Диета и хранене след прекаран перитонит
Перитонитът съставлява инфектиране на перитонеума, провокирано от микробна флора или асептични токсични фактори. Заболяването рядко поражда независимо. Най-често съпътства разнообразни болестни процеси в коремната празнина.
Като най-честа причина за развиването на перитонит е проникването на бактериална микрофлора в коремната празнина - стрептококи, пневмококи, ентерококи, гонококи, колибактерии, протеус и други аероби и анаероби като независимо, по този начин и в смесена зараза.
Рядко е асептичен и се развива под въздействието на разнообразни токсични артикули, попаднали в свободната коремна празнина. Други аргументи за появяването на заболяването могат да бъдат излята кръв при интраперитонеални кръвоизливи, тумори, както и излетите злобен сок, урина и други химични дразнители. Лечението е оперативно, като би трябвало да се извърши още при започване на болестта.
След интервенцията следва дълъг оздравителен интервал. Тъй като стомаха се е свил през интервала на болестта, подхванатия хранителен режим би трябвало да е строго следен и верен. Захранването би трябвало да е деликатно и поредно. Приема на несъответствуващи храни може да докара единствено и само до всекидневно повръщане и значима загуба на тегло, придружени с редица други проблеми и затруднения.
За да влезе в темп, болния би трябвало да се храни доста пъти дневно, само че по малко. Приема на огромни количества храна ще бъде последван от незабавното им изхвърляне. Трябва да се заобикалят храни богати на наситени мазнини, като богати на мазнини скотски артикули и мъчно смилаемите артикули, като богатите на целулоза като зеле да вземем за пример.
До най-малко би трябвало да се сведе приема ха всички бобени типове, богати на белтъци, само че мъчно смилаеми и образуващи доста газове. Абсолютно неразрешени са лютото, горчивото, пърженото, алкохола и цигарите, както и газираното – всичко, което по някакъв метод може да подразни даже и минимално стомаха.
Диетата на изкаралите перитонит би трябвало да включва мляко и млечни артикули, натурални сокове, доста течности и плодове в пасиран тип. Глюкозата, пчелния мед и елементарно резурбируеми протеини, продаващи се и под формата на хранителни добавки – също.
Витамините, спомагащи възобновяване на естествения темп, също са наложителни. Витамин B12 да вземем за пример се синтезира от червата и депонира в черния дроб, а синтетичните ензими усъвършенстват храносмилането.
С течение на времето в менюто се включват по-разнообразен подбор от храни. Това обаче би трябвало да се прави доста деликатно. Ако се виждат нежелани резултати, то включените храни още веднъж се отстраняват от диетата, до момента в който организма не оздравее изцяло.
