината ми е по-скъпа от гордостта и състраданието. България ми е по-скъпа.
Факт е, че на 3-ти март 1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт – основана е самостоятелна българска страна след петвековно турско иго. Факт е, че и новосъздадената България сбъдва идеала на нашето Възраждане – всички територии, обитаеми с етнически българи, са обединени. Това несъмнено е голяма победа, пристигнала след пролятата кръв на хиляди смели мъже, освен това – освен на Шипка и Плевен.
Каква обаче е предисторията на въпросния контракт? Още след края на Априлското въстание, на 26 юни/8 юли 1876 година Александър Втори и княз Горчаков се срещат с императора на Австро-Унгария Франц Йосиф и граф Андраши. Срещата се състои в замъка Райхщад, откъдето идва и името на постигнатото от двете страни съглашение – Райхщадско съглашение.
Всъщност до подписването на формален общ документ по този начин и не се стига, само че от записите, водени от двете страни е видно, че сред двамата императори е реализирано кардинално съглашение за бъдещата политическа карта на Балканите. Австро-Унгария дава обещание да резервира неутралитет в една бъдеща война сред Русия и Османската империя, а Русия, от своя страна се задължава да НЕ основава огромна славянска страна след войната и да НЕ пречи на австро-унгарската окупация на Босна и Херцеговина.
На 3/15 януари 1877 година, малко преди да приключи Цариградската посланическа конференция, в Будапеща е подписана загадка спогодба сред Русия и Австро-Унгария. Конвенцията доразвива главните положения на Райхщадското съглашение и фиксира уговорките на всяка една от двете страни при положение на война сред Русия и Османската империя. Конвенцията подсигурява неутралитета на Австро-Унгария и обрисува ясно сферите на въздействие на двете страни в балканския район. Забележете, че Будапещенската спогодба е подписана няколко дни преди края на Цариградската посланическа конференция.
На тази конференция, видно от документалното завещание, всички представители на Великите сили са подготвени да одобряват предлагането на Англия за обособяването на самостоятелна българска страна след края на идната Руско-турска война. Това предложение включва съвсем напълно голямата територия, обитаема с българи, която ни е приета посредством оповестяването със султански ферман на самостоятелна Българска Екзархия още през 1870 година. Територия, която би трябвало да бъде разграничена на Западен български вилает и Източен български вилает.
След като е подписана Будапещенската спогодба на 15 януари 1877 година, и в нейно осъществяване, граф Игнатиев – съветският консул в Цариград – небрежно съумява да убеди султана, че не би трябвало да подписва какъвто и да било документ, който би легитимирал толкоз мощна България съгласно посланическата конференция в столицата на империята. Три дни по-късно, на 18 януари, конференцията се разпуска със известието, че не е реализирано решение за българската орис.
Тайни договаряния са водени за възможното държание и на Англия. Без да се стига до подписването на общ документ британското държавно управление заявява, че няма да се намеси на страната на Османската империя, в случай че Русия поеме ангажимент да не трансформира сама статуквото, наложено от Парижкия кротичък контракт.
И по този начин след войната се стига до подписването на Санстефанския кротичък контракт. Той обаче е предварителен, краткотраен – след към три месец следва Берлинският конгрес. Там са ни отнети Добруджа, Пиротско и Нишко, Беломорието, Източна Тракия и Македония. Разделени сме на Княжество България и Източна Румелия. После, по време на Съединението, можете сами да се досетите коя е единствената Велика мощ решила да не ни подкрепи…
От всичко изложено до тук разбирате, че ориста на България е предначертана още преди да гръмне и една българска или съветска пушка против Османската империя. Великите сили постановат разпоредбите на играта – в политиката и на война няма място за сантименти, има място единствено за ползи. Всичко това, несъмнено, никога не омаловажава пролятата кръв.
Да си свободен не значи единствено и само да се качиш на Шипка с трибагреника или да бъдеш трапезен родолюбец.
Свободата е всекидневно положение на духа, което не би трябвало да е подвластно от дати.
Свободата е и персонална отговорност за това по какъв начин гледаш на предишното и дали си задоволително самоуверен, с цел да потърсиш, приемеш и назовеш истината.
Днес съм печален и уединен. И по никакъв начин не ми е празнично.
Защото знам, че с всеки минал ден от ден на ден се прощаваме със свободата си.
Автор: Атанас Янев
Покрай документалния филм за Ботев „ На сбогуване “ (2018), който направихме с моя сътрудник и другар Борислав Марков се уморих да дублирам, че огромното обръщение на лентата е да спрем да се отнасяме политкоректно и изборно към личната си история; да обърнем внимание освен на успехите и славата, само че и на провалите и позора в предишното ни, тъй като последните са пътят към себепознанието; да гледаме на епохите, личностите, процесите и обстоятелствата с необятно отворени очи. Това важи освен за Ботев.
Днес честваме 3-ти март – може би най-значимата дата в цялата ни история. Поне по думите на съвременниците. Веят се байряци, пишат се патетични постове, щастието е необикновено – все едно сме пред портите на Рая. Нека забележим обаче каква е историческата реалност, обвързвана с този ден.
Аз се преклонявам пред безсмъртната гибел на всички тези български и непознати знайни и незнайни войни – техният героизъм ще остане изписан със златни букви върху страниците на историята вечно. Но истината ми е по-скъпа от гордостта и състраданието. България ми е по-скъпа.
Факт е, че на 3-ти март 1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт – основана е самостоятелна българска страна след петвековно турско иго. Факт е, че и новосъздадената България сбъдва идеала на нашето Възраждане – всички територии, обитаеми с етнически българи, са обединени. Това несъмнено е голяма победа, пристигнала след пролятата кръв на хиляди смели мъже, освен това – освен на Шипка и Плевен.
Каква обаче е предисторията на въпросния контракт? Още след края на Априлското въстание, на 26 юни/8 юли 1876 година Александър Втори и княз Горчаков се срещат с императора на Австро-Унгария Франц Йосиф и граф Андраши. Срещата се състои в замъка Райхщад, откъдето идва и името на постигнатото от двете страни съглашение – Райхщадско съглашение.
Всъщност до подписването на формален общ документ по този начин и не се стига, само че от записите, водени от двете страни е видно, че сред двамата императори е реализирано кардинално съглашение за бъдещата политическа карта на Балканите. Австро-Унгария дава обещание да резервира неутралитет в една бъдеща война сред Русия и Османската империя, а Русия, от своя страна се задължава да НЕ основава огромна славянска страна след войната и да НЕ пречи на австро-унгарската окупация на Босна и Херцеговина.
На 3/15 януари 1877 година, малко преди да приключи Цариградската посланическа конференция, в Будапеща е подписана загадка спогодба сред Русия и Австро-Унгария. Конвенцията доразвива главните положения на Райхщадското съглашение и фиксира уговорките на всяка една от двете страни при положение на война сред Русия и Османската империя. Конвенцията подсигурява неутралитета на Австро-Унгария и обрисува ясно сферите на въздействие на двете страни в балканския район. Забележете, че Будапещенската спогодба е подписана няколко дни преди края на Цариградската посланическа конференция.
На тази конференция, видно от документалното завещание, всички представители на Великите сили са подготвени да одобряват предлагането на Англия за обособяването на самостоятелна българска страна след края на идната Руско-турска война. Това предложение включва съвсем напълно голямата територия, обитаема с българи, която ни е приета посредством оповестяването със султански ферман на самостоятелна Българска Екзархия още през 1870 година. Територия, която би трябвало да бъде разграничена на Западен български вилает и Източен български вилает.
След като е подписана Будапещенската спогодба на 15 януари 1877 година, и в нейно осъществяване, граф Игнатиев – съветският консул в Цариград – небрежно съумява да убеди султана, че не би трябвало да подписва какъвто и да било документ, който би легитимирал толкоз мощна България съгласно посланическата конференция в столицата на империята. Три дни по-късно, на 18 януари, конференцията се разпуска със известието, че не е реализирано решение за българската орис.
Тайни договаряния са водени за възможното държание и на Англия. Без да се стига до подписването на общ документ британското държавно управление заявява, че няма да се намеси на страната на Османската империя, в случай че Русия поеме ангажимент да не трансформира сама статуквото, наложено от Парижкия кротичък контракт.
И по този начин след войната се стига до подписването на Санстефанския кротичък контракт. Той обаче е предварителен, краткотраен – след към три месец следва Берлинският конгрес. Там са ни отнети Добруджа, Пиротско и Нишко, Беломорието, Източна Тракия и Македония. Разделени сме на Княжество България и Източна Румелия. После, по време на Съединението, можете сами да се досетите коя е единствената Велика мощ решила да не ни подкрепи…
От всичко изложено до тук разбирате, че ориста на България е предначертана още преди да гръмне и една българска или съветска пушка против Османската империя. Великите сили постановат разпоредбите на играта – в политиката и на война няма място за сантименти, има място единствено за ползи. Всичко това, несъмнено, никога не омаловажава пролятата кръв.
Да си свободен не значи единствено и само да се качиш на Шипка с трибагреника или да бъдеш трапезен родолюбец.
Свободата е всекидневно положение на духа, което не би трябвало да е подвластно от дати.
Свободата е и персонална отговорност за това по какъв начин гледаш на предишното и дали си задоволително самоуверен, с цел да потърсиш, приемеш и назовеш истината.
Днес съм печален и уединен. И по никакъв начин не ми е празнично.
Защото знам, че с всеки минал ден от ден на ден се прощаваме със свободата си.
Автор: Атанас Янев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ