Оказва се, че и козината на вомбатите е биофлуоресцираща
Първо стана ясно, че в случай че птицечовката отиде на рейв празненство, ще наподобява извънредно атрактивно, а в този момент се оказва, че и вомбатите, бандикутите (или торбести язовци) и другите торбести животни биха могли да се причислят към празненството. Съвсем ненадейно учени откриха, че всички те сияят отлично във флуоресцентни зелени, сини и розови цветове под ултравиолетова светлина.
През последните години учените откриха, че биолуминисценцията при бозайниците се среща по-често, в сравнение с сме предполагали – да вземем за пример летящи катерици, които могат да сияят в характерен розов цвят. Това накара откривателите да ревизират какъв брой надалеч обратно в нашето потекло на бозайници е съществувала тази характерност, като проучат по-подробно еднопроходните, най-древният към момента жив жанр бозайници с представител птицечовката (Ornithorhynchus anatinus).
Естествено, един път щом излиза наяве, че птицечовките могат да флуоресцират, други откриватели като Кени Травуйон и Линет Умбрело от Западноавстралийския музей на бозайниците, насочват ултравиолетовата светлина към разнообразни мостри в сбирките на музея на Западна Австралия. И не остават разочаровани. Те откриват, че и вомбатите, и торбестите язовци светят в неоново зарево.
„ Проверихме по този способ едвам две дузини бозайници, т.е. изследването не е изчерпателно – разяснява Травуйон пред Science Alert. – Около една трета от тях фактически сияеха. “
Това включва птицечовката (тествана два пъти), ехидната, бандикута и билиби, опосуми и някои прилепи. Тези животинки от Австралия се причисляват към останалите живи същества, които биофлуоресцират, в това число инсекти, жаби, риби и гъби.
Биофлоуресценцията се случва тогава, когато обещано живо създание всмуква високоенергийно радиационно излъчване – да вземем за пример ултравиолетова светлина. Впоследствие то излъчва назад светлината с по-ниска периодичност. В кожата или различен скотски тъкани (включително кости и зъби ) са разпознати голям брой протеини, способни на това, разяснява пред Science Alert Грета Франкъм от австралийския музей.
„ В обособени елементи на животинския организъм съществуват химически съединения, които наподобява флуоресцират. Т.е. не е изненадващо да се откри, че има други химични съединения в други неща като козината, които флуоресцират ", споделя още Франкъм.
Все още ни следва да разберем по какъв начин и за какво тъкмо поражда биофлуоресценцията при тези бозайници. Колкото и да е реализирано обаче, то сигурно дава някои поразително ярки резултати под ултравиолетова светлина, като ушите и опашката на този малък зайцеподобен бандикут (Macrotis leucura).
Източник: Science Alert
