Пипериче
Пипериче /Polygonum hydropiper/, познато още като водно пипериче и лютивче съставлява едногодишно тревисто растение от семейство Лападови. Има зелено и разклонено стъбълце, което през есента става червеникаво.
Стъблото е цилиндрично и набраздено, доближава височина до 1 метър. Листата на пиперичето са ланцетни и поредни, постоянно с петна, а от време на време и с черни точки.
Цветовете са дребни и зеленикаво-розови, събрани в класовидни съцветия на върха на стъблото. Околоцветникът е затрупан със смолисти точки. Плодът на пиперичето е тъмнокафяво орехче, което се разпуква. В прясно положението растението има много лютив усет, който се губи след изсушаването му.
Пипериче цъфти през месеците юли-септември. В нашата страна има още няколко разновидности на пиперичето, само че те не се берат, тъй като нямат лютопарливия усет.
Другите типове пипериче, които се срещат в нашата страна са приблизително, дребно и прасковолистно пипериче. Средното пипериче доста наподобява на водното, само че при него липсват кафеникавите точици по околоцветника.
Дребното пипериче има линейни или тясно ланцетни листа, които постоянно са разширени в основата си. Липсват точките по околоцветника. Прасковолистното пипериче има листа с тъмни петна, които от време на време изчезват при сушене.
Пиперичето пораства по мочурливите и влажни места, край потоци и вази до 1000 метра надморска височина в цялата страна.
Състав на пипериче
В състава на пиперичето има етерично масло, танини, витамини Е, К и С. В състава му влизат още гликозид полигопиперин, флавони /кверцетин и рутин/, кемпферол, дъбилни субстанции, органични киселини, фитостерин, глюкоза, фруктоза и други
Пиперичето е богато на органични киселини – мравчена, ябълчна, валерианова, оцетна, полигонова. Корените на пиперичето съдържат антрагликозиди.
Събиране и предпазване на пипериче
Използваемата част на пиперичет е надземната. Тя се събира при започване на цъфтежа – юли-август. По време на брането, пиперичето не би трябвало да се смесва с други типове, които нямат жлезисти точки по околоцветника и присъщия лютив усет.
Изсушава се на сянка, като вярно изсушената билка би трябвало да има зелен цвят, без усет и аромат. Допустимата мокрота е 13%. Съхранява се в изсъхнало и проветриво помещение. Важно е да се знае, че действието на прясното растение е по-силно от това на изсушеното.
Ползи от пипериче
Пиперичето има доста положително противовъзпалително и кръвоспиращо деяние. Използва се при вътрешни кръвоизливи, като най-честото му приложение е при значителни менструации, вътрешни хемороиди, чревни кръвоизливи и маточни кръвотечения.
Пипериче се употребява при увеличена простатна жлеза, гастрит и язва на стомаха, за лекуване на гнойни рани, при парадонтоза и кървящи венци, при бяло течение и диария, при ниско кръвно налягане, при камъни и песъчинки в бъбреците и жлъчката. Пиперичето се употребява и за намаляване.
Народна медицина с пипериче
Българската национална медицина предлага потреблението на пипериче при язва и гастрит на стомаха, за контролиране на нередовна менструация, при хемороиди, пясък в бъбреците и пикочния мехур, тресчица, за гаргара при ангина и инфектиране на глътката.
500 мл вода се вари с 2 с.л. стръкове пипериче. Прецежда се и се пие 2 пъти на ден, по 100 мл преди хранене. Счуканото прясно пипериче се предлага под форма на лапа при гнойни и гангренозни рани.
За бани се сваряват 3 с.л. от изсушената билка в 1 литър вода. Варят се в продължение на 10 минути и когато поизстине до обикновено положение се вършат баните. Тази запарка може да се употребява и за жабурене. Пиперичето може да се приема и непосредствено. За задачата стритата на прахуляк билка се взема три пъти на ден по 0.5 мг.
Вреди от пипериче
Пиперичето не трябва да се приема при остро инфектиране на бъбреците и пикочния мехур, също по този начин е противопоказно при тромбофлебит.
При възпаления на бъбреците и пикочния мехур също не трябва да се употребява. Пиперичето би трябвало да се използва под лекарски контрол, с цел да се избегнат нежелани затруднения.
