The Wall Street Journal: В историческа резолюция Си обясни, защо само той може да води Китай към по-добро бъдеще
Пекин. Китайската комунистическа партия (ККП) разгласява рядка нова интерпретация на личната си история, която обезпечи на ръководителя Си Дзинпин „ място в пантеона на най-великите водачи на страната “. Според The Wall Street Journal документът освен „ пренаписва предишното “, само че и слага основата на сегашния водач да продължи да въздейства върху страната и в бъдеще.
Изданието отбелязва, че Си е третият водач на КНР след Мао Цзедун и Дън Сяопин, при който е оповестена резолюция за историята на партията. В своите документи Мао през 1945 година и Дън през 1981 година остро подлагат на критика отзиви, които опонират на техните възгледи за предишното на ККП. Си се въздържа от открити политически офанзиви против своите прародители. Вместо това, както изяснява историкът Рана Митър от Оксфордския университет, новата резолюция разказва вековната история на партията като „ дълга траектория на революционна промяна “, която единствено Си Дзинпин може да продължи.
Според вестника цялостният текст на новия документ, предопределен да „ сплоти мислите и дейностите “ на 95 милиона членове на ККП, е оповестен на 16 ноември, пет дни откакто Централният комитет на партията го утвърди на закрито съвещание. Wall Street Journal прегледа резолюцията и показа своите наблюдения.
Първо, както объща внимание издането, по-голямата част от документа е фокусирана не върху предишното преди Си, а непосредствено върху интервала, когато той беше на власт. Резолюцията разказва обстойно и нашироко достиженията на водача, като по този метод укрепва неговия статут на „ ядро “ на партията и го разказва като най-подходящия „ кормчия “, който ще води страната през неспокойни води.
„ Този документ се пробва да реализира две цели по едно и също време “, споделя историкът от Американския университет Джоузеф Торигиан. От една страна Си се пробва да показва последователност, а от друга се пробва да изясни „ за какво е специфичен “.
Ако приказваме за това какво тъкмо от предишното преди Си Дзинпин е в резолюцията, тогава, както пресметна The Wall Street Journal, Мао е упоменат в нея 18 пъти, Дън - 6, а непосредствените прародители на сегашния водач Дзян Цзъмин и Ху Цзинтао - общо по един път. Както акцентира вестникът, откогато е на власт, Си употребява маоистка изразителност и се пробва да изкорени рецензиите към Мао, представяйки своя предходник като значима и неразделна част от историята на триумфа на КНР. „ Приемайки Мао, господин Си наподобява се пробва да избегне образуването на идеологически разлики, които биха могли да компрометират ръководещата партия “, написа вестникът.
Новата резолюция повтаря оценката на документ, направен при Дън Сяопин, че Мао е позволил „ теоретични и на практика неточности “, като е провел „ културна гражданска война “. Във версията на Си обаче липсват предходни рецензии към отрицателните резултати от култа към личността на Мао, с който Дън един път оправда въвеждането на периоди, които биха лимитирали мандата на ръководителя на власт.
Както напомня The Wall Street Journal, Си подвигна тези ограничавания през 2018 година По този метод той искаше да се отърве от системата за групово ръководство, която Дън Сяопин се опитваше да вкара.
Като цяло резолюцията на Си е доста позитивна за траекторията на развиване на партията. Въпреки това, без да посочва съответни имена, водачът дава да се разбере, че не утвърждава някои от дейностите на директните си прародители Цзян и Ху. И по този начин, както се показва в документа, преди Си да пристигна на власт, страната „ има нерешени проблеми отдавна “, като корупция, неконтролиран капитализъм, слаб надзор върху публичното мнение и интернет, неразбираема роля на партийното управление в частния и обществения бранш. Проблемите бяха решени единствено с помощта на появяването на подобен водач като Си и трансформациите, които той извърши.
Според Даниел Лизе, професор по китайска история в университета във Фрайбург, резолюцията се пробва по едно и също време да прокарва две хрумвания, които са ненапълно спорни. От една страна, Си упорства, че главният курс на партийната политика от 1978 година насам е като цяло верен, само че въпреки това, той разказва „ доста тъжна картина “, когато е пристигнал на власт, което бележи нова епоха за страната.
Резолюцията на Си значително поддържа главните оценки на своите прародители за най-болезнените събития в страната, като рецензия на „ Културната гражданска война “ или пояснение на демократичните митинги на площад Тянанмън от 1989 година като плод на напъните на „ враждебни антикомунистически и антисоциалистически сили в чужбина “. Също по този начин версията на сегашния водач признава смисъла на двете предходни резолюции, което съгласно вестника демонстрира предпочитание да се избегнат идеологическите разлики и да се показа обединен облик на партията.
Една значима смяна визира позицията на партията по отношение на Запада. Ако Дън Сяопин споделя в своята резолюция, че Китай „ би трябвало да научи всичко, което е от изгода за него от всички непознати страни “, Си мисли иначе. Документът му приканва „ да се пазите от нездравословното въздействие на западните трендове в политическата мисъл “.
Както отбелязва The Wall Street Journal, заслужава да се означи, че цялостният текст на резолюцията, който укрепва концепцията на Си за „ възхода на Изтока и упадъка на Запада “, излезе тъкмо в деня на срещата с американския президент Джо Байдън. Стивън Зан, шеф на Китайския институт в Училището по ориенталски и африкански проучвания към Лондонския университет, има вяра, че главното обръщение на Си е, че той има историческа задача - да обезпечи на Китай бъдеще „ доста по-добро от това, което могат да предложат западните демокрации “.
Превод и редакция: Иван Христов
Изданието отбелязва, че Си е третият водач на КНР след Мао Цзедун и Дън Сяопин, при който е оповестена резолюция за историята на партията. В своите документи Мао през 1945 година и Дън през 1981 година остро подлагат на критика отзиви, които опонират на техните възгледи за предишното на ККП. Си се въздържа от открити политически офанзиви против своите прародители. Вместо това, както изяснява историкът Рана Митър от Оксфордския университет, новата резолюция разказва вековната история на партията като „ дълга траектория на революционна промяна “, която единствено Си Дзинпин може да продължи.
Според вестника цялостният текст на новия документ, предопределен да „ сплоти мислите и дейностите “ на 95 милиона членове на ККП, е оповестен на 16 ноември, пет дни откакто Централният комитет на партията го утвърди на закрито съвещание. Wall Street Journal прегледа резолюцията и показа своите наблюдения.
Първо, както объща внимание издането, по-голямата част от документа е фокусирана не върху предишното преди Си, а непосредствено върху интервала, когато той беше на власт. Резолюцията разказва обстойно и нашироко достиженията на водача, като по този метод укрепва неговия статут на „ ядро “ на партията и го разказва като най-подходящия „ кормчия “, който ще води страната през неспокойни води.
„ Този документ се пробва да реализира две цели по едно и също време “, споделя историкът от Американския университет Джоузеф Торигиан. От една страна Си се пробва да показва последователност, а от друга се пробва да изясни „ за какво е специфичен “.
Ако приказваме за това какво тъкмо от предишното преди Си Дзинпин е в резолюцията, тогава, както пресметна The Wall Street Journal, Мао е упоменат в нея 18 пъти, Дън - 6, а непосредствените прародители на сегашния водач Дзян Цзъмин и Ху Цзинтао - общо по един път. Както акцентира вестникът, откогато е на власт, Си употребява маоистка изразителност и се пробва да изкорени рецензиите към Мао, представяйки своя предходник като значима и неразделна част от историята на триумфа на КНР. „ Приемайки Мао, господин Си наподобява се пробва да избегне образуването на идеологически разлики, които биха могли да компрометират ръководещата партия “, написа вестникът.
Новата резолюция повтаря оценката на документ, направен при Дън Сяопин, че Мао е позволил „ теоретични и на практика неточности “, като е провел „ културна гражданска война “. Във версията на Си обаче липсват предходни рецензии към отрицателните резултати от култа към личността на Мао, с който Дън един път оправда въвеждането на периоди, които биха лимитирали мандата на ръководителя на власт.
Както напомня The Wall Street Journal, Си подвигна тези ограничавания през 2018 година По този метод той искаше да се отърве от системата за групово ръководство, която Дън Сяопин се опитваше да вкара.
Като цяло резолюцията на Си е доста позитивна за траекторията на развиване на партията. Въпреки това, без да посочва съответни имена, водачът дава да се разбере, че не утвърждава някои от дейностите на директните си прародители Цзян и Ху. И по този начин, както се показва в документа, преди Си да пристигна на власт, страната „ има нерешени проблеми отдавна “, като корупция, неконтролиран капитализъм, слаб надзор върху публичното мнение и интернет, неразбираема роля на партийното управление в частния и обществения бранш. Проблемите бяха решени единствено с помощта на появяването на подобен водач като Си и трансформациите, които той извърши.
Според Даниел Лизе, професор по китайска история в университета във Фрайбург, резолюцията се пробва по едно и също време да прокарва две хрумвания, които са ненапълно спорни. От една страна, Си упорства, че главният курс на партийната политика от 1978 година насам е като цяло верен, само че въпреки това, той разказва „ доста тъжна картина “, когато е пристигнал на власт, което бележи нова епоха за страната.
Резолюцията на Си значително поддържа главните оценки на своите прародители за най-болезнените събития в страната, като рецензия на „ Културната гражданска война “ или пояснение на демократичните митинги на площад Тянанмън от 1989 година като плод на напъните на „ враждебни антикомунистически и антисоциалистически сили в чужбина “. Също по този начин версията на сегашния водач признава смисъла на двете предходни резолюции, което съгласно вестника демонстрира предпочитание да се избегнат идеологическите разлики и да се показа обединен облик на партията.
Една значима смяна визира позицията на партията по отношение на Запада. Ако Дън Сяопин споделя в своята резолюция, че Китай „ би трябвало да научи всичко, което е от изгода за него от всички непознати страни “, Си мисли иначе. Документът му приканва „ да се пазите от нездравословното въздействие на западните трендове в политическата мисъл “.
Както отбелязва The Wall Street Journal, заслужава да се означи, че цялостният текст на резолюцията, който укрепва концепцията на Си за „ възхода на Изтока и упадъка на Запада “, излезе тъкмо в деня на срещата с американския президент Джо Байдън. Стивън Зан, шеф на Китайския институт в Училището по ориенталски и африкански проучвания към Лондонския университет, има вяра, че главното обръщение на Си е, че той има историческа задача - да обезпечи на Китай бъдеще „ доста по-добро от това, което могат да предложат западните демокрации “.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ