Петър Ганев в анализ за бюлетина на Института за пазарна

...
Петър Ганев в анализ за бюлетина на Института за пазарна
Коментари Харесай

Политическа нестабилност ще ограничи растежа и ще покачи дълга



Петър Ганев в разбор за бюлетина на Института за пазарна икономика

Страната още веднъж е в политическа рецесия. Ако въртележката с връчването на мандатите, служебните кабинети и изборите се завърти за следващ път, намирането на нова формула за държавно управление ще бъде мъчно. Всичко това на фона на сериозна проверка в упованията за стопански напредък, рекордно висока инфлация за последните 20 години, разногласия за здравето на държавните финанси и равнището на обществения дълг, както и импортирана в Народното събрание актуализация на бюджета с неразбираема орис.

През последните две десетилетия преминахме през най-малко три стопански рецесии и пет служебни кабинета. Дълбоките рецесии бяха през 2009 и 2020 година, подбудени от външни шокове - първия път от световна финансова рецесия, а втория път от пандемия. В интервала 2012 - 2014 година пък имахме доста невисок напредък, като през 2013 година даже отчетохме спад на Брутният вътрешен продукт. Два от тези три отрязъка от историята на страната се преплитат и/или биват следвани от интервали на политическа неустойчивост и ръководство на служебни държавни управления.
Две десетилетия на догонване
През последните 20-ина години Брутният вътрешен продукт на човек от популацията по паритет на покупателна дарба в България последователно изминава пътя от под 30% до 55% от междинните равнища за Европейски Съюз. Въпреки всички рецесии и провокации първите две десетилетия на XXI век са години на напредък и последователно съкращаване на разликата със средноевропейския стандарт на живот.
Реклама
Първите 10 години. През 1999 и 2000 година Брутният вътрешен продукт на човек в България е под 30% от междинното за Европейски Съюз, като от тази база действително потеглят годините на напредък. До 2010 година, стопанската система отбелязва сериозен растеж и Брутният вътрешен продукт на човек доближава до 45% от междинното за Европейски Съюз. Във всяка от тези 10 години макар рецесията от 2009 България е скъсявала разликата със средноевропейските равнища - най-често с по 1 процентен пункт, само че в някои случаи и по-бързо.

Вторите 10 години: От 2010 до 2020 година Брутният вътрешен продукт на човек в България доближава до 55% от междинните равнища за Европейски Съюз. Тук още веднъж имаме стабилно догонване, въпреки и с по-нисък ритъм, като към този момент има и две години, в които не съкратяваме разликата - 2013, когато стопанската система регистрира дребен спад, и 2021 година, когато растежът е по-нисък от междинния за Европейски Съюз.

През 2021 година имаше два следващи служебни кабинета и, общо взето, цяла година гласувахме, до момента в който се откри някаква формула за ръководство. Всичко това забави голям брой политики, не направихме никакви вложения и промени по Плана за възобновяване и резистентност и в последна сметка политическите неразбории доведоха до по-нисък стопански растеж. Общата картина обаче е красноречива - за 20 години има два случая, когато стопираме да догонваме Европа, като и в двата сме в политическа неразбория и служебни кабинети.
Държавният дълг по време на политически рецесии
Във времена на политическа неустойчивост постоянно изниква и въпросът за държавния дълг. През първото десетилетие от обсъждания интервал държавният дълг се свива сензитивно от над 70% от Брутният вътрешен продукт през 2000 година до към 15% през 2010 година Интересно е, че тук резултатът на рецесията от 2009 година не е толкоз трагичен - има леко повишаване на дълга, само че в границите на 2-3 проценти пункта. През второто десетилетие дългът нараства до 25% през 2020 година Скокът в действителност е през 2014 година, когато растежът е невисок, бяхме в политическа рецесия и служебни държавни управления, банкрутира КТБ. След прочут спад в годините на напредък пандемията донесе ново повишаване на държавния дълг през 2020 година
Реклама
Прави усещане, че резултатът на ниския напредък и политическата неустойчивост през 2013-2014 година върху дълга е по-голям от резултата на рецесията от 2009 и пандемията от 2020 година С други думи, съумяваме да реагираме по-добре на външни шокове, до момента в който вътрешните проблеми могат да нанесат по-голяма вреда на финансовата непоклатимост. Затова и идният спор за актуализацията на бюджета ще бъде значим, защото натрупването на голям брой хрумвания за обезщетения може да повиши недостига, а оттова и държавния дълг.

През последните дни следим изостряне на бюджетните полемики във връзка с държавния дълг. Традиционно всички упрекват другите в задлъжняването на страната, като непрекъснато се прескача сред премерване на дълга като % от Брутният вътрешен продукт и като номинал. Икономистите всекидневно преглеждат дълга като % от Брутният вътрешен продукт. В номинален размер (данните са в млн. евро) картината е друга. Докато в интервала 2000 - 2010 година имаме спад на държавния дълг и в номинално изражение, то през второто десетилетие държавният дълг нараства сензитивно в номинал.

Номиналният растеж се следи в четири интервала - 1) рецесията след рецесията от 2009 г.; 2) политическата неустойчивост и банкрута на КТБ от 2014 г.; 3) пандемията от 2020 година и 4) политическата неустойчивост от 2021 година Това са и интервалите с по-голям бюджетен недостиг, което неизбежно води и до растеж на държавния дълг. Подобно на икономическото догонване тук също се вижда, че политическата неустойчивост води до по-високи равнища на дълга.

Всичко казано дотук демонстрира най-малко две неща. Първото е, че две следващи десетилетия сме в дълги интервали на стопански напредък и последователно догонване на средноевропейския стандарт на живот, като в средносрочен проект предизвикването е по какъв начин и третото десетилетие да е такова. Второто е, че политическата неустойчивост със служебни кабинети е доста евентуално да повлияе отрицателно както на растежа, по този начин и на държавните финанси. Това хвърля голяма отговорност върху партиите да бъдат умерени в дебатите около актуализацията на бюджета, както и да съумеят да намерят относително бързо устойчиво политическо решение.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Политика 3 Транспорт 1 Политика 2 Свят 3 Транспорт 1 Коментари и разбори 2 Транспорт 3 Енергетика Реклама Свързани публикации Странна липса на действителни диспути по вота на съмнение за кабинета " Петков " 21 юни 2022, 14:53 " Пич, Дългия ме праща ": В Народното събрание има нова коалиция и тя може да смъкна Петков до седмица 16 юни 2022, 09:00 Пътните контракти на АПИ: над 80% от предоставеното, или 2.5 милиарда лева, са противозаконни 15 юни 2022, 16:06 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Петър Ганев
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР