РЕТРО БОМБА! ДС подготвя убийството на гръцкия премиер по заповед на КГБ
Българските секрети служби са предложили на руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР) проект за убийството на Константинос Караманлис посредством изпращане на книга с инсталирана в нея бомба от Англия, съобщава гръцкият дясно‑консервативен ежедневник „ Катимерини “.
Разкритията идват от разкрити документи на българската Държавна сигурност, оповестени от Комисията по досиетата, която от 2006 година събира и оповестява архивите на комунистическите служби. Според изданието тези материали хвърлят нова светлина върху методите на службите от Източния блок и върху смисъла, което те са отдавали на фигури като Караманлис в разгара на Студената война.
Документът, датиран от 12 март 1968 година и обозначен като „ Строго секретно за особени случаи “, съдържа серия оферти за „ дейни мероприятия “, ориентирани към дестабилизация на политическата обстановка в Гърция и на връзките сред Гърция, Турция, Съединени американски щати и Западна Германия. В този подтекст тогавашният български Комитет за държавна сигурност (КДС) предлага на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да бъде проведено нападение против Караманлис, който по това време живее в Париж и е деен съперник на гръцката военна хунта. Идеята е била да се изпрати пакет от Англия, съдържащ книга с затулен избухлив механизъм, като съгласно документа сходна пратка би изглеждала задоволително безобидна, с цел да бъде отворена без съмнения, написа " Клуб Зет ".
Караманлис е същински европейски водач, не като нашите соц цървули
Архивни фрагменти демонстрират визитата на Константинос Караманлис в София през 1975 година Посреща го тогавашният български министър-председател Станко Тодоров. Това е първото публично посещаване на гръцки министър председател в България в годините на Студената война, което се приема като знак за възстановяване на връзките след десетилетия на взаимни съмнения и напрежениия. Видеото е от архива на Асошиейтед прес.
Планът за ликвидиране е единствено част от по-широк набор интервенции, които българските служби оферират на руските си сътрудници. Сред тях са провокации, целящи да изострят гръцко‑турските връзки посредством офанзиви против алегорични обекти, които да бъдат приписани на националистически групи от другата страна. В документите се загатват хрумвания за взривяване на турското консулство в Солун, подпалване на историческата врата на Вселенската патриаршия в Истанбул и набези против джамии в Източна Тракия. Логиката зад тези оферти е била да се ускори взаимната недоверчивост сред съдружниците в югоизточния фланг на НАТО и да се употребяват съществуващи напрежения, изключително към Кипър.
Контекстът на интервала е основен. След преврата на 21 април 1967 година Гърция към този момент е под военна тирания, а контактите сред Гръцката комунистическа партия и Москва са нарушени. Новият началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов слага акцент върху „ специфичните интервенции “ като инструмент на руската външна политика. Въпреки това Кремъл остава внимателен, защото Гърция е член на НАТО и прекалено рисковани дейности могат да доведат до интернационална рецесия. Именно тази нерешителност изяснява за какво Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отхвърля всички оферти на българската страна, изключително в миг, когато Москва се приготвя за нахлуването в Чехословакия и потушаването на Пражката пролет, в което вземат участие и български войски.
Според „ Катимерини “ документите демонстрират, че Караманлис е бил обсъждан като основна фигура, способна да сплоти гръцката съпротива и да стабилизира страната в интерес на Запада. В дипломатически среди към този момент се разисква така наречен „ Решение Караманлис “ – негово вероятно завръщане като министър председател, което би представлявало сериозна опасност за ползите на комунистическите режими. Дори несполучлив атентат би могъл да бъде употребен за усилване на вътрешните несъгласия в Гърция и за подкопаване на имиджа на НАТО.
Разсекретените архиви на Държавна сигурност, представени от „ Катимерини “, разкриват освен съответни проекти, само че и мащаба на подривните интервенции, които службите от Източния блок са били подготвени да разискват. Те демонстрират както желанията, по този начин и рестриктивните мерки на тези служби в изискванията на комплицирания геополитически баланс през Студената война. Материалите са част от по-голямо проучване на доктор Аргирис Тасулас от Атинския университет, което следва да бъде оповестено в Journal of Cold War Studies.
Разкритията идват от разкрити документи на българската Държавна сигурност, оповестени от Комисията по досиетата, която от 2006 година събира и оповестява архивите на комунистическите служби. Според изданието тези материали хвърлят нова светлина върху методите на службите от Източния блок и върху смисъла, което те са отдавали на фигури като Караманлис в разгара на Студената война.
Документът, датиран от 12 март 1968 година и обозначен като „ Строго секретно за особени случаи “, съдържа серия оферти за „ дейни мероприятия “, ориентирани към дестабилизация на политическата обстановка в Гърция и на връзките сред Гърция, Турция, Съединени американски щати и Западна Германия. В този подтекст тогавашният български Комитет за държавна сигурност (КДС) предлага на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да бъде проведено нападение против Караманлис, който по това време живее в Париж и е деен съперник на гръцката военна хунта. Идеята е била да се изпрати пакет от Англия, съдържащ книга с затулен избухлив механизъм, като съгласно документа сходна пратка би изглеждала задоволително безобидна, с цел да бъде отворена без съмнения, написа " Клуб Зет ".
Караманлис е същински европейски водач, не като нашите соц цървули
Архивни фрагменти демонстрират визитата на Константинос Караманлис в София през 1975 година Посреща го тогавашният български министър-председател Станко Тодоров. Това е първото публично посещаване на гръцки министър председател в България в годините на Студената война, което се приема като знак за възстановяване на връзките след десетилетия на взаимни съмнения и напрежениия. Видеото е от архива на Асошиейтед прес.
Планът за ликвидиране е единствено част от по-широк набор интервенции, които българските служби оферират на руските си сътрудници. Сред тях са провокации, целящи да изострят гръцко‑турските връзки посредством офанзиви против алегорични обекти, които да бъдат приписани на националистически групи от другата страна. В документите се загатват хрумвания за взривяване на турското консулство в Солун, подпалване на историческата врата на Вселенската патриаршия в Истанбул и набези против джамии в Източна Тракия. Логиката зад тези оферти е била да се ускори взаимната недоверчивост сред съдружниците в югоизточния фланг на НАТО и да се употребяват съществуващи напрежения, изключително към Кипър.
Контекстът на интервала е основен. След преврата на 21 април 1967 година Гърция към този момент е под военна тирания, а контактите сред Гръцката комунистическа партия и Москва са нарушени. Новият началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов слага акцент върху „ специфичните интервенции “ като инструмент на руската външна политика. Въпреки това Кремъл остава внимателен, защото Гърция е член на НАТО и прекалено рисковани дейности могат да доведат до интернационална рецесия. Именно тази нерешителност изяснява за какво Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отхвърля всички оферти на българската страна, изключително в миг, когато Москва се приготвя за нахлуването в Чехословакия и потушаването на Пражката пролет, в което вземат участие и български войски.
Според „ Катимерини “ документите демонстрират, че Караманлис е бил обсъждан като основна фигура, способна да сплоти гръцката съпротива и да стабилизира страната в интерес на Запада. В дипломатически среди към този момент се разисква така наречен „ Решение Караманлис “ – негово вероятно завръщане като министър председател, което би представлявало сериозна опасност за ползите на комунистическите режими. Дори несполучлив атентат би могъл да бъде употребен за усилване на вътрешните несъгласия в Гърция и за подкопаване на имиджа на НАТО.
Разсекретените архиви на Държавна сигурност, представени от „ Катимерини “, разкриват освен съответни проекти, само че и мащаба на подривните интервенции, които службите от Източния блок са били подготвени да разискват. Те демонстрират както желанията, по този начин и рестриктивните мерки на тези служби в изискванията на комплицирания геополитически баланс през Студената война. Материалите са част от по-голямо проучване на доктор Аргирис Тасулас от Атинския университет, което следва да бъде оповестено в Journal of Cold War Studies.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ