Патриотите - като в турски сериал
Патриотичните финтове явно няма да приключат скоро. Лидерите на националистическите партии са подготвени на какво ли не, единствено и само да съумеят да извоюват депутатски места. Не се понасят изключително, само че в името на тази цел са подготвени и на жертви. Изобщо, нещата при патриотите наподобяват на сюжет от турски сериал. Не можеш да разбереш кой на кого какъв е, къде стартира враждата и свърша любовта. Но изрично обичта се ускорява преди избори. А вотът чука на вратата.
Шансовете всички по-популярни патриотични партии " да се вземат " клонят към нула. Трудно биха се разбрали Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ, " Атака ", Възраждане ", " Воля " и КОД, всички дружно. Това обаче не пречи да се обмислят всевъзможни разновидности и да се комбинират в странни съюзи, поотделно.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов пръв заприказва за обединяване преди вота на 11 юли. Претърпял проваляне след раздялата си с Вътрешна македонска революционна организация и " брака " си с Марешки, Симеонов забленува да възобнови съюза с войводите. Той обаче пресметна, че добре пристигнало би било и по-широко патриотично обединяване.
Председателят на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов също съобщи мераците си за по-широк съюз. Но доста скоро всеки един от водачите стартира да зачертава по някоя от останалите обединения и уравнението наподобява ще е мъчно за решение.
Същинските планове на Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ прозират отчетливо. Пък и Каракачанов не ги крие. Той прикани водачите да създадат " крачка настрана ", с цел да има в идващия парламент " стена ", която да спре " протестърски обединения да сменят образа на България ".
От Вътрешна македонска революционна организация пристигна и концепцията за
обединяване, само че без предводителите .
Председателят на " Воля " Веселин Марешки даде знак, че е склонен. Впрочем Марешки постоянно е склонен, когато има изгоди за него. Волен Сидеров също сподели, че концепцията му подхожда. След разпадането на обединяването Вътрешна македонска революционна организация - НФСБ - " Атака " в предходния кабинет и изсипаните обиди и обвинявания по адрес на някогашните сътрудници, това, меко казано, наподобява необичайно. Все отново Сидеров акцентира, че за него депутатското място не било самоцел.
Формулата на Каракачанов на пръв взор наподобява безперспективна, защото всяка от обединенията е значително лидерска. Но и още по-странно би било един до друг в листите да се появят хора, които допреди два месеца посочваха, че не могат да се понасят. Друг е въпросът, в случай че хем са дружно, хем не напълно.
Така или другояче, " Възраждане " даде да се разбере, че
не желае да се сплотява с никого.
Най-големи мераци към групировката на Костадин Костадинов имаше " Атака ". Волен Сидеров видя живец в нея, изключително откакто на изборите на 4 април тя посъбра повечко гласове. Само че Костадинов явно не желае да убие набраната инерция. Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ участваха в предходното ръководство, което не им носи плюсове, а минуси, а и самият той в миналото бе част от Вътрешна македонска революционна организация, само че разви нетърпимост към баш воеводата.
Каракачанов пък сподели, че не е не запомнил обидите на Сидеров и загатна, че не желае да се събере с " Атака ". Същата " Атака ", която в началото уж прегърна концепцията за необятно патриотично обединяване, само че след това лидерът й стартира поименно да изброява имената на партийни водачи отвън патриотичния набор, заявявайки, че би се обединил единствено с тези от тях, които
" не желаят война с Русия ".
В последна сметка се разбра, че атакистите са водили диалози с национално придвижване „ Русофили ” на Николай Малинов, който оглави политическа партия „ Възраждане на Отечеството ”, както и с Жан Виденов, който гласи " Лява опция ".
Каракачанов по никакъв начин не харесваше и аптекарския необут и водач на " Воля " Веселин Марешки. Но изненадващо той му стана благ. Вътрешна македонска революционна организация още веднъж прикотка НФСБ при себе си, а водачът на НФСБ Валери Симеонов докара и " половинката " от изборите на 4 април - Марешки.
Вътрешна македонска революционна организация, " Воля " и НФСБ подписаха предизборно съглашение ,
с което сложиха и началото на обещаното огромно обединяване на патриотичния бранш в България. Но към този момент то май ще си остане единствено в този тип.
Изобщо, неуместното е по какъв начин Каракчанов одобри Марешки. Той надали не се кълнеше, че сходен съюз е неосъществим. А пък на Марешки принадлежат думите: " С Валери Симеонов доста дълго коментирахме тази тематика. И аз се дърпах поради свадите около Красимир Каракачанов към паспортите, с харчовете за самолети, с задържаните му министри. Дърпах се да вземем в обединението Каракачанов, а Валери Симеонов до последно държеше и настояваше той да бъде дружно с нас. "
Това, че водачите на трите обединения, които бяха в 44-тия парламент, само че изпаднаха от 45-ия, се сплотиха, беше някак предстоящо.С тази " дружба " обаче или ще съумеят да обединят гласоподавателите си и да се наместят в Народното събрание, с цел да " крепят " ГЕРБ, или ще отвратят електората си вечно.
Волен Сидеров си остава ненапълно непредсказуем, само че възможностите му не наподобяват огромни. Хората на Жан Виденов оповестиха, че са отхвърлили коалиция с " Атака ". Среща е имало, само че " Лява опция " няма да се коалира с атакистите. Така за Сидеров остава единствено една алтернатива -
брак с русофилите,
която няма да му подсигурява кой знае какъв триумф на изборите.
От " Възраждане " може да се чакат известни изненади. На 4 април тя остана надалеч от Народното събрание, само че съумя да усъвършенства резултатите си от последните години, получи 7.42% от гласовете в чужбина и по този индикатор се подреди на пета позиция след " ИТН ", " Демократична България ", Движение за права и свободи и ГЕРБ, изпреварвайки Българска социалистическа партия и " Изправи се! Мутри, вън! ".
За Костадин Костадинов ще е от голяма важност какъв дял ще събере от разочарованието на гласоподавателите от останалите патриотични обединения и най-много от Вътрешна македонска революционна организация.
След всички тези, подмятания, поръчки, намигвания и заявления е ясно едно. Патриотите крепко бранят личния си интерес, много преди националния. И когато не се борят против гей парадите и Истанбулската спогодба, са подготвени да встъпват в безпринципни бракове и обединения.
Шансовете всички по-популярни патриотични партии " да се вземат " клонят към нула. Трудно биха се разбрали Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ, " Атака ", Възраждане ", " Воля " и КОД, всички дружно. Това обаче не пречи да се обмислят всевъзможни разновидности и да се комбинират в странни съюзи, поотделно.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов пръв заприказва за обединяване преди вота на 11 юли. Претърпял проваляне след раздялата си с Вътрешна македонска революционна организация и " брака " си с Марешки, Симеонов забленува да възобнови съюза с войводите. Той обаче пресметна, че добре пристигнало би било и по-широко патриотично обединяване.
Председателят на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов също съобщи мераците си за по-широк съюз. Но доста скоро всеки един от водачите стартира да зачертава по някоя от останалите обединения и уравнението наподобява ще е мъчно за решение.
Същинските планове на Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ прозират отчетливо. Пък и Каракачанов не ги крие. Той прикани водачите да създадат " крачка настрана ", с цел да има в идващия парламент " стена ", която да спре " протестърски обединения да сменят образа на България ".
От Вътрешна македонска революционна организация пристигна и концепцията за
обединяване, само че без предводителите .
Председателят на " Воля " Веселин Марешки даде знак, че е склонен. Впрочем Марешки постоянно е склонен, когато има изгоди за него. Волен Сидеров също сподели, че концепцията му подхожда. След разпадането на обединяването Вътрешна македонска революционна организация - НФСБ - " Атака " в предходния кабинет и изсипаните обиди и обвинявания по адрес на някогашните сътрудници, това, меко казано, наподобява необичайно. Все отново Сидеров акцентира, че за него депутатското място не било самоцел.
Формулата на Каракачанов на пръв взор наподобява безперспективна, защото всяка от обединенията е значително лидерска. Но и още по-странно би било един до друг в листите да се появят хора, които допреди два месеца посочваха, че не могат да се понасят. Друг е въпросът, в случай че хем са дружно, хем не напълно.
Така или другояче, " Възраждане " даде да се разбере, че
не желае да се сплотява с никого.
Най-големи мераци към групировката на Костадин Костадинов имаше " Атака ". Волен Сидеров видя живец в нея, изключително откакто на изборите на 4 април тя посъбра повечко гласове. Само че Костадинов явно не желае да убие набраната инерция. Вътрешна македонска революционна организация и НФСБ участваха в предходното ръководство, което не им носи плюсове, а минуси, а и самият той в миналото бе част от Вътрешна македонска революционна организация, само че разви нетърпимост към баш воеводата.
Каракачанов пък сподели, че не е не запомнил обидите на Сидеров и загатна, че не желае да се събере с " Атака ". Същата " Атака ", която в началото уж прегърна концепцията за необятно патриотично обединяване, само че след това лидерът й стартира поименно да изброява имената на партийни водачи отвън патриотичния набор, заявявайки, че би се обединил единствено с тези от тях, които
" не желаят война с Русия ".
В последна сметка се разбра, че атакистите са водили диалози с национално придвижване „ Русофили ” на Николай Малинов, който оглави политическа партия „ Възраждане на Отечеството ”, както и с Жан Виденов, който гласи " Лява опция ".
Каракачанов по никакъв начин не харесваше и аптекарския необут и водач на " Воля " Веселин Марешки. Но изненадващо той му стана благ. Вътрешна македонска революционна организация още веднъж прикотка НФСБ при себе си, а водачът на НФСБ Валери Симеонов докара и " половинката " от изборите на 4 април - Марешки.
Вътрешна македонска революционна организация, " Воля " и НФСБ подписаха предизборно съглашение ,
с което сложиха и началото на обещаното огромно обединяване на патриотичния бранш в България. Но към този момент то май ще си остане единствено в този тип.
Изобщо, неуместното е по какъв начин Каракчанов одобри Марешки. Той надали не се кълнеше, че сходен съюз е неосъществим. А пък на Марешки принадлежат думите: " С Валери Симеонов доста дълго коментирахме тази тематика. И аз се дърпах поради свадите около Красимир Каракачанов към паспортите, с харчовете за самолети, с задържаните му министри. Дърпах се да вземем в обединението Каракачанов, а Валери Симеонов до последно държеше и настояваше той да бъде дружно с нас. "
Това, че водачите на трите обединения, които бяха в 44-тия парламент, само че изпаднаха от 45-ия, се сплотиха, беше някак предстоящо.С тази " дружба " обаче или ще съумеят да обединят гласоподавателите си и да се наместят в Народното събрание, с цел да " крепят " ГЕРБ, или ще отвратят електората си вечно.
Волен Сидеров си остава ненапълно непредсказуем, само че възможностите му не наподобяват огромни. Хората на Жан Виденов оповестиха, че са отхвърлили коалиция с " Атака ". Среща е имало, само че " Лява опция " няма да се коалира с атакистите. Така за Сидеров остава единствено една алтернатива -
брак с русофилите,
която няма да му подсигурява кой знае какъв триумф на изборите.
От " Възраждане " може да се чакат известни изненади. На 4 април тя остана надалеч от Народното събрание, само че съумя да усъвършенства резултатите си от последните години, получи 7.42% от гласовете в чужбина и по този индикатор се подреди на пета позиция след " ИТН ", " Демократична България ", Движение за права и свободи и ГЕРБ, изпреварвайки Българска социалистическа партия и " Изправи се! Мутри, вън! ".
За Костадин Костадинов ще е от голяма важност какъв дял ще събере от разочарованието на гласоподавателите от останалите патриотични обединения и най-много от Вътрешна македонска революционна организация.
След всички тези, подмятания, поръчки, намигвания и заявления е ясно едно. Патриотите крепко бранят личния си интерес, много преди националния. И когато не се борят против гей парадите и Истанбулската спогодба, са подготвени да встъпват в безпринципни бракове и обединения.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ