Писателите са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело

Писателите са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат минимум двама писатели. Това сподели пред Българска телеграфна агенция писателят Владо Даверов. Днес той навършва 75 години.

Владо Даверов в изявление за Българска телеграфна агенция - за най-големия си боязън като публицист, за пътешествията си във Виетнам, за изгубването на градския хитрец от близкото минало, за актуалната българска публицистика, за мълчанието, за съвършенството...

Господин Даверов, от позицията на времето през днешния ден - кои са най-големите Ви професионални победи и кои са най-големите разочарования?

- Кого да победя в литературата? Друг публицист, читателя или времето? Вечността е съдникът, само че за жалост нямам близки връзки с нея. Разочарован съм от себе си, несъмнено. Трябваше да стана агроном.

Като дете сте свирили на цигулка и сте бил разпален по футбола. Кога към афинитета към музиката и спорта се появи любовта към литературата?

- Футболен ентусиаст съм до през днешния ден, а още, когато му беше времето, татко ми прозорливо счупи цигулката в главата ми. Колкото до литературата, аз съм роден четец. Отраснах измежду книги, боготворя книгата, даже като предмет, опивам се от дъха на нова книга. Автор съм и на няколко текстчета, естествено. Не съм първият графоман.

Кои от очакванията Ви за бъдещето, които са част и от романа и филмовия сюжет „ Вчера ", се реализираха? Кои не съумяха?

- На този въпрос ще ви отговоря, уповавам се, при започване на идната година. Подготвил съм една изненада, която няма да бъде тъжната новина за моята гибел.

Кариерата Ви през 70-те стартира като кореспондент и самият Вие казвате: „ Ако приемем, че имам някаква специалност, да кажем, че съм публицист ". Какво е мнението Ви за актуалната българска публицистика?

- Новинарите се оправят относително добре. Информация ни залива непрекъснато от целия свят, освен това, в множеството случаи, същинска. Коментаторите обаче, и изключително водещите на политически излъчвания, са отчайващо неподготвени и склонни да заемат позиция, което считам за неприемливо. Телевизионните политически разговорници от време на време толкоз пожълтяват, че стартира да смърди даже през екрана.

Продължавате ли да вярвате, че най-големият риск е склонността на българина да търси избавител? На какво се дължи, съгласно Вас, това непрекъснато търсене?

- На Вазов. И на някои други наши класици. „ Дядо Иван ще ни избави! " Да си спомняте Ботев и Левски да търсят избавител?

Народ и просвета не се затриват, казвате Вие. Какво обаче затриваме окончателно и за което след това ще съжаляваме?

- Класическият софиянец, плевенчанин, пловдивчанин, ми липсват. Градският хитрец от близкото минало. София беше едно огромно село в моята младост, в този момент е двумилионен европейски град. Софиянецът обаче изчезна. А точно той беше маята на столицата.

Кои страхове не трябва да си разрешаваме?

- Собствените си. Върху страховете на другите нямаме никаква власт.

Кой е Вашият максимален боязън като публицист?

- За следващ път ще ви изтъквам починалия си баща. Той непрекъснато ми повтаряше: „ Писатели са Толстой, Чехов, Шекспир, Хемингуей и още неколцина други. Ти знаеш писмеността! ".

Посещавал сте Виетнам нееднократно. Какви мемоари пазите от тези пътувания? По какво си приличаме и по какво се разграничаваме като народопсихология с виетнамците?

- Всичко е същото и в същото време друго. Вечните човешки проблеми се вземат решение съгласно традициите и обичаите на континента и страната, по тази причина ни се костват по-различни от нас, а от време на време и неразгадаеми. Просто би трябвало да забравим, че европеецът постоянно е прав и постъпва най-разумно.

През 2021 година издадохте продължението на „ Ягодовите полета ". Работите ли върху нови творби в този момент?

- Работя интензивно върху възпитанието на дребното си внуче. Шестгодишен пакостник, огромен левскар и неотклонен задавач на въпроси. Понякога стигат до 100 за минута.

Какво значи мълчанието на създателя - от Вашата персонална позиция?

- Първо би трябвало да попитаме за какво мълчи Господ? Той е същинският създател.

Кой е моделът за съвършенство на индивида Владо Даверов?

- Бебето в корема на майка си. С първата глътка въздух, моделът се унищожава.

„ Българската литература е отчайващо провинциална. Без самочувствие, наплашена като заек. От потури и цървули никой не се интересува ", са Ваши думи от 2012 година. Днес има ли смяна в тази картина?

- Никаква. Комплексарите си основават партия след партия и в основата на политическите им стратегии си веят още веднъж потурите на дедите им. Никакво познаване на действителния свят, без визия за бъдещето. А за литературата питайте писателите. Те са на всяка крачка. На всяка опашка за кисело мляко чакат минимум двама писатели.

Владо Даверов е роден на 27 август 1948 година в Плевен. Завършил е немска лингвистика в Софийския университет (1972). Работи като кореспондент във вестник „ Народна юноша ", завеждащ отдел „ Култура " на вестниск „ Студентска естрада " (1977-1980). Сценарист-редактор е в студията за игрални филми „ Бояна " (1980-1991), завежда отдел „ Национален живот " във в. „ Демокрация " (от 1991 г.).

Сборникът му с разкази „ Което е било " излиза през 1978, а първата обява на обособен роман е „ Джони Американеца ", отпечатан в списание „ Младеж " (1979).

Даверов е създател на разкази, новели, повести и романи - „ Вчера ", Prime Time, „ Възторжен и див ", „ Кенеди ", „ Ангели небесни ", „ Животът на другите ", „ Чудовището Държавна сигурност ". Сценарист е на филмите „ Царска пиеса " (1982), „ Живот до поискване " (1987), „ Вчера " (1988), „ Делото " (1989), на поредицата „ Полицаи и нарушители ", към която са основани филмите „ Голямата ченгеджийница " (1993), „ Нощта на самодивите " (1995) и „ Трафик " (1995). Следват „ Суламит " (1997) и „ Двама мъже отвън града " (1998).

Владо Даверов е притежател на интернационалните и национални награди като първа премия от Московския кино фестивал, Гран при в Сан Ремо, премия на публиката на фестивала „ Златна роза ", премия за най-хубав сюжет на Съюза на филмовите дейци, „ Роман на годината " на вестник „ Литературен конгрес " (1996) - за „ Възторжен и див ".

Негови произведения са преведени на британски, виетнамски, немски, полски, съветски, маджарски, френски, чешки.