Петър Дънов (1864-1944) ♥ Дните на битието Считай първия ден

Петър Дънов (1864-1944)

♥ Дните на битието

Считай първия ден - ден на твоя дух - ден, в който светлината се е прояви­ла.
Считай втория ден - ден на твоята душа - ден, в който любовта се е показала.
Считай третия ден - ден на твоя разум, ден, в който знанието се е изявило.
Считай четвъртия ден - ден на твоето сърце - ден, в който съзнателният живот се е показал.
Считай петия ден - ден на твоята воля - ден на твоите сили, които са пристигнали да ти оказват помощ.
Считай шестия ден - ден на Вечното слово, което те е озарило и сложило стопанин на твоята орис.
Считай седмия ден - ден на Бога, Вечното Начало на всичко - ден на природата, от която всичко би трябвало да се учи - ден на твоята отмора, когато служиш на всички добродетели.

Помни, че си роден, с цел да бъдеш рационален.
Не давай място на безумието.
Помни:
Който следва пътя на истината, той е всеки път свободен.
Който следва пътя на положителното, той е всеки път добър.
Който следва пътя на мъдростта, той е всеки път интелигентен.
Пази неопетнена свещената връзка с Този, Който те е родил. Само тогава ще придобиеш това, за което копнееш: мощ, хубост, добрина и разумност.
Ако в пътя на живота, в който си тръгнал, твоята звезда непрекъснато из­грява, ти си в пътя на светлината.
Ако в пътя, в който си тръгнал, твоята звезда непрекъснато залязва, ти си в пътя на тъмнината.
Следвай пътя на водата: дето минеш, мий и всичко напоявай. Каквото намериш по пътя, дигай, слагай, на място поставяй, въпреки и да се окаляш.

Ходи там, дето те канят.
Излизай оттова, отдето те пъдят.
Младата мома водата не кани, тя сама отива да си я донесе.
Понякога хубавите семена и в калта добре порастват.
Кал, която не можеш да впрегнеш на работа, демонстрира твоето незнание.
Кал, която можеш да впрегнеш на работа, демонстрира твоето познание.
Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, само че друго се демонстрира.
В океана водата дава пиршество на огромните риби, в морето - младите забавлява, в езерото-малките отглежда, в локвите - жабите измежду лято на изсъхнало оставя.
Ако си на пиршество, в океана си.
Ако си на развлечение, в морето си.
Ако се клатушкаш като лист, в езерото си.
Ако си без петаче в джоба, в локвата си.
Когато локвата изсъхне, жабите стартират да скачат от едно място на друго. Те приличат на дребните деца, които прескачат въжето от едната и от другата страна.

Трябва ли да плачеш за изсъхналата локва на страданието?
Трябва ли да се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението?
Следвай пътя на жабите. Защото жабите най-вече пеят, когато наближи време локвата да изсъхва. Думите на жабешката ария са: кум-кво-ква – пристигна време за човешкото избавление. В началото на лятото вие слушате вестта на тези пророци, които се провикват от изсъхналите блата: Свестете се, хора, и тръгнете в пътя, който води към огромното море.

Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота. Блажен е оня, който може да чете по този лист.

Има две значими книги: книгата на живота и книгата на гибелта. Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те постоянно са здрави, сочни като пресните плодове.
Листата от книгата на гибелта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя. Благословен е оня дом, който е изчистен от изсъхналите листа на гибелта.

Ум, обитаем със светли мисли, сърце, обитаемо от светли усеща, и воля, изразителна на благородни действия, са безконечните подтици на Духа на положителното. Непрестанно следвай този път.

Когато господарят идва, вратата се отваря.
Когато господарят влиза, вратата се затваря.
Когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря.
Когато Духът влиза, вратата на твоето сърце се затваря.
Всяко отваряне и затваряне на вратата подразбира приключен рационален развой.
Не отваряй вратата, преди Духът да е пристигнал.
Не затваряй вратата, преди Духът да е влезнал.

* Словото на планината, Седемте рилски езера,18,19 август,1932 година

Из: „ Светът на Великите души - Словото на планината “, Беинса Дуно (Учителя Петър Дънов)
Снимка: petardanov.com