200 години: Найден Граматик – Копривщенецът
Първият многотомен речник. Първата новобългарска поема. Първият труд по физика. Първото честване на 24 май. Първата сериозна студия. Първият живописен пътепис. Първият план за демократично обучение. Първият, който съумява да уреди класно учебно заведение в Копривщица. Първият посланик в продължение на 20 години. Първият губернатор на Свищов - първи освободен български град.
Всички тези исторически обстоятелства са свързани с България и с личността на Найден Геров (1823-1900). Днес, 23 февруари, се навършват двеста години от рождението на огромния възрожденец, преподавател, литератор и държавник.
Той е осмото дете в фамилията на учителя хаджи Геро Добрович от Копривщица, първообраз на хаджи Генчо от повестта „ Българи от остаряло време “ на Любен Каравелов. Отначало учи в килийното учебно заведение на татко си, след това - в гръцкото учебно заведение в Пловдив, през 1834-1836 година, и от 1836 година - при Неофит Рилски в Копривщица.
С помощта на Васил Априлов, когато е 17-годишен, е изпратен да учи механически науки в Ришельовския колеж, в Одеса. Завършва го през 1846 година и се завръща в България с високо за времето си обучение.
На 22 години, през 1845 година, разгласява поемата си „ Стоян и Рада “ – първата новобългарска поема.
През 1849 г. излиза учебникът му „ Извод от физика “. В предисловието към него Найден Геров написа: „ Физиката е висока и пространна просвета, с цел да я изложи човек цялата, би трябвало доста нещо да се труди… “ Наред с главните показа за околния свят, книгата дава информация за приложението на главните естествени закони в техниката и бита.
ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМАТ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 20 ГОДИНИ
Найден Геров е измежду най-ревностните будители на българщината в Пловдив. Той е първият български посланик в продължение на 20 години – на работа като съветски вицеконсул в Пловдив от 1857 до 1877 година
Воден от патриотични усеща, Геров поема учителския пост. Той е първият, който съумява да уреди класно учебно заведение в Копривщица през 1846 година, в което е преподавател до 1850 година На 23 юли 1850 година подписва контракт с управата на Пловдив, според който се задължава да открие и управлява учебното заведение, като за това ще получава заплата от 6000 златни гроша.
На 1 септември 1850 година епархийското учебно заведение отваря порти, а Найден Геров съумява да издейства то да носи името на първоапостолите Кирил и Методий.
ПЪРВОТО ЧЕСТВАНЕ НА 24 МАЙ
Сред неговите възпитаници са Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Георги Груев, Спас Хаджииванов. На 11 май 1851 година (24 май по нов стил) той провежда първото им честване в града. По образеца на пловдивското учебно заведение, и други учебни заведения стартират да честват паметта на Кирил и Методий, и придават на празника обществен образован темперамент.
Днес 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
По време на Кримската война (1853-1856) Найден Геров подкрепя националноосвободителното придвижване и поставя грижи за образователното дело. Като вицеконсул в Пловдив от 1857 година Найден Геров развива необятна социална активност. По време на Априлското въстание през 1876 година, като служител в съветското посолство в Цариград, развива активност в отбрана на българите. През Руско-турската освободителна война 1877-1878 година е командирован в щаба на русата войска, назначен е за губернатор на Свищов - първия освободен град.
ПЪРВИЯТ МНОГОТОМЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
След Освобождението Найден Геров се отдръпва от политиката, открива се в Пловдив и се посвещава на просветни каузи. Той е първият българин, съумял да сътвори многотомен речник на българския език. За него Найден Геров написа, че при съставянето му не е взел нито една дума от книгите. Всичките думи са събрани от живия национален диалект и са записвани от него, от племенника му Тодор Панчев и от сътрудниците му, измежду които са Станислав Доспевски, Никола Геров Белчев, Захари Икономович Круша, Христо Г. Данов.
Първата част на речника излиза през 1895 година, втората – през 1897 година, третата – през 1899 година, четвъртата – през 1901 година и петата – през 1904 година Всяка дума в речника е обяснена с доста национални пословици, поговорки, с гатанки, с фрагменти от песни и други
Речникът съдържа 70 620 думи, 10 000 пословици, 5976 фрагменти от национални песни, 4300 идиоми и изрази.
За речника писателят Иван Вазов споделя: „ Каква чудесна колекция от дивни, благозвучни, сладки думи, от мощни присъщи изрази, от величествени, самостойни извития на речта, които народът ни е вложил в езика ни “. Стойността на 50-годишния му труд – „ Речник на българския език с пояснение речите на български и съветски “ е високо оценена. През 1910 година, 10 години след гибелта на Геров, съветската императорска академия на науките награждава труда на Найден Геров с наградата на името на А. Котляревски, а от френското министерство на просветата на Найден Геров посмъртно е връчен орден на офицерските университетски палми. През 1975 година е издадено фототипно копие на неговия речник.
Найден Геров умира на 9 октомври 1900 година, оставяйки богата преписка, извор на изследване на политическия и културния живот и образованието през Възраждането.
Всички тези исторически обстоятелства са свързани с България и с личността на Найден Геров (1823-1900). Днес, 23 февруари, се навършват двеста години от рождението на огромния възрожденец, преподавател, литератор и държавник.
Той е осмото дете в фамилията на учителя хаджи Геро Добрович от Копривщица, първообраз на хаджи Генчо от повестта „ Българи от остаряло време “ на Любен Каравелов. Отначало учи в килийното учебно заведение на татко си, след това - в гръцкото учебно заведение в Пловдив, през 1834-1836 година, и от 1836 година - при Неофит Рилски в Копривщица.
С помощта на Васил Априлов, когато е 17-годишен, е изпратен да учи механически науки в Ришельовския колеж, в Одеса. Завършва го през 1846 година и се завръща в България с високо за времето си обучение.
На 22 години, през 1845 година, разгласява поемата си „ Стоян и Рада “ – първата новобългарска поема.
През 1849 г. излиза учебникът му „ Извод от физика “. В предисловието към него Найден Геров написа: „ Физиката е висока и пространна просвета, с цел да я изложи човек цялата, би трябвало доста нещо да се труди… “ Наред с главните показа за околния свят, книгата дава информация за приложението на главните естествени закони в техниката и бита.
ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ДИПЛОМАТ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 20 ГОДИНИ
Найден Геров е измежду най-ревностните будители на българщината в Пловдив. Той е първият български посланик в продължение на 20 години – на работа като съветски вицеконсул в Пловдив от 1857 до 1877 година
Воден от патриотични усеща, Геров поема учителския пост. Той е първият, който съумява да уреди класно учебно заведение в Копривщица през 1846 година, в което е преподавател до 1850 година На 23 юли 1850 година подписва контракт с управата на Пловдив, според който се задължава да открие и управлява учебното заведение, като за това ще получава заплата от 6000 златни гроша.
На 1 септември 1850 година епархийското учебно заведение отваря порти, а Найден Геров съумява да издейства то да носи името на първоапостолите Кирил и Методий.
ПЪРВОТО ЧЕСТВАНЕ НА 24 МАЙ
Сред неговите възпитаници са Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Георги Груев, Спас Хаджииванов. На 11 май 1851 година (24 май по нов стил) той провежда първото им честване в града. По образеца на пловдивското учебно заведение, и други учебни заведения стартират да честват паметта на Кирил и Методий, и придават на празника обществен образован темперамент.
Днес 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност.
По време на Кримската война (1853-1856) Найден Геров подкрепя националноосвободителното придвижване и поставя грижи за образователното дело. Като вицеконсул в Пловдив от 1857 година Найден Геров развива необятна социална активност. По време на Априлското въстание през 1876 година, като служител в съветското посолство в Цариград, развива активност в отбрана на българите. През Руско-турската освободителна война 1877-1878 година е командирован в щаба на русата войска, назначен е за губернатор на Свищов - първия освободен град.
ПЪРВИЯТ МНОГОТОМЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
След Освобождението Найден Геров се отдръпва от политиката, открива се в Пловдив и се посвещава на просветни каузи. Той е първият българин, съумял да сътвори многотомен речник на българския език. За него Найден Геров написа, че при съставянето му не е взел нито една дума от книгите. Всичките думи са събрани от живия национален диалект и са записвани от него, от племенника му Тодор Панчев и от сътрудниците му, измежду които са Станислав Доспевски, Никола Геров Белчев, Захари Икономович Круша, Христо Г. Данов.
Първата част на речника излиза през 1895 година, втората – през 1897 година, третата – през 1899 година, четвъртата – през 1901 година и петата – през 1904 година Всяка дума в речника е обяснена с доста национални пословици, поговорки, с гатанки, с фрагменти от песни и други
Речникът съдържа 70 620 думи, 10 000 пословици, 5976 фрагменти от национални песни, 4300 идиоми и изрази.
За речника писателят Иван Вазов споделя: „ Каква чудесна колекция от дивни, благозвучни, сладки думи, от мощни присъщи изрази, от величествени, самостойни извития на речта, които народът ни е вложил в езика ни “. Стойността на 50-годишния му труд – „ Речник на българския език с пояснение речите на български и съветски “ е високо оценена. През 1910 година, 10 години след гибелта на Геров, съветската императорска академия на науките награждава труда на Найден Геров с наградата на името на А. Котляревски, а от френското министерство на просветата на Найден Геров посмъртно е връчен орден на офицерските университетски палми. През 1975 година е издадено фототипно копие на неговия речник.
Найден Геров умира на 9 октомври 1900 година, оставяйки богата преписка, извор на изследване на политическия и културния живот и образованието през Възраждането.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ