Първо – защо са ги наричали Тъмните векове“? Всички ние

Първо – за какво са ги наричали „ Тъмните епохи “?

Всички ние се забавляваме на явно глупавите неща, които са правили нашите предшественици: да вземем за пример потреблението на татуировки като лекарство или пробиването на черепа против главоболие. Това, за което постоянно не си даваме сметка обаче е, че тези хора са гледали с сходна подигравка личните си прародители.

„ Терминът е въведен по време на Ренесанса “, изяснява Луси Мартен, историк в колежа „ Франклин и Маршал “. „ Като интервал на „ наново раждане “ (защото Ренесанс значи точно това) на класическата цивилизация, ренесансовите учени – изключително Петрарка – са виждали междинните епохи като ниска точка за индивида “, споделя тя.

Всъщност точно Петрарка, италиански стихотворец от XIV в., нормално е апетитен като създател на пренебрежителното название на тези епохи. Но това в действителност не е правилно: „ Всъщност Петрарка е приказвал съответно за литература “, отбелязва Мартен, „ само че терминът му стартира да се употребяват, за отбелязване на хипотетичния спад в научното, културното и интелектуалното развиване. “

И в случай че интервалът е изглеждал подозрителен за учените от Ренесанса, то за идната група – философите от Просвещението – той е бил още по-тъмен. Мислителите от XVII и XVIII в. се считат за неповторимо рационални и, което е извънредно значимо, по-светски от всеки път. Така терминът „ тъмни епохи “ стартира да се употребява все по-често: Пренебрежението към средновековното минало е изключително мощно изразено измежду сериозните и рационалистични мислители на Просвещението “, написа Робърт Бартлет в книгата си „ Средновековна гледка “ от 2001 година „ За тях Средновековието е въплъщение на варварския, захласнат от свещеници свят, който те се пробват да преобразят. “

Това, в комбиниране със сравнителната липса на исторически източници от това време, задълбочава репутацията на интервала като изостанал, религиозен и неосведомен. Но дали това усещане в действителност е целесъобразно?

Да се твърди, че ранното средновековие – по този начин актуалните историци нормално назовават интервала – е било време на културен застой, не е напълно правилно.

В края на краищата, интервалът обгръща почти от V до Х в., което се припокрива с ислямския Златен век, да вземем за пример, с цели 300 години. Това е „ в действителност удивително време в човешката история “, пишат Ахмед Ренима, Хабиб Тилиуин и Ричард Дж. Естес в книгата „ Състояние на обществения напредък на ислямските общества “; „ интервал, който обгръща забележителните достижения на ислямските хуманитаристи и учени във всички области на изкуствата, физическите и обществените науки, медицината, астрономията, математиката, финансите и ислямските и европейските парични системи в продължение на доста епохи “.

Междувременно Китай изживява своя подем по времето на династията Тан; цивилизацията на маите в Мезоамерика пък доближава своя зенит с достижения в писмеността, архитектурата, земеделието, ръководството, религията и науката; даже Византийската империя претърпява по това време развиване, който през днешния ден назоваваме „ златен век “.

Но даже и да ограничим погледа си единствено до Европа, Тъмните епохи просто не са били толкоз мрачни – споделя Мартен. „ Случвали са се доста неща “, споделя тя, „ макар че огромна част от интелектуалния фокус на образования от църквата образован хайлайф е бил върху теологията и реториката “.

През интервала в Западна Европа има най-малко два стадия на доста културно развиване – те даже от време на време са известни като „ средновековни ренесанси “. При ръководството на Карл Велики да вземем за пример огромни промени довеждат до това бедните и междинната класа за първи път да получат обучение, като „ от младите мъже, които се образоват за свещеници, се чака да знаят също по този начин изразителност, диалектика, математика, музика и астрономия “, написа Майкъл Едуард Стюарт, почетен теоретичен помощник и доцент в Училището за исторически и метафизичен проучвания в Университета на Куинсланд, в публикация от 2001 година

Само през IX век са основани повече от 50 000 книги – в действителност през тогава поражда почеркът, който през днешния ден четем най-лесно – хуманистичният минискул; в резюме, изяснява Мартен, това е „ подем на интелектуалната мисъл… [който] оказва помощ за запазването на доста типичен текстове, както и за основаването на нови способи на мислене “.

Хуманистичен минискул

Ранносредновековната Европа надалеч не е била някакъв културен затвор, а в известна степен е процъфтявала. Международната търговия и връзки са били мощни: „ В некропол като Сътън Ху… се намират сребърни съдове от Византия и зашеметяващи златни бижута с гранати и лазурит от Индия “, споделя Мартен.

Междувременно викингите съумяват да стигнат с усъвършенстваните си кораби от Скандинавия до Северна Америка на запад, на юг до Азорските острови и на изток най-малко до Багдад – а може би и по-далеч, като находки като „ Буда от Хелго “ подсказват за търговски връзки, разпростряли се чак до Индия. „ Очарован съм от културното взаимоотношение “, споделя Мартен. „ Викингите са се сблъскали с над 50 разнообразни култури по време на пътуванията си. “

Жените също не са били безусловно в толкоз неприятно състояние, колкото си мислим. Те могли да се образоват тъкмо толкоз, колкото и мъжете в живота си – което, в полза на истината, не е било доста през Средновековието, само че въпреки всичко – и за тях се знаело, че работят в занаятите, земеделието или изкуствата.

„ Имало е доста повече благоприятни условия за дамите, в сравнение с в продължение на много епохи след този интервал! Представете си да вземем за пример, че сте Гудрид Торбярнардотир (ок. 980 – 1019 г.). Тя е била исландка, родила е сина си Снори в Северна Америка, а по-късно е тръгнала на поклонническо пътешестване до Рим. “

Буда от Хелго

Какъв би бил животът на нас през Тъмните епохи? Е, почтено казано, на този въпрос е мъчно да се отговори: „ както и през днешния ден, това варира толкоз доста според от обществената класа и географията “, споделя Мартен. Освен това, акцентира тя, даже и при най-тесните дефиниции става дума за исторически интервал от 500 години – еквивалент на това да причислим днешния ден към една и съща ера с турското иго.

Разбира се, никой не твърди, че Тъмните епохи са били някаква химера – в действителност те обгръщат евентуално най-лошото време в човешката история. Чумите не са били една и две, а възможностите ни да можем да четем и пишем в някаква практическа степен са били оскъдни. Но що се отнася до това, че сме живели в някакъв интервал на мощно заблатено изкуство, просвета и просвета – е, става известно, че тази сякаш „ тъмна “ ера е била доста по-светла, в сравнение с звучи по името.