25 години от убийството на Кръстника: Децата на Карамански се събраха заедно
Днес се навършиха 25 години от разстрела на митичния мафиот Иво Карамански, прочут с прякора Кръстника. Бившият гребец по този начин и не съумя да навърши 40, само че остави четирима наследници - три щерки от законната си брачна половинка Галя и наследник от тв водещата Нели, който носи неговото име.
Наследниците на Карамански до през днешния ден са извънредно близки между тях и се събраха, с цел да отбележат тъжния мотив. На фотографията са, отляво- на дясно: Голямата дъщеря Деси, междинната - Ралица, единственият мъж - Иво, и дребната сестра - Александра.
Ето и къса последователност на убийството на Кръстника:
На 20 декември 1998 година Иво Карамански отива на рожден ден във вила на ул. „ Горска ела “ 27 в столичния квартал „ Симеоново “. Придружават го водачът му Драгомир Драгнев, близкият му другар Георги Чочов-Лестъра, Марин Маринов, който през днешния ден е притежател на детективска организация, и Стефан Въжарски. Преди това петимата са били в къщата на Кръстника в " Бояна ", където Въжарски и Лестъра се сбиват.
След години Маринов ще изясни този пердах с думите: " Наистина се скараха 4-5 часа преди стрелбата, само че никой не е бил Стефан. Иво дори ги разтърваваше. Не беше същински пердах. Беше елементарен скандал сред другари. Нещо от рода: " Абе, аз те хранех в пандиза " и " Ти ли ще ми приказваш? ".
Около 1.30 ч. купонът на рождения ден е в разгара си. Иво Карамански си приказва с рожденика, когато Въжарски минава около тях, отива до автомобила си, където пали и изгасва фаровете без забележима причина. Всъщност е взел револвер " Валтер " от жабката на колата.
След това се връща в къщата, отива при двамата обсъждащи и споделя на рожденика да се отдръпне. След това изстрелва два патрона в главата на Карамански.
Въжарски още веднъж излиза и се насочва към паркирания начело автомобил, в който седят Георги Чочов-Лестъра (той умира от рак през 2010 г.), Драгомир Драгнев и Марин Маринов. Чука на прозореца и те отварят, защото не са чули изстрелите. Тогава килърът протяга ръка през отворения прозорец и прострелва и тримата. Драгнев също умира. Маринов е прострелян три пъти, а Чочов - два пъти.
Празнуващите към този момент са повикали полиция и няколко часа по-късно Въжарски е арестуван. Първоначално той твърди, че нищо не помни. След това, че Кръстникът го е заплашвал със същото оръжие, с което е убит. След това споделя, че е бил пребит от Карамански и хората му.
През 2003 година Стефан Въжарски получава доживотна присъда. Осъден е да изплати обезщетение на децата на Иво Карамански, на околните на Драгомир Драгнев, както и на ранените Маринов и Чочов.
И до през днешния ден нито един не е получил и стотинка. Въжарски пък излежава присъдата си в единична килия в Софийския затвор.
Наследниците на Карамански до през днешния ден са извънредно близки между тях и се събраха, с цел да отбележат тъжния мотив. На фотографията са, отляво- на дясно: Голямата дъщеря Деси, междинната - Ралица, единственият мъж - Иво, и дребната сестра - Александра.
Ето и къса последователност на убийството на Кръстника:
На 20 декември 1998 година Иво Карамански отива на рожден ден във вила на ул. „ Горска ела “ 27 в столичния квартал „ Симеоново “. Придружават го водачът му Драгомир Драгнев, близкият му другар Георги Чочов-Лестъра, Марин Маринов, който през днешния ден е притежател на детективска организация, и Стефан Въжарски. Преди това петимата са били в къщата на Кръстника в " Бояна ", където Въжарски и Лестъра се сбиват.
След години Маринов ще изясни този пердах с думите: " Наистина се скараха 4-5 часа преди стрелбата, само че никой не е бил Стефан. Иво дори ги разтърваваше. Не беше същински пердах. Беше елементарен скандал сред другари. Нещо от рода: " Абе, аз те хранех в пандиза " и " Ти ли ще ми приказваш? ".
Около 1.30 ч. купонът на рождения ден е в разгара си. Иво Карамански си приказва с рожденика, когато Въжарски минава около тях, отива до автомобила си, където пали и изгасва фаровете без забележима причина. Всъщност е взел револвер " Валтер " от жабката на колата.
След това се връща в къщата, отива при двамата обсъждащи и споделя на рожденика да се отдръпне. След това изстрелва два патрона в главата на Карамански.
Въжарски още веднъж излиза и се насочва към паркирания начело автомобил, в който седят Георги Чочов-Лестъра (той умира от рак през 2010 г.), Драгомир Драгнев и Марин Маринов. Чука на прозореца и те отварят, защото не са чули изстрелите. Тогава килърът протяга ръка през отворения прозорец и прострелва и тримата. Драгнев също умира. Маринов е прострелян три пъти, а Чочов - два пъти.
Празнуващите към този момент са повикали полиция и няколко часа по-късно Въжарски е арестуван. Първоначално той твърди, че нищо не помни. След това, че Кръстникът го е заплашвал със същото оръжие, с което е убит. След това споделя, че е бил пребит от Карамански и хората му.
През 2003 година Стефан Въжарски получава доживотна присъда. Осъден е да изплати обезщетение на децата на Иво Карамански, на околните на Драгомир Драгнев, както и на ранените Маринов и Чочов.
И до през днешния ден нито един не е получил и стотинка. Въжарски пък излежава присъдата си в единична килия в Софийския затвор.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ