Книгата е като колелото. Щом веднъж сме го измислили, не можем да надскочим изобретението ♥ Умберто ЕКО
Писател, мъдрец, библиофил, Умберто Еко подрежда любовта си към книгите (сред които извънредно редки и скъпи издания) във внушителна библиотека, следвайки своя логичност и ентусиазъм. За тях той споделя в „ Това не е краят на книгите “ (Изд. Ентусиаст “).
Притежавам книги, които за мен имат стойност не толкоз поради наличието им или тъй като са рядко издание, а поради следите по тях, оставени от някой чужд. Например, като е подчертавал текста от време на време с разнообразни цветове или като си е писал бележки по полетата… Имам един остарял учебник по медицина на Парацелз, който наподобява на дантела. Редом с печатния текст са бележките на читателя й, които наподобяват бродерии. Е, да, постоянно си споделям, че не би трябвало да се акцентират пасажи или да се написа по полетата на остаряла и скъпа книга. Но в това време си давам сметка какво би представлявал образец от някоя остаряла книга с бележки, направени от ръката на Джеймс Джойс например… И предубежденията ми начаса се изпаряват.
Собственик съм на първопечатното издание на „ Malleus Maleficarum “ - колосален и пагубен учебник за инквизитори и ловци на вещици, подвързан от някой си Мойз Корню, с други думи, някакъв евреин, който е работел единствено за цистерцианските библиотеки. Той подписвал всяка подвързана от него книга (нещо извънредно рядко за онази ера, става въпрос за края на XV век) с изображение на Мойсей с рога. За него може да се напише цяла история.
Да се върнем в този момент на античните книги. Обясняваме, че печатните книги са се разпространявали най-вече в образованите кръгове на обществото. Но те са се разпространявали доста по-широко, в сравнение с ръкописите, т.е. кодексите, които са ги предшествали. Така че изобретяването на печатната преса несъмнено е една същинска демократична гражданска война. Никой не би схванал протестантската промяна и разпространението на Библията без помощта на книгопечатането. През XVI век на венецианския печатар Алдо Мануцио му хрумва даже да направи книга джобен формат, която се придвижва доста по-лесно. Доколкото знам, и до момента не е измислена друга, по-подходяща форма за преместване на информация. Дори компютърът с всичките му „ гигабайтове “ не е по-подходящ, тъй като на първо време би трябвало да се включи към електрическата мрежа. Не е като книгата. Пак ще повторя. Книгата е като колелото. Щом един път сме го измислили, не можем да надскочим изобретението.
Идеята да се колекционират книги е много остаряла. С книгите не се случи това, което се случи с филмите. Култът към писаната страница, а по-късно и към книгата, е остарял колкото писмеността. Още римляните са желали да имат свитъци и да ги колекционират. Да, в действителност, изгубили сме книги, само че по други аргументи. Някои са изчезнали заради религиозната цензура, други заради навика на библиотеките да се палят „ при първи комфортен случай “, също като катедралите, тъй като и едните, и другите били построени най-вече от дърво. Катедрала или библиотека в пламъци през Средновековието било също толкоз тривиално събитие, колкото през днешния ден е филм за войната в Тихия океан, който демонстрира падащ аероплан. Пожарът и изгарянето на библиотеката в „ Името на розата “ не са необикновени събития за онази ера. Само че аргументите, заради които епохи наред книгите изгарят, са принудили хората да ги сложат на несъмнено място. И точно това е основало монашеството. А може би и честите нападения на варварите в Рим и обичаят им да опожаряват града на потегляне, е предиздвикало римляните да защитят някъде книгите си. А какво по-сигурно място от някой манастир? Постепенно почнали да прибират най-ценните книги тук-там отвън обсега на многообразните закани за паметта… Разбира се, в същото време са правели и асортимент, с цел да спасят избрани книги, а не всички. С една дума - започнали са един тип „ пречистване “.
Фрагменти от: „ Това не е краят на книгите “ Умберто Еко, Жан-Клод Кариер, Жан-Филип дьо Тонак, изд. Ентусиаст
Снимка: imdb.com
