По-висока инфлация, повече кредити и по-нисък растеж
Първоначално, през първите месеци на 2022 година, упованията за стопански напредък бяха положителни. В средата на второто тримесечие обаче експертите започнаха да вършат малко по-различни прогнози. Според ИИП (Институтът по стопанска система и политики) ни чака по-висока инфлация до края на годината, както и по-нисък напредък от плануваното. От Minizaem пък чакат и доста повече изтеглени заеми, всред които най-вече. Най-вероятно това ще се отрази на растежа и на ипотечните заеми.
Според експертите, БВП-то за 2022 година няма да доближи прогнозите от 4.8%, а ще бъде едвам към 3.5% или даже по-ниско. Предната година стопанската система беше подкрепена от фискални тласъци. За страдание обаче тяхното влияние се изчерпва и растежът по-скоро ще забави темповете си на развиване. Някои прогнози са даже много по-скептични и и криза.
Кои ще са аргументите за повече изтеглени заеми?
На първо място това ще е високата инфлация. Последните години не сме се сблъсквали с сходна наклонност и въпреки високите равнища на инфлация да имат оздравяващ резултат за стопанската система, те се отразяват отрицателно на спестяванията и фамилния бюджет. Икономистите плануват инфлация от над 11% до края на годината. Това на процедура значи, че приходите на потребителите ще се свият.
Освен това има и известно утежняване на пазара на труда, което също се отразява отрицателно върху размера на приходите на семействата. Миналата година това беше много по-голям проблем около затворените бизнеси. Много хора си трансформираха квалификацията и започнаха да работят в нови сфери. Това обаче като развой лишава време и към момента има отрицателен резултат. Нещо повече, до момента в който през 2021 година имаше финансови тласъци от страна на страната, които насърчаваха задържането на работна ръка в избрани сфери, то през 2022 година това към този момент не е реалност.
Високата инфлация и разтърсванията на пазара на труда няма по какъв начин да не рефлектират върху равнището на изтеглени заеми. На една част от семействата не им доближават приходите поради неналичието на непрекъсната претовареност, а на друга - поради високата инфлация.
За какво се харчат повече пари?
Според експертите има друг % нарастване по отношение на типа стока. Разходите, които се вършат за дълготрайни артикули, са близо 40%. Това може да се отдаде на повишение на цената на някои материали и първични материали. Страната ни имаше и проблем с доставките на значими първични материали за производството на мебели, строителството и така нататък, което в допълнение усили крайната цена на дълготрайните артикули.
При недълготрайните цената е повишена на 7% от разноските, което е относително ниско. Лошото е, че това следва и при услугите и питателните артикули.
Когато едно домакинство разполага с 2000 лева месечен бюджет и нарастването в разноските е в такива проценти, това затруднява естественото разпределение на приходите и разноските. Голяма част от бързите заеми, за които се кандидатства последните две години, са точно за покриване на месечни разноските, а не за пазаруване на нещо ново или за незабавен ремонт.
Можем да прибавим и че спестяванията са се свили като брой сметки. Това дава сигнал, че семействата са издърпали парите, с които разполагат, с цел да покрият някакви разноски.
Какво ни чака в близкото бъдеще?
Едно от главните неща, които ще въздействат на стопанската система на България, е влизането на страната ни в еврозоната. На процедура това ще дефинира покупателната дарба на българина, равнището на инфлация и цялата финансова непоклатимост. Неминуемо ще би трябвало да има доближаване на цените в България с тези в останалите страни в еврозоната, с цел да може да няма непредвиден скок, когато влезем. Този развой се назовава приравняване на ценовото ниво.
Конвенционалната парична политика ще принуди цените на стоките и услугите не просто да се вдигнат, ами и да се задържат на даденото равнище. Това значи, че банките и кредитните институции ще подхващат занапред политика за задържане на ниски лихви по заемите, с цел да дадат късмет за незабавно финансиране на хората, които се нуждаят от такова.
Според експертите, БВП-то за 2022 година няма да доближи прогнозите от 4.8%, а ще бъде едвам към 3.5% или даже по-ниско. Предната година стопанската система беше подкрепена от фискални тласъци. За страдание обаче тяхното влияние се изчерпва и растежът по-скоро ще забави темповете си на развиване. Някои прогнози са даже много по-скептични и и криза.
Кои ще са аргументите за повече изтеглени заеми?
На първо място това ще е високата инфлация. Последните години не сме се сблъсквали с сходна наклонност и въпреки високите равнища на инфлация да имат оздравяващ резултат за стопанската система, те се отразяват отрицателно на спестяванията и фамилния бюджет. Икономистите плануват инфлация от над 11% до края на годината. Това на процедура значи, че приходите на потребителите ще се свият.
Освен това има и известно утежняване на пазара на труда, което също се отразява отрицателно върху размера на приходите на семействата. Миналата година това беше много по-голям проблем около затворените бизнеси. Много хора си трансформираха квалификацията и започнаха да работят в нови сфери. Това обаче като развой лишава време и към момента има отрицателен резултат. Нещо повече, до момента в който през 2021 година имаше финансови тласъци от страна на страната, които насърчаваха задържането на работна ръка в избрани сфери, то през 2022 година това към този момент не е реалност.
Високата инфлация и разтърсванията на пазара на труда няма по какъв начин да не рефлектират върху равнището на изтеглени заеми. На една част от семействата не им доближават приходите поради неналичието на непрекъсната претовареност, а на друга - поради високата инфлация.
За какво се харчат повече пари?
Според експертите има друг % нарастване по отношение на типа стока. Разходите, които се вършат за дълготрайни артикули, са близо 40%. Това може да се отдаде на повишение на цената на някои материали и първични материали. Страната ни имаше и проблем с доставките на значими първични материали за производството на мебели, строителството и така нататък, което в допълнение усили крайната цена на дълготрайните артикули.
При недълготрайните цената е повишена на 7% от разноските, което е относително ниско. Лошото е, че това следва и при услугите и питателните артикули.
Когато едно домакинство разполага с 2000 лева месечен бюджет и нарастването в разноските е в такива проценти, това затруднява естественото разпределение на приходите и разноските. Голяма част от бързите заеми, за които се кандидатства последните две години, са точно за покриване на месечни разноските, а не за пазаруване на нещо ново или за незабавен ремонт.
Можем да прибавим и че спестяванията са се свили като брой сметки. Това дава сигнал, че семействата са издърпали парите, с които разполагат, с цел да покрият някакви разноски.
Какво ни чака в близкото бъдеще?
Едно от главните неща, които ще въздействат на стопанската система на България, е влизането на страната ни в еврозоната. На процедура това ще дефинира покупателната дарба на българина, равнището на инфлация и цялата финансова непоклатимост. Неминуемо ще би трябвало да има доближаване на цените в България с тези в останалите страни в еврозоната, с цел да може да няма непредвиден скок, когато влезем. Този развой се назовава приравняване на ценовото ниво.
Конвенционалната парична политика ще принуди цените на стоките и услугите не просто да се вдигнат, ами и да се задържат на даденото равнище. Това значи, че банките и кредитните институции ще подхващат занапред политика за задържане на ниски лихви по заемите, с цел да дадат късмет за незабавно финансиране на хората, които се нуждаят от такова.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ