Мария Лалева: Малкото зло се чувства силно, когато голямото е безнаказано
Писателката Мария Лалева съумява да споделя истории. Фантастични, същински, такива, в които има светлина в тунела. Невинаги. Преди броени часове тя описа във фейсбук профила си една " некрасива приказка за дребното зло, страха, безразличието, институциите, правото да живееш обикновено и границите на обикновения морал ". Разказа за една злополука на разклона на Бялата лагуна на пътя Топола – Балчик, при която тя е била пасажер, а е карала приятелката ѝ.
На 31 юли, в петък, след 21 часа при ограничаване на пътя от 60 км/ч в сектора на разклона за къмпинга, от завоя изскача със зверска скорост кола с най-малко 120 км/ч, която изпуска завоя и се забива челно в спрелия автомобил. Приятелката на Лалева е откарана в болница, а пътните служители на реда обясняват събитията. Лалева се пробва да опише истината, само че униформените се доверяват на момчетата от Варна, провокирали злополуката. Ранената шофьорка се " отървава " с акт и няколко взети точки, както и купчина смачкани ламарини, до момента в който същинските виновници излизат от обстановката почтени.
" Толкова за фактическата конюнктура ", написа Лалева. " Останалото не е лирика.
И когато отново ме попитат “Защо протестираш? ”, ще отговоря отново по същия метод, както първия път. Защото дребното зло, било то корупция, безвластие, безочливост на властимащите, се усеща мощно, когато огромното зло е безнаказано. Защото огромната корупция дава самочувствие на дребната. Защото нашето равнодушие ни прави нечувствителни и разединени.
Защото дребните грозни неистини и действия не могат да основат красива картина. Наша обща такава. На всички нас. Защото мълчахме прекомерно дълго пред огромното зло. Както и пред дребното. "
Оказва се, че локалните медии се опасяват да отразят случая, а за огромните национални медии Лалева е известна, само че не толкоз, че да реагират и да отразят една неправда. И се запитвам какъв е тогава шансът на още по-неизвестните от авторката на " Живот в скалите "? Отговорът – същият. Защото несправедливостта и беззаконието са запазената марка на страната ни. И както споделя Лалева: " Когато оздравея, първото, което ще направя, е да съм на площада още веднъж. Защото имам правото да пребивавам обикновено в страна, в която ще имам вяра на институциите и медиите ". Защото всеки един от нас има това право. Всеки.
Александрина Пендачанска: Можем да протестираме до обратен тласък, само че значимото са изборите
На 31 юли, в петък, след 21 часа при ограничаване на пътя от 60 км/ч в сектора на разклона за къмпинга, от завоя изскача със зверска скорост кола с най-малко 120 км/ч, която изпуска завоя и се забива челно в спрелия автомобил. Приятелката на Лалева е откарана в болница, а пътните служители на реда обясняват събитията. Лалева се пробва да опише истината, само че униформените се доверяват на момчетата от Варна, провокирали злополуката. Ранената шофьорка се " отървава " с акт и няколко взети точки, както и купчина смачкани ламарини, до момента в който същинските виновници излизат от обстановката почтени.
" Толкова за фактическата конюнктура ", написа Лалева. " Останалото не е лирика.
И когато отново ме попитат “Защо протестираш? ”, ще отговоря отново по същия метод, както първия път. Защото дребното зло, било то корупция, безвластие, безочливост на властимащите, се усеща мощно, когато огромното зло е безнаказано. Защото огромната корупция дава самочувствие на дребната. Защото нашето равнодушие ни прави нечувствителни и разединени.
Защото дребните грозни неистини и действия не могат да основат красива картина. Наша обща такава. На всички нас. Защото мълчахме прекомерно дълго пред огромното зло. Както и пред дребното. "
Оказва се, че локалните медии се опасяват да отразят случая, а за огромните национални медии Лалева е известна, само че не толкоз, че да реагират и да отразят една неправда. И се запитвам какъв е тогава шансът на още по-неизвестните от авторката на " Живот в скалите "? Отговорът – същият. Защото несправедливостта и беззаконието са запазената марка на страната ни. И както споделя Лалева: " Когато оздравея, първото, което ще направя, е да съм на площада още веднъж. Защото имам правото да пребивавам обикновено в страна, в която ще имам вяра на институциите и медиите ". Защото всеки един от нас има това право. Всеки.
Александрина Пендачанска: Можем да протестираме до обратен тласък, само че значимото са изборите
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ