Найден Тодоров: Писмеността е тази, която ни дава възможност да п...
Това сподели в ефира на бТВ министърът на културата Найден Тодоров. „ Иска ми се всеки ден в годината да бъде 24 май вътре в нас “, сподели още той.
Тодоров призна, че нормално на този ден не чества, а по-скоро размишлява за това, че няма друга страна, издигнала деня на културата и писмеността си в степен на народен празник, както и че през днешния ден е най-много ден на паметта.
„ Хора, които не помнят, няма по какъв начин да имат бъдеще. А ние няма по какъв начин да помним, в случай че нямаме книжовност. Тя е тази, която ни дава опция да помним историята си, с цел да вървим напред “, добави министърът.
„ България е имала и своите тежки, и своите велики години. Печелили сме невероятни борби, помагали сме на други страни, били сме част от огромни хрумвания. Но единствения интервал от нашата история, който сме кръстили „ Златен век “, е тъкмо този интервал, в който писмеността е получила своя първи огромен разцвет. Благодарение на това сме оживели в следствие. По някакъв метод националната памет знае кое е най-важното за един народ “, показа още Найден Тодоров.
Във връзка с бюджета за просвета в размер на 1% министърът съобщи, че хората, които изготвят бюджета в действителност не осъзнават за какво е значим този един % за културата.
„ Онзи ден имаше доста тъжна новина от Аржентина – закриват Министерството на културата там. И под тази новина в българските вести аз прочетох мнения от българи, че непотребните неща е добре да се закрият. Няма проблем – ние можем да закрием културата, тогава ще би трябвало да закрием страната, а по-късно и народа. Защото културата ни прави народ, а народът може да направи страната “, добави Тодоров.
„ За да има чувство в народа, че културата е значима и се движи в някаква посока, първото изискване е тя в действителност да се движи в някаква посока. Всички считат, че ролята на министъра на културата е да дава пари на хората, които се занимават с просвета. Обаче той би трябвало да показва посоката и да побутва хората в тази посока “, сподели Найден Тодоров.
Тодоров призна, че нормално на този ден не чества, а по-скоро размишлява за това, че няма друга страна, издигнала деня на културата и писмеността си в степен на народен празник, както и че през днешния ден е най-много ден на паметта.
„ Хора, които не помнят, няма по какъв начин да имат бъдеще. А ние няма по какъв начин да помним, в случай че нямаме книжовност. Тя е тази, която ни дава опция да помним историята си, с цел да вървим напред “, добави министърът.
„ България е имала и своите тежки, и своите велики години. Печелили сме невероятни борби, помагали сме на други страни, били сме част от огромни хрумвания. Но единствения интервал от нашата история, който сме кръстили „ Златен век “, е тъкмо този интервал, в който писмеността е получила своя първи огромен разцвет. Благодарение на това сме оживели в следствие. По някакъв метод националната памет знае кое е най-важното за един народ “, показа още Найден Тодоров.
Във връзка с бюджета за просвета в размер на 1% министърът съобщи, че хората, които изготвят бюджета в действителност не осъзнават за какво е значим този един % за културата.
„ Онзи ден имаше доста тъжна новина от Аржентина – закриват Министерството на културата там. И под тази новина в българските вести аз прочетох мнения от българи, че непотребните неща е добре да се закрият. Няма проблем – ние можем да закрием културата, тогава ще би трябвало да закрием страната, а по-късно и народа. Защото културата ни прави народ, а народът може да направи страната “, добави Тодоров.
„ За да има чувство в народа, че културата е значима и се движи в някаква посока, първото изискване е тя в действителност да се движи в някаква посока. Всички считат, че ролята на министъра на културата е да дава пари на хората, които се занимават с просвета. Обаче той би трябвало да показва посоката и да побутва хората в тази посока “, сподели Найден Тодоров.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ